Решение № 290 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330200868 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 24-1030-010983/08.01. 2 0 2 5 г., издадено от Началника на Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Н. М. К., с ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Жалбоподателят, Н. М. К., чрез адв. К., обжалва цитираното НП, като твърди, че нарушението не е било извършено, доколкото към момента на проверката е имало действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поради това се претендира за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна, Началника на Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, изразява становище по неоснователност на така депозираната жалба.

От фактическа страна:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 18.12.2024 г., в 22:00 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Стойчо Мошанов“, до № 2, е 1 управлявал л.а. „Ауди Ку 7” с рег. № ***, който е регистриран на територията на страната и не е спрян от движение, без да притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

За така констатираното нарушение срещу водача е бил съставен АУАН, а въз основа на него е било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.

638, ал. 3 КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лева.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който обжалва цитираното НП по посочени по-горе съображения.

Като писмено доказателство по делото е прието изготвена служебна справка от Гаранционен Фонд, видно от която към дата 18.12.2024 г., считано от 15:10 часа е имало действаща застрахователна полица за процесния автомобил.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Както бе посочено по-горе, в конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 18.12.2024 г., в 22:00 часа, в гр. Пловдив, на ул.

„Стойчо Мошанов“, до № 2, е управлявал л.а. „Ауди Ку 7” с рег. № ***, който е регистриран на територията на страната и не е спрян от движение, без да притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В хода на проведеното съдебно следствие като писмено доказателство е била приета справка от Гаранционен Фонд, видно от която към дата 18.12.2024 г., считано от 15:10 часа е имало действаща застрахователна полица за процесния автомобил.

Последното обосновава неправилността на издаденото НП, доколкото е видно, че твърдяното в него и АУАН нарушение, не само, че не се подкрепя от събраните по делото доказателства, но и точно обратното – от събраните такива се обосновава извода, че към датата на проверката, за управлявания от жалбоподателя лек автомобил е имало валидна застрахователна полица.

Предвид констатираното по-горе, опровергаващо изложеното в АУАН и НП по същество, обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

2

При този изход на спора, се дължат разноски в полза на жалбоподателя.

Претендира се заплащане на 500 лева адвокатски хонорар, за който са представени доказателства, че е бил заплатен. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В тази връзка съдът отчете, че се касае за ниска фактическа и правна сложност на делото, която не се отличава от типичната за подобен вид нарушения, както и че осъществената адвокатска защита и съдействие се изразява единствено в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в е д н о открито заседание. Предвид горното съдът намира, че следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, а именно сумата от 400 лева, като претенцията за разликата над този размер до 500 лева се остави без уважение.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-1030-010983/08.01.2025 г., издадено от Началника на Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Н. М. К., с ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Н. М. К., с ЕГН: ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото пред Районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над 400 лева до пълно претендирания размер от 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3