Решение № 1569 от 20.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1569 гр. Пловдив , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330104638 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, против Д. АТ. П., ЕГН **********, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите и чл. 149 от Закона за енергетиката.

Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .

Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи условия между него и ответника, доставил на последния, до жилище в гр.

************************, топлоенергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020г. на стойност от 380.43 лв., която останала незаплатена в сроковете, договорени между страните.

Енергията била доставена чрез отделяне от сградната инсталация и разпределена в пълно съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Предвид липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в която освен главницата се заповядало за плащане и обезщетение за забава в размер на 66.68 лв. за периода от 03.01.2018г. – 09.12.2020г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника редовно и П. възразил срещу нея в срока по чл.414 от ГПК, при което 1 формулираното в исковата молба искане е, вземането да се установи със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, тъй като на бил потребител на доставяната от ищеца енергия , не бил и единствен собственик на процесното жилище, а същеврменно нямало и основание партидата на това жилище да бъде разкрита на негово име. Исковете били недоказани, тъй като нямало реално извършени отчети „на монтираните в имота водомер за битова гореща вода и апартаментен топломер„, в имота нямало отоплителни уреди, а претенцията се базирала единствено на изходящи от самия ищец частни документи. Прави се и възражение за изтекла в полза на ответника кратка погасителна давност.

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че топлоенергията е доставена до имота на ответника (отдадена от сградната инсталация), и правилно изчислена като количество при спазването на изискванията на специалната методика към чл. 61 ал. от Наредба № 16-334.

Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че доставените количества ТЕ са правилно остойностени и за тях са издадени съответните фактури.

Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:

На л. 14 от делото е представено копие от нотариален акт за доброволна делба на имоти , един от които – процесния апартамент. От това копие личи , че до 27.05.2019г ответника е един от съсобствениците, а от 28.05 същата година - и едноличен собственик на процесния апартамент в ******************* Тъй като партидата за имота е разкрита само на името на ответника и същият е едниствен ползвател на имота ( вж. списъка на л. 64 от делото), то П. е страна – потребител на доставяна по договор при общи условия топлоенергия, след като имота е топлоснабден от действаща абонатна станция ( вж. заключението по СТЕ).

Тоест, по отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното в пълен размер, тъй като има договор по смисъла на чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката.

При положение, че според вещите лица доставеното количество ТЕ е правилно разпределено, при спазване на методиката - приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № № 16-334 за топлоснабдяването, и съответно- правилно остойностено при редовно водено от ищеца счетоводство, искът се явява и доказан по размера си. За изчислението на стойността на отделената от сградната инсталация количество топлинна енергия е без значение дали в имота има както монтирани отоплителни тела, така и монтиран водомер за топла вода; стойността на отделената от сградната инсталация енергия се изчислява чрез независими от тези два факта обективни величини. След като вещото по техническата експретиза е на мнение , че установената нормативно методика за дялово разпределение е спазена, и данните по техническата експертиза съвпадат с изчисленията на счетоводната експертиза , 2 исковете са доказани и по размера си. Вярно е също така, че съставените от ищеца документи са частни такива, след като ищцовото дружество е частноправен субект, но въпреки това съдът ги кредитира , тъй като закрепените в тях факти се потвърждават от заключенията на вещите лица.

Съдът не споделя и направеното възражение за изтекла погасителна давност, макар да приема , че ответника може да позове на кратката такава , след като вземането на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в„ от ЗЗД и тълкувателно решение № 3/2011 г на ОСГКТК на ВКС . Това е така, тъй като съобразно общите условия между страните, 34 ал.1, купавачите заплащат стойността на топлинната енергия в тридесетдневен срок след изтичането на периода , за който се отнасят, а продавача е длъжен незабавно да издаде фактура. За всяка от фактурите има уговорен в полза на потребителя тридесетдневен срок за плащане, до изтичането на който, вземането не е изискуемо, П. не е в забава и давност не е започнала да тече. Същевременно, заявлението за издаване на заповед за плащане, което прекъсва на основание чл. 116 буква „в“ от ЗЗД изтичането на давностен срок, е подадено в съда на дата 10.12.2020г., тоест, биха били погасени по давност всички вземания на топлоснабдителното дружество с настъпил преди 10.12.2017г падеж. Такива обаче няма, първата във времеви план фактура ( № ТФ 4701795791, за доставената за период от 01.11.2017г до 30.11.2017г енергия) е с падеж на дата 02.01.2018г.

Разноските се възлагат в тежест на ответника в пълен размер, предвид изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Д. АТ. П., ЕГН **********, че в отношенията между страните, дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 262592 по ч. гр. дело № 16512/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с.: 380.43 лева - главница , доставена за периода от 01.11.2017г до 30.04.2020г. по договор топлоенергия, законната лихва върху главницата от дата на 10.12.2020г до окончателното изплащане на вземането, и 66.68 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2018г до 09.12.2020г.

Осъжда Д. АТ. П., ЕГН **********, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, сумата от 620 лева разноски по делото, включително заповедното производство под № 16512/2020 год. по описа на РС Пловдив, и внесен допълнителен депозит за ВЛ по СТЕ от 80 лева.

3

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4