Определение № 569 от 12.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. Варна, 11.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20243001000409 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.66, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. П. М., чрез адв. Н. С., срещу определение № 260206/10.06.2024 г. постановеното по търг.дело № 132/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срока за обжалване на решеието.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като са налице особени непредвидени обстоятелства, които са основание за възстановяване на пропуснатия срок.

Основен аргумент за тази позиция е обстоятелството, че процесуалният представител на страната е уведомил клиента си, че има решение по делото едва в последния ден на срока за обжалването му. Иска се отмяна на обжалваното определение. Иска се да бъдат допуснати гласни доказателства.

В срока предвиден за това е постъпил отговор от ответната страна, в който се обосновава позиция за неоснователност на жалбата. Иска се да бъдат присъдени разноски.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност е допустима, подадена от надлежна страна в преклузивните срокове по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Искането за допускане на гласни доказателства следва да се остави без уважение като ненеобходимо и неотносимо към предмета на делото. За обстоятелства свързани с уведомяването на страната са ангажирани писмени и гласни доказателства пред първата инстанция.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да може да се възстанови пропуснат установен от закона или определен от съда срок, необходимо е да се установи наличието на особени непредвидени обстоятелства, станали през течение на този срок, и само поради тях страната да е пропуснала да извърши своевременно дадено процесуално действие, тъй като са отнели възможността на молителя да извърши съответното процесуално действие - в случая подаване на частна жалба.

Съгласно константната съдебна практика особени непредвидени обстоятелства са внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие или други, независещи от волята на страната, непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали страната, респективно 1 процесуалния й представител, да извърши дадено процесуално действие.

В тежест на страната, поискала възстановяване на пропуснат срок, е да установи предпоставките, визирани в чл. 64, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай, според молителя, такова особено непредвидено обстоятелство е късното уведомяване на ответника за постановеното решение от страна на упълномощения по делото адвокат и отсъствието на ответника от гр.Варна към момента на изтичане на срока за обжалване.

Няма спор, че в производството пред първата инстанция ответникът М. М. е упълномощил адв.К.Л.М. да го представлява по делото до приключването му пред всички съдебни инстанции, с правата по чл.34, ал.3 ГПК.

След постановяването на решение по делото, препис от същото е връчен на процесуалния представител на М. М. на 25.01.2024 г., чрез негов сътрудник. Това се установява от приложената разписка за връчване, която е останала неоспорена от страната. В този смисъл е налице редовно връчване според чл.51 ГПК. Установява се, че за периода от 8 до 10 февруари 2024 г., М. М. се е намирал в гр.********, защото е бил ангажиран като спортист с професионален баскетболен клуб „Черно море Тича“.

В провелото се производство по чл.64 ГПК са разпитани трима свидетели. Установява се, че бащата на ответника, П.П. е разполагал с пълномощно приложено по делото и е извършвал комуникация с процесуалния представител на ответника, както и е координирал действията по защита в производството. Именно с него е разговарял и процесуалния представител на страната, като го е информирал за резултата от производството и произнесеното решение.

От така събраните доказателстава, следва да се направи извода, че към момента на приключване съдебното дирене и постановяване на съдебното решение, страната е имала надлежно упълномощен адвокат, на когото редовно е връчено съобщение с препис от постановеното по делото решение. Няма спор, че бащата на ответника - П.П., също е бил упълномощен от сина си да го представлява по делото, комуникарал е с процесуалния представител – адв.М. и е бил запознат с движението на делото.

Страната е упълномощила адвокат за свой процесуален представител до приключване на делото, а чл.39, ал.1 ГПК задължава съда да връчва съобщенията на адвоката. Връчването е извършено на сътрудник по чл.51, ал.1 ГПК. Дали процесуалния представител е осъществил връзка с представлявания е без значение за връчването на съдебните книжа и началото на срока за обжалване, съответно да се упражни правото на жалба. Законът не поставя упражняването на процесуалните права от адвоката в зависимост от това реализиран ли е контакт с представлявания. Няма противоречие в практиката, че връчването чрез адвокат не следва да е потвърдено от самата страна, което от своя страна говори за субективни причини при осъщественото процесуално поведение по подаване на жалба срещу постановеното решение. Ирелевантни за настоящото производство са причините, поради което редовно упълномощения адвокат, за когото не се твърди, че са били налице непредвидими пречки, не е подал въззивна жалба в срока за обжалване.

Гореизложеното обосновава извода на съда, че не е налице основание за възстановяване на срока за обжалване.

Ето защо съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.

С оглед направеното искане и представените доказателства за извършени разноски, в полза на насрещната страна следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. П. М., чрез адв. Н. С., срещу определение № 260206/10.06.2024 г. постановеното по търг.дело № 132/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на М. П. М. за възстановяване на срока за обжалване на решеието.

ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** да заплати на И. Д. М., ЕГН **********, С. С.

М., ЕГН ********** и В. Д. М., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя М. П. М. за допускане на гласни доказателства.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 т.2 ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3