Определение № 8574 от 03.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8574 гр. София, 03.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110131654 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. Л. К. Б. – процесуален представител на ищеца М. С. М., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от 22.11.2025 г.

С молбата се иска определеното по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Б. възнаграждение от 500 лева да бъде увеличено, като се сочи, че дължимият общ размер на възнаграждението за всеки от предявените искове, съобразно минималните размери по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 1262,56 лева. Поддържа се, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА възнаграждението не се изчислява пропорционално на уважените искове.

Сочи се, че съдът не е съобразил положения от адв. Б. труд, вследствие на което е определил несправедлив размер на възнаграждението й.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД са подали отговори на молбата, в които са развити съображения за нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на ищеца със самостоятелно право на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, който е представил списък по чл. 80 от ГПК.

Следователно молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С постановеното по делото решение предявените искове са изцяло уважени, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Б. е определено възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ в размер на 500 лева, което е присъдено в цялост. В този смисъл не се поставя въпросът за присъждане на разноски по съразмерност.

Що се отнася до доводите на молителя, че размерът на 1 възнаграждението следва да бъде определен в съответствие с минималните размери, установени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът намира същите за неоснователни. Предвид решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с което е прието, че Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (предходното заглавие на горецитираната наредба) противоречи на правото на Европейския съюз, и което съгласно чл.

633 ГПК е задължително за всички национални съдилища, съдът не е обвързан с предвидените минимални размери на адвокатски възнаграждения, посочени в наредбата, а съобразява същите като ориентир при определяне на справедливия размер на адвокатско възнаграждение.

По същество, за да определи дължимия размер на адвокатско възнаграждение, съдът отчете следното. Съдът намира, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Същото е било разгледано в едно открито съдебно заседание, в което ищецът не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Предявени са три обективно съединени иска, по които с оглед предмета им правната защита не е диференцирана – изложените в исковата молба аргументи са взаимосвързани и касаят и трите иска.

Материалният интерес по делото е в размер на 2980 лева. Като взе предвид описаните обстоятелства, съдът намира, че на адв. Б. следва да бъде определен по-висок размер на възнаграждение от първоначално определения такъв от 500 лева, като последният бъде завишен до размера от 600 лева, определен при съобразяване с ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР на база общия материален интерес.

Следователно молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна, като на адв. Б. следва да бъдат присъдени допълнително 51,13 евро (100 лева) за адвокатско възнаграждение. В останалата част, с която се претендира възнаграждение в размер, надвишаващ определения от съда, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на решение № 21340/22.11.2025 г. по гр.д. № 31654/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „ИАМ“ АД, ЕИК: 131576434, и „ФБ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, да заплатят поравно в полза на адв. Л. К. Б. от САК, с личен № 1000558810, сумата от още 51,13 евро (100 лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Л. К. Б., процесуален представител на ищеца М. С. М., за изменение на решение № 21340/22.11.2025 г. по гр.д. № 31654/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав, в частта за разноските, в останалата й част.

2

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3