Решение № 376 от 28.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330116413 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. И. Д., ЕГН **********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2185,17 лева – недължимо платена по Договор за потребителски кредит *** от *** г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2023 г., до окончателното изплащане (исковата претенция е описана съобразно уточняващи молби на ищеца и допуснато с протоколно определение от 26.11.2024 г., постановено по делото, изменение на предявения иск чрез неговото увеличаване).

В исковата молба се твърди, че между ищцата, като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, като кредитор, бил подписан Договор за потребителски кредит *** от *** г. По силата на посоченото правоотношение ищцата получила в заем сумата от 10 000 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 11,96 % и годишен процент на разходите в размер на 13,84 %.

Съгласно постигнатите договорености, следвало да бъде върната сумата от общо 20 925,12 лева на 96 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 217,97 лева, за периода 20.09.2019 г. – 20.08.2027 г. Освен главницата по договора, следвало да се заплати и премия по застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити 1 на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, като размерът на застрахователната премия бил в размер на 5376 лева. Допълнително следвало да бъде заплатена и такса ангажимент в размер на 350 лева. Изложени са твърдения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, всички елементи на договора за потребителски кредит следва да бъдат с размер на текстовата част на шрифта не по-малко от 12, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК, застрахователните полици са част от договора за кредит.

Твърди се, че договорът, погасителният план и застрахователните полици към договора са с размер на шрифта по-малък от 12, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Ищцата поддържа, че при изчисляване на ГПР по кредита не са взети предвид застрахователните премии по застраховка към групов застрахователен договор по Застрахователна програма „Защита на плащанията“ № ***/***, Застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“, както и таксата в размер на 350 лева за разглеждане на искането за отпускане на кредит. Счита, че ГПР е неправилно изчислен, респективно посочената в договора стойност на същия не е реалната такава. Сочи, че с невярното посочване на ГПР се допуска нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП, а неправилното изчисление на ГПР води и до нарушение на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 2 ЗПК. В случая било допуснато нарушение и на чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като липсата на точен размер на ГПР, респективно оскъпяването на кредита, въвеждало в заблуждение ищцата, като се допускало и нарушение на добрите нрави при сключването на договора. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен и поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че при недействителен договор за кредит потребителят връща единствено заемната сума по договора. Ищцата твърди, че е изплатила изцяло задълженията по договора. С оглед изложените съображения за недействителност на договора за кредит, претендира връщане на процесната сума, за която твърди, че е платена над главницата и подлежи на връщане като дадена при начална липса на основание. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е взето становище за недопустимост на предявения иск, за нередовност на исковата молба, а по същество – за неоснователност на иска. Твърди се, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като цялото съдържание на процесния договор за потребителски паричен кредит е съставен в писмена форма на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени на шрифт Garamond, размер 12, а погасителният план е инкорпориран в съдържанието на споразумението. Сочи се, че в настоящия случай не са налице застрахователни полици по застрахователна програма „Защита на плащанията“ № ***/***. По желание на ищеца, на основание чл. 382 КЗ, била сключена застраховка 2

„Защита на плащанията“ при Общи условия, като от застрахователите бил издаден Застрахователен сертификат. Твърди се, че по отношение на застрахователния договор се прилагат правилата на Кодекса за застраховането, а в него не се съдържа изискване за определен вид и големина на шрифта, на който да бъдат съставяни документите по застрахователните правоотношения. Ответникът счита, че ищцовата страна неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК. Подобно тълкуване било в разрез с императивните разпоредби на Кодекса за застраховането.

Същевременно се посочва, че в настоящия случай застрахователната закрила била осигурена по желание и въз основа на изрично изразено съгласие от клиента и не била предпоставка за отпускане на кредита. Ответникът твърди, че соченият от ищеца застрахователен договор не съществува нито е налице цитираният застрахователен пакет, а в договора за кредит нямало подобна такса. Твърди, че предвидената в чл. 2 от кредитното споразумение такса ангажимент е включена в ГПР по кредита. По отношение на застрахователната премия поддържа, че няма основание за включването й в ГПР по кредита, тъй като застраховката е сключена по желание на клиента.

Застраховката имала доброволен характер и ищцата имала възможност да се откаже от нея без това да доведе до каквито и да било промени по параметрите на договора.

Обстоятелството, че застраховката се сключвала по желание на клиента се доказвало и от сключения между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, договор за застрахователно посредничество. Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че застрахователната закрила представлява допълнителна незадължителна услуга. Посочва се, че ищецът е декларирал, че е получил информация за това, че са налице два договора – за кредит и за застраховка, по които са налице отделни разходи, платими едновременно с една месечна вноска, с оглед икономия и удобство на всички страни. Предвид изложеното, ответникът счита, че не е налице нелоялна търговска практика и ищцата не е била въведена в заблуждение. В изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в процесния договор за кредит се съдържала подробна и ясна информация относно разходите по кредита, формиращи ГПР. Поддържа, че отразеният в договора за кредит ГПР включва възнаградителна лихва и такса ангажимент, като е изчислен съобразно формулата от Приложение № 1 на ЗПК. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Възразява срещу искането на ищцовата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 10.11.2023 г. от Н. И. Д., против „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ. Видно от вписванията в Търговския регистър е, че предприятието на този клон в 3

България е било прехвърлено на „Юробанк България“ АД, след което клонът е бил заличен. Предвид това и с оглед подадена от ищеца уточняваща молба вх. № 2452/09.01.2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по делото е постановено Разпореждане № 975/11.01.2024 г., с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ, ЕИК 204915054, е заличено като страна по делото и на основание чл.

227 ГПК, като страна в процеса е конституирано „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749. Във връзка с наличието на първоначална и допълнителна искова молба, съдът счита за нужно да посочи, че до връчването на препис от исковата молба, ищецът може да измени иска/добави страни без ограничения (в тази връзка – Определение № 178/12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 105/2012 г. по описа на ВКС, III г.о.). В конкретния случай, с уточняващата молба от 09.01.2024 г., ищецът е насочил исковата си претенция срещу „Юробанк България“ АД, като с Разпореждане № 976/11.01.2024 г., постановено по делото, съдът е разпоредил препис от исковата молба, уточненията и приложенията към нея, да се изпрати за писмен отговор на ответника (какъвто е постъпил по делото от „Юробанк България“ АД). С оглед изложеното, предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, като кредитор и Н. И. Д., ЕГН ********** (с предишно фамилно име М.), като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски паричен кредит *** от *** г. По силата на посочения договор, кредиторът е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 10 000 лева, а последният е поел задължение да върне сумата на 96 броя месечни погасителни вноски, при лихвен процент от 11,96 % и годишен процент на разходите от 13,84 %. В договора е записано, че се дължи такса ангажимент в размер на 350 лева и застрахователна премия в размер на 5376 лева, като е отразено, че общият размер на всички плащания възлиза на сума в размер от 20 925,12 лева. По силата на сключения договор за кредит, на ищцата е предаден погасителен план, както и приложимите към договора общи условия.

От съдържанието на приложеното по делото (лист 119) Заявление от *** г. – Споразумение за пълно предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит *** (т. 2 от споразумението) е видно, че страните са се договорили посоченият договор за кредит да се смята за прекратен след плащането на „Обща сума за предсрочно погасяване“ (сумата от 675,44 лева, посочена под № 9 в таблица 2 от същото споразумение, с отразени параметри за предсрочно погасяване). От приложената по делото Справка за получени плащания по процесния договор за кредит (лист 117) се установява, че сумата от 675,44 лева е платена на дата 21.10.2020 г.

4

По делото е представен Договор за застрахователно посредничество ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като застрахователен посредник, и ищцата, като клиент. Съгласно т. 1 от посочения договор, клиентът възлага срещу възнаграждение на застрахователния посредник да му посредничи за сключването на застрахователен(ни) договор(и) със застрахователите: ***, ЕИК ***, и ***, ЕИК ***. В т. 2 от договора е предвидено, че възнаграждението на застрахователния посредник се дължи от застрахователя и е част от застрахователната премия. В т. 4, изр. второ от договора за застрахователно посредничество е отразено, че застрахователната премия ще бъде платена от клиента съгласно условията на Договор за кредит ***.

От представения Сертификат № *** се изяснява, че *** и *** са се съгласили да застраховат сключения с ищцата договор.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице М. М., което съдът цени като добросъвестно изготвено. От същото се установява, че в годишния процент на разходите по Договор за кредит *** от *** г., като разход са включени договорна/възнаградителна лихва и такса ангажимент, а същият е изчислен съобразно формулата, определена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК и е в размер на 13,84 % при параметри, описани в раздел ІІІ-ти от заключението. В посочения раздел ІІІ е отразено, че при извършената проверка и изчисления, експертизата е работила по параметрите и условията по процесния договор за кредит. Изяснява се от заключението, че застраховките по кредити не се плащат всяка една поотделно, а с обща сума към застрахователя „***“, който е представляван от две дружества: *** и ***. Установено е, че от кредитора по процесния договор за кредит са превеждани на застрахователите *** и *** сумите, заплатени от Н. И. Д., по застраховка „Защита на плащанията“ по Договор за кредит *** от *** г. в общ размер на 784 лева, по месеци от 30.09.2019 г. до 31.10.2020 г. вкл., с превод на общо дължимите суми за застраховки по всички договори в края на всеки календарен месец. Съобразно отразените в заключението в табличен вид плащания, посочени по падежни дати и по пера, се установява, че с направените от кредитополучателя вноски към кредитора е погасена по кредита сума в общ размер на 12 185,07 лева.