Определение № 2959 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2959 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502829 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, чрез пълномощника му по делото адвокат М., против

Определение № 1045 от 23.08.2024г., постановено по гр.д. № 17957/2023г. по описа на РС-Пловдив, ХХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 2931 от 27.06.2024 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, с искане да бъде отменено и оставено без уважение искането на адвокат Е. И. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./, доколкото по делото са налични доказателства , че ищецът,на когото е била оказана безплатна правна помощ , не е материално затруднен.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата- Еднолично адвокатско дружество Е.

И.,

БУЛСТАТ:

180978004, с адрес:

*********************************************, представлявано от адвокат Е. И., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, за прогласяване недействителността на 1 клауза за неустойка по сключения между страните договор за паричен заем от 13.10.2023г. и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за връщане на сумата от 229.92 лв. - недължимо платена по нищожната клауза за неустойка. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените искове и тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. Е. И., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Кеш Пойнт България“Е ООД, ЕИК 207079835 е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като не бъде присъждано в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна адвокатска помощ поради това, че е действал недобросъвестно при упражняване на процесуалното си право на иск, в условията на евентуалност се твърди, че ищецът не е материално затруднено лице. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на търговското дружество по съображения, че съдът няма право да преценява дали действително страната е материално затруднено лице.

Настоящият състав на съда намира така постановеното определение за правилно.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя , че на адв.Е. И. не следва да се присъжда възнаграждение, доколкото по делото са налични доказателства , че ищецът,на когото е била оказана безплатна правна помощ не е материално затруднен, което изрично и категорично опровергава основанието по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В постоянната практика на ВКС,която настоящият състав споделя и формирана с определение №1182 от 10.05.2024г. по к.т.д.№654/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. ; определение №731/09.10.2014г. по ч.гр.д.№5256/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение от 02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., се приема, че осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Ето защо, наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател се явяват неоснователни.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

С оглед гореизложеното и като съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, настоящият съдебен състав 2 намира, че първоинстанционният съд правилно е определил и присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1045 от 23.08.2024г., постановено по гр.д. № 17957/2023г. по описа на РС-Пловдив, ХХ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3