Решение № 790 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110217426 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на А. И. И. против наказателно постановление (НП) № 25-4332-010275/15.05.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Жалбоподателката твърди, че поради наличието на здравословен проблем не е бил поставил обезопасителен колан по време на управление на МПС, като е споделил това в хода на проверката, но не разполагал с документи в себе си.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподатлят поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. От същата са депозирани писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.

59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 05.04.2025 г., около 08. 52 часа, в гр. София, А. И. И. управлявал лек автомобил ",,***''" с рег. № ,,***'' по ул. "Околовръстен път" с посока на движение от бул. "Ал. Малинов" към ул.

Самоковско шосе, като бил без поставен обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова оборудване в автомобила. В този момент водачът бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР. Свидетелят Р. И. В., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3394149/05.04.2025 г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, в присъствието на свидетеля Ц. Д. Р.а. И. подписал съставения против него АУАН 1 без възражения. Такива обаче постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с доводи за влошено здравословно състояние, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. НП било връчено на 04.11.2025 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. В. и Цветмоир Р., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – възражение вх. № 42363/11.04.2025 г., справка картон на водача И., медицинска документация, заповед № 513з-9819/13.09.2014 г. и заповед № 8121к-12547/12.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

От събраните гласни доказателства се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, собственост на терто лице, без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като А. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се установява, че жалбоподателят като водач на МПС се е движел в гр. София, по ул.

"Околовръстен път" с посока на движение от бул. "Ал. Малинов" към ул. „Самоковско шосе“ без поставен обезопасителен колан. Не се установява и не се оспорва от жалбоподателя, че процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е приложима претендираната от жалбоподателката хипотеза на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изключваща административнонаказателната му отговорност, а именно физическото му състояние да не позволява използването на обезопасителен колан. Законът не предвижда специален ред за удостоверяване на подобно състояние на водача, съответно не е непременно необходимо да е налице заключение на ТЕЛК по този въпрос. В случая обаче в представената медицинска 2 документация никъде не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при констатираното заболяване употребата на колан би причинила силни болки, дискомфорт, както и риск при шофиране. Видно от амбулаторните листа не е предписана и терапия с болкоуспокояващи медикаменти, поради което не са налице достатъчно доказателства за толкова силна болка, изключваща безопасната употреба на колан.

Жалбоподателката е подписала АУАН без възражения. Вярно е, че е налице наличие на заболяване на белите дробове, което би могло да доведе до задух, но това не е пречка използването на обезопасителен колан. Освен това медицинската документация е с давност от 2024г. и с период на нетрудоспособност за срок от 30 дни от 27.03.2024г., а нарушението е извършено година след това, през която не са представени доказателства за конкретно лечение, нито предписания за неизползване обезопасителен колан.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, като И. е съзнавал, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието му на вредни последици, не се изисква.

Неизпълнението на задължението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е основание да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. В настоящия случай административното наказание "глоба" правилно е наложено във фиксирания от закона размер и не подлежи на индивидуализиране от административнонаказващите органи.

Касае се за формално нарушение, явяващо се довършено със самия факт на неизпълнение на предвиденото в ЗДвП задължение на физическите лица без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното от жалбоподателя, че има дългогодишен стаж, както и твърдението за наличие на семейно положение, не водят до направата на обратния извод, доколкото заявеното е направено декларативно, като за това, че съществува в правния мир не са представени доказателства.

С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на НП, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същото следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предвид изхода на спора на разноски има право АНО и същите се дължат в минимален размер от 66, 46 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332010275/15.05.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на А. И. И., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. /25, 56 евро/ за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 63 от ЗАНН да заплати в полза на СДВР сумата от 66,46 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4