Присъда № 56 от 06.03.2023, Районен съд - Варна

М О Т И В И към присъда по НОХД N 2585 по описа за 2022 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С. Д. Г. , за това , че:

На 31.01.2022 г. в гр.Варна, е управлявал моторно превозно средство - л.а."БМВ" с рег.№ В0863СА, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП, а именно, с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР.

- престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа обвинението с възведената в обвинителния акт фактическа обстановка и квалификация на същото.

Излага становище, че по несъмнен начин се установява извършването на деянието, описано в обвинителния акт, видно от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Иска се съдът да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в минималния, предвиден в закона размер, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

В пледоарията си упълномощеният защитник на подс. Г. – адв. А. излага становище, че в хода на съдебното следствие не е доказан субективния елемент на престъплението, описано в обвинителния акт, а именно, че подс. Г. е знаел за прекратяването на регистрацията на процесния автомобил. Иска се подсъдимият да бъде оправдан, а при условията на евентуалност - да му бъде наложено наказанието, предложено от представителя на ВРП.

В хода на съдебното следствие подс. Г. не се признава за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение. Заявява, че процесният автомобил е закупен от същия, но не е регистриран на негово име в ПП-КАТ при ОД на МВР-Варна след изповядване на сделката, като придвижването със превозното средство е извършено на кратко разстояние с оглед изпробването му след извършен ремонт.

Подсъдимият не се възползва от правото си на последна дума.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба от 29.04.2021 г. между свид. Д. Б., в качеството на продавач и подс. С. Г., в качеството на купувач, последният придобил л.а. БМВ , модел ХРЕИХЕ с рег. № В 0863 СА с рама № WBAP11040 WH10304.

При закупуването на автомобила, за същия имало сключена действаща полица за застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД“Бул Инс“АД, която била прекратена на 22.08.2021 г. поради невнесена вноска.

След придобиване на автомобила, подс. Г. не го регистрирал в Сектор ПП-ОД 1

МВР-Варна на свое име по съответния ред, предвиден в чл.140 ал.1, пр.1,вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно, с Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР..

На 01.07.2021 г. служебно била прекратена регистрацията на посочения автомобил, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Автомобилът имал сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" - АД от 07.05.2021 г., която била прекратена на 22.08.2021 г., поради невнесена вноска за следващ период.

Поради повреда в автомобила, подс. Г. не управлявал същия. На 31.01.2022 г. свид. Г. заедно със свой приятел – свид. Г. Л. ремонтирал превозното средство пред дома си, находящ се в гр. Варна, , жк Владислав Варненчик № 29, вх. 2, ет. 7, ап. 42.

Около 21.30 ч. подсъдимият решил да изпробва автомобила, като го придвижи до близкия магазин CBA в жк Владислав Варненчик. Същият предприел управление превозното средство, придружаван от свид. Л.. Автомобилът бил забелязан до магазин СBA служители към Трето РУ при ОД на МВР- Варна – свид. И. А. и свид. К. Д., които осъществявали дежурство като автопатрул. Същите спрели подсъдимия за проверка и установили самоличността му по негови данни, тъй като не представил лична карта и СУМ П С. Впоследствие с оглед проверка на самоличността му подсъдимият е задържан в Трето РУ при ОД на МВР- Варна. При извършена проверка в системите на МВР било установено, че управлявания от Г. автомобил е с прекратена регистрация от 01.07.2021 г. тъй като не е регистриран по надлежния ред от Г., след придобиването му.

Подсдимият С. Д. Г. е роден на 12.11.1994 г. в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, работи, ЕГН: **********.

Видно от приобщената по делото справка за съдимост с определение по вохд № № 5325/2021 г., по описа на ВРС, престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, за престъпления, извършени на 24.12.2020 г., на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 4месеца, изпълнението на което било отложено с 3-годишен изпитателен срок, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

За да формира своите изводи относно гореизложената фактическа обстановка, съдът взе предвид събраните по делото доказателства, като се позова на :

- гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. К. Д., свид. И. А., свид. Г.

Л., свид. Д. Б., свид. Д. Б., както и показанията на св. К. Д., свид. И. А., депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, последните приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК.

- както и на писмените доказателства, а именно: писмо от Началника на от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с рег. № 819000-55925/09.12.2022 г., с приложени към същото 2 бр. справки от АИС „КАТ“, писмо от Изпълнителния директор на 1 справка от базата данни на Информационен център на Гаранционен фонд по отношение на автомобил с рег. № В 0863СА, справка за нарушител по отношение на подс. Г., заверено копие на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, характеристична справка за подс. Г.и справка за съдимост за същия.

2

При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство са събрани непротиворечиви доказателства относно факта, че на 29.04.2021 г. подс. Г. е придобил описаното в обстоятелствената част на настоящите мотиви превозно средство, като не го е регистрирал на свое име след придобиването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство;

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена от Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ , сочи, че прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 (т. е. служебно) се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Безспорно се установява по делото, че след като подсъдимият не е изпълнил задължението по чл. 145 ал.2 от ЗДвП да регистрира в посочения в нормата срок придобитото от него процесно средство, на 01.07.2021 г., съгласно нормата на чл. 143 ал.15 от Наредбата служебно е била прекратена регистрацията на същото по реда, предвиден в чл. 18, т. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 10 от Наредбата.

За служебното прекратяване на регистрацията на регистрирано МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, вр. чл. 18, т. 1, вр. чл. 186, ал. 1, т. 10 от Наредбата, законът не предвижда уведомяване на собственика, а само отбелязване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система. Доколкото подс. Г. е правоспособен водач МПС на същия е известен регламента на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и последиците от неизпълнение на задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а именно, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

От доказателствения материал по делото е установено безспорно, че на процесната дата подсъдимият е осъществил управление на процесното МПС при прекратена служебно регистрация на автомобила. Посоченото деяние от субективна страна Г. осъществил умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.

11, ал. 2 от НК, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Той е управлявал автомобила, след като е знаел, че същият не е регистриран съобразно изискванията на българското законодателство.

С оглед събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че деянието 3 формално осъществява обективните и субективни признаци на нарушение по чл. 345 ал.2 от НК, доколкото неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, поради което няма престъпен характер.

В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че по пътищата за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, като в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е уредено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

С оглед на посоченото се установява, че за едно и също изпълнително деяние, а именно - управляването на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, може да се осъществи както съставът на престъплението по чл. 345, ал.

2, вр. ал. 1 от НК, така и съставът на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и това не е единствената такава хипотеза.

При преценка дали едно деяние представлява престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН трябва да се отчете степента на обществената опасност на същото, която е различна за всеки конкретен казус.

Степента на обществена опасност на извършеното определя и съответната отговорност на извършителя в обсъжданите случаи наказателна или административна.

В доктрината и в съдебната практика е изяснено, че деянието, което привидно осъществява признаците на състав на престъпление е малозначително в две хипотези когато не е общественоопасно въобще или когато обществената му опасност е явно незначителна, понеже степента на засягане на защитените обществени отношения е незначителна. За да се прецени дали се изключва основен признак на престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима преценка на всички елементи от състава на престъплението. В тях се включват характеристики на начина, времето и мястото на извършване на деянието, както и данните за личността на дееца, макар последните да не са от решаващо значение, доколкото водещото са неговите обективни характеристики. Обосноваването на извод дали дадено деяние е малозначително, предполага оценка на обстоятелствата, сочещи на обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения - обект на посегателство, а също и субективните му характеристики извън вината - подбуди, мотиви. /В този смисъл - Решение № 114/26.01.2021 по дело № 377/2020 на ВКС, НК, III н. о. и др./ Тези принципни положения, отнесени към настоящия случай, дават основата за аргументиране на преценка, че извършеното от подсъдимия деяние е малозначително поради явната незначителност на обществената му опасност, а следователно не е престъпно и осъществява състава на административно нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.