Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3041 от 10.08.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 684/2024
Вид
Решение № 3041
Подписан
10.08.2024
В сила
25.10.2024
Състав
Румяна Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3041 гр. Варна, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110100684 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Исковата молба е предявена от Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: **, чрез упълномощения адвокат А. Д., вписана в адвокатска колегия - Варна, с адрес за призовки и съобщения: **, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: **, срещу „В." ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **, представлявано от З. С. Р. и А. М.

Ищцата претендира от съда да постанови решени е с което:

1.Да установи, че клаузата от Договор за кредит № ** от 20.04.2023г., установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие със закона, и под формата на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, предл трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

2.Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 57.39 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната 1 лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца всички направени по настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Представя банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните от ищеца суми: IB AN: BG32BUIN95611000680936 Титуляр: Г.

М. Д..

Ищцата аргументира правен интерес от заявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На дата 20.04.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № ** /Договора/. По силата на договора, на кредитополучателя е предоставена главница в размер на 300 лева.

Съгласно раздел „Условия по кредита", заемателят дължи „Такса за бързо разглеждане" /Таксата/ в размер на 57.39 лева.

I.

Счита таксата за нищожна на следните основания:

Съгласно чл. 10а, ал. 1, кредитор може да събира от потребител такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Но съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, кредитор не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Смята, че услугата, описана в договора за заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. Разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично представлява част от действията по усвояване на кредита. Противоречието с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК води до нищожност на клаузата, предвиждаща „такса са бързо разглеждане" съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

При условията на евентуалност, счита, че самостоятелно основание за нищожност на клаузата е чл. 146, ал. 1 от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като същата представлява неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

2

Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената такса противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като послаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общия състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че таксата бе включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.

Също при условията на евентуалност, счита процесната клауза за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като послаба икономически страна.

II.

Общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е в размер на 362.09 лева. Сумата е изцяло заплатена на 26.04.2023 г. Приложено представя платежно нареждане за извършеното плащане.

В общата дължима сума е включена и таксата, която считам за нищожна.

С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.

Всички горепосочени обстоятелства обуславят правния интерес на 3 ищеца за предявяване на настоящите два иска срещу ответника, а именно установителен иск за прогласяване на нищожността на таксата за бързо разглеждане от договора и осъдителен иск за връщане на недължимо платената такса за бързо разглеждане в размер на 57.39 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба.

Не оспорва, че на 20.04.2023 г. между „В." ЕООД, с ЕИК **, като Кредитодател и Г. М. Д. ,като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Излага, че с подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е за период от 14 дни и е с падежна дата 04.05.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 4.70 лева (четири лева и седемдесет стотинки) и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 57.39 лева (петдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки). Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 362.09 лева (триста шестдесет и два лева и девет стотинки) лева.Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит № ** и Общите условия към него. Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създава задължение на същата - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за кредит № ** задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за 4 потребителски кредит.

В стандартния случай и когато не е заявена допълнителната услуга за бързо разглеждане, съгласно т. 4 от Общите условия към процесния Договор, Кредиторът се задължава да даде отговор на Кредитополучателя дали Искането за отпускане на кредит, изпратено от Кредитополучателя е одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от получаването му като се свърже с Кредитополучателя и му даде изричен отговор. Преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира обработка на Искането и получаването на отговор в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на процесната такса.

Съгласно допустимата възможност, Г. Д. се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Услугата е предоставена изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в системата на Дружеството. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в Специалните условия на Договора за кредит. Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация при и по повод на изрично заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищцата е била обвързана със заплащането й. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит.

Заявената и отпусната сума по Договор за кредит № ** е преведени от „В." ЕООД на Г. М. Д. по банкова сметка с IBAN ** към „А. Б. Б." АД.

Кредитополучателят е избрала този начин на получаване на заявените от нея суми. Общите условия на Договора за кредит предоставят на Кредитополучателя възможност, в случай че няма възможност да погаси задължението си на падежа, да се възползва от услугата за удължаване и изменение на падежната дата, като за целта страните сключват Анекс, по 5 силата на който всички параметри по първоначално сключения Договор, с изключение на падежната дата, остават непроменени. По този начин кредитът влиза в редовност и наказателни лихви не се начисляват, а също и кредитополучателят не изпада в просрочие, което би имало отражение и в ЦКР към БНБ.

На 26.04.2023 г. Г. Д. е погасила изцяло задължението по Договор за кредит № **/ 20.04.2023 г., като е внесла по сметка на Дружеството сума в размер на 362.09 лева, разпределена както следва - главница 300 лева, договорна лихва - 4.70 лева и такса за заявена и използвана допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане - 57.39 лева.

При изложената фактическа обстановка намира исковата претенция за прогласяване на недействителност на клаузи от Договор за кредит № **/20.04.2023 г. за неоснователна и недоказана.

Намира за неоснователни твърденията за нарушаване императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която г-жа Д. изрично е заявила и заплатила, съответства изцяло на законовата възможност, уредена и в чл. 10а, ал.1 ЗПК, съгласно която„Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит". Именно такъв е характерът на услугата Бързо разглеждане. Обръща внимание, че последната е пожелателна, допълнителна и незадължителна и се предоставя само по изрично искане на Кредитополучателя. Таксата за „Бързо разглеждане" не се отнася до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която се предоставя преди сключването на договора за кредит и която не касае условията по предоставянето и/или връщането на същия. В допълнение, оспорваната такса е подробно описана в Общите условия, които са неразделна част от Договора за кредит, приложими и по процесния договор. Това е такса, която е допустима и законосъобразно начислена.