Решение № 6092 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6092 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20221100504678 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1201 от 17.02.2022 г., постановено по ГД № 57458 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), I I I ГО, 140 граждански състав, са отхвърлени предявените от М. Н. А., ЕГН ********** срещу „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Р.“ ООД, ЕИК ****, искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 186 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо се в грешно изследване, извършено спрямо ищцата на 09.03.2021 г. за наличието или липса на „SARS-CoV-2“, което грешно изследване се дължи на немарливо изпълнение на служебните задължения на служителя при ответника, извършил изследването; 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо 1 се в грешно изследване, извършено спрямо ищцата на 09.03.2021 г. за наличието или липса на „SARS-CoV-2“, което грешно изследване се дължи на немарливо изпълнение на служебните задължения на служителя при ответника, извършил изследването, като М. Н. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Р.“ ООД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 393 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от искове.

Решението на СРС е обжалвано от ищеца. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения относно наличието на противоправно поведение от страна на служител на ответника при извършено изследване за заразяване с вируса на „SARS-CoV-2“.

Ищцата и нейният син си направили тест по едно и също време при ответника за заразяване с вируса на „SARS-CoV-2“, като този на ищцата бил отрицателен, а този на нейния син – положителен. Същевременно два дни покъсно при ново изследване в друга лаборатория резултатите показвали точно обратно – резултатът от теста на ищцата бил положителен, а този на сина й – отрицателен. Твърди се, че получените от изследването при ответника резултати били грешни, тъй като не отговаряли на действителното здравословно състояние на ищцата и сина й. Обратно изследванията в другата лаборатория били в съответствие с действителното обективно здравословно състояние на двете лица. Сочи се, че първата инстанция неправилно е разгледала състоянието на ищцата самостоятелно, без да съобрази това на нейния син. Релевират се доводи за наличието както на имуществени, така и на неимуществени вреди. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна като неправилно на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Представена е извадка от интернет страницата на ответника, от която се установява, че на 09.03.2021 г. на ищцата е направено изследване при ответника за заразяване с вируса SARS-CoV-2 с PCR тест, като резултатът от теста е отрицателен.

Представена е извадка от интернет страницата на Лаборатория Б., от която се установява, че на 10.03.2021 г. на ищцата е направено изследване в посочената лаборатория за заразяване с вируса SARS-CoV-2 с PCR тест, като резултатът от теста е положителен.

Представена е нотариална покана от ищцата и Т.Н.А. до ответника, връчена на 25.05.2021 г., с която ищцата претендира от обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, притеснения и неудобства в размер на 2000,00 лв., както и имуществени вреди в размер на 90,00 лв., представляващи разходи за извършено на 09.03.2021 г. изследване за заразяване с Covid-19.

Представена е сметка/ фактура

№

0000085790/20.05.2021 г. и фактура-оригинал № ********** от 29.06.2021 г. за нотариална такса в размер на 96,00 лв. за връчване на посочената нотариална покана.

Представени са два броя извадка от интернет страницата на ВМА.

По делото е представено писмо рег. № 11-176/11.01.2022 г. от ВМА, от което се установява, че ищцата е посетила ВМА за болнично лечение от 11.03.2021 г. до 19.03.2021 г., поради заразяването й с Covid-19, и на 23.03.2021 г. за изследване за антитела към Covid-19. Към писмото са приложени и документи във връзка с достоверността на посочената информация – епикриза, документ от вирусологична лаборатория към ВМА за изследване на ищцата за антитела.

От разпита на свидетеля С.Р. се установява, че същият е бил заедно с ищцата и сина й на опашката за чакащите за изследване за Covid-19 пред лаборатория на ответника, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Витоша“.

Срещнали се случайно, свидетелят работил в офис, който се намира в близост до лабораторията и искал да си направи тест за антитела. Ищцата се оплакала, 3 че се чувства зле и е изглеждала така. Синът й, който я е придружавал, е изглеждал здрав. Ищцата споделила на свидетеля, че мъжът й бил болен от Covid-19 и бил приет в болница и понеже ищцата и синът й били контактни трябвало да си направят тест. Ищцата и синът й влезли заедно, за да им бъде взета биологична проба. Свидетелят не бил влязъл заедно с тях. На излизане ищцата казала, че според нея служителката била объркала всичко. На свидетелят му направило впечатление, че служителката била с маска, но без ръкавици и пушела цигара. По-късно свидетелят разбрал, че ищцата е с отрицателен резултат, а синът й – с положителен. Синът на ищцата не бил имал никакви оплаквания. Понеже ищцата и синът й се усъмнили във верността на изследването при ответника си направили тест и в друга лаборатория, като резултатите били противоположни на тези при ответника – за ищцата бил положителен, а за сина й – отрицателен. Ден след това ищцата бил приета във ВМА. В резултат на случилото се ищцата и до днес била в постоянен стрес, загубила доверие в медицинската система.

От показанията на свидетеля Х.Д., се установява, че същата е служител на ответника. Свидетелката разбрала за случая с ищцата от предявената претенция за плащане на обезщетение. Извършила проверка, при която не били установени нарушения, в книгата за похвали и оплаквания нямало нищо, разговаряла и със служителката, взела пробата, която била дългогодишен служител на ответника. Освен вътрешен контрол, се извършвал и външен надзор от съответните институции, но не били откривани нарушения. В процесния обект на ответника, работил само един служител. Посочва каква е рутинната процедура при взимане на биологична проба за изследване.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения.

4

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по оста-налите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивна-та жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипоте-зата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалифи-кация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: възлагане на работа от ответника (възложителя) на делинквента (изпълнителя); деяние на изпълнителя; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; вина на изпълнителя – при установяване на обективните предпоставки вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Тежестта за установяване на обективните предпоставки е била на ищеца. Ответникът е можел да проведе насрещно доказване на тези факти.

В тежест на ответника е било да установи положителния факт на плащането.

В отношенията между страните е безспорно, а и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че на 09.03.2021 г. на ищцата и нейният син е взета биологична проба и е направено изследване за заразяване с Covid-19 посредством PCR тест от служител на ответника, като резултатът на ищцата бил отрицателен, а този на сина й – положителен. На 5

10.03.2021 г. на посочените лица бил направен PCR тест в друга лаборатория, като резултатът бил положителен за ищцата и отрицателен за сина й.

Основният спорен въпрос, както във въззивното, така и в първоинстанционното производство, е дали е налице противоправно поведение на служителя на ответника при вземане на биологична проба за извършване на изследване за заразяване с Covid-19.

Както е посочил и първоинстанционният съд в мотивите към решението си, по делото не са събрани доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че изследването, направено в Лаборатория Р., е грешно. На следващо място, дори и да се приеме, че резултатът от изследването не отговаря на действителното здравословно състояние на изследвалите се лица, от страна на ищеца не са представени доказателства, от които може да се установи по категоричен начин, че това се дължи именно на противоправното поведение на служител на ответника, взел биологичната проба за изследване, или на някаква друга причина. Същевременно ноторен факт е, че т. нар. PCR тест, макар и с висока степен на прецизност, не дава 100% точност на изследването. От показанията на свидетеля Рътков се установи, че същият не е присъствал при взимане на биологичната проба на ищцата и сина й, съответно от тези гласни доказателства не може да се направи категоричен извод, че евентуалната грешка се дължи на немарливото изпълнение на служебните задължения на служителя, взел биологичната проба, например, че пробите на изследваните лица са били разменени.

От изложеното следва, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно поведение от страна на служител на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи тази предпоставка, което изрично му е било указано от първата инстанция с доклада по чл. 146 от ГПК. Неблагоприятната последица, която ищецът следва да понесе от неизпълнение на това задължение, е отхвърляне на исковата му претенция.