Решение № 50 от 10.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000752 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260195 от 08.08.2022 година, постановено по т. дело № 96/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.” № 1, да заплати на И. Т. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к.Т., бл.70, вх.Е, ет.5, ап.25, обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2019 г. в гр. П., виновно причинено от Ц.Н.Д. при управление на л.а. „О.“ с рег.№ ***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество към датата на ПТП, в размер на 25000 лв., от които 20 000 лв. за причиненото счупване на лявата малкопищялна кост, 3000 лв. за причинената травма на други вътрешнокоремни органи без открита рана в корема и 2000 лв. за контузия на главата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер от 840 лв., от които 800 лв. платено адвокатско възнаграждение за представителство в досъдебното производство и 40 лв. за закупени лекарства, ведно със законна лихва върху горните суми, считано от 21.08.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1037,42 лв. деловодни разноски.

Отхвърлени са исковете в останалата им част за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80 000 лв., претенцията за имуществени вреди от 160 лв. за заплатена физиотерапия и до пълния размер от 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение в 1 досъдебното производство, както и искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането- 29.07.2019 г. до 20.08.2020 г.вкл.

Решението е постановено при участието на ЗД „Е.“ АД, гр.С., ЕИК ***, като трето лице-помагач на ответника ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***.

Осъден е И. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, сумата 327,25 лв. направени деловодни разноски и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Осъдено е ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати сумата от на 442,50 лв. разноски и сумата от 1033,60 лв. ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителната му част по исковете за неимуществени и имуществени вреди от З. „Д.“ АД с оплаквания, че в тази част решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и със съдебната практика по сходни случаи и е неправилно. Сочи се, че присъдената сума като обезщетение за неимуществени вреди не е в справедлив размер, че е завишена и несъобразена с установените по делото обстоятелства. Освен това не бил отчетен фактът, че ищецът е пренебрегнал задължението си за се държи за предназначените за това ръкохватки в автобуса, което щяло да предотврати падане и увреждане, поради което неговата вина била най-малко равна по степен на тази на водача на лекия автомобил, причинил ПТП. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части изцяло, евентуално намаляване на обезщетенията при отчитане на приноса от страна на пострадалия. Жалбоподателят претендира разноски съобразно изхода на спора, включително юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ищеца И. Т. Д. и от третото лице помагач ЗД „Е.“ АД.

В писмено становище за проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание адвокат Д. Б. като процесуален представител на И. Т. Д. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и е направил искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционно решение, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по доводите във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на 2

ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе.

Първата група доводи във въззивната жалба, касаят обезщетението за неимуществени вреди, по-конкретно неговия размер, доколкото се сочи, че определеният размер не е справедлив, не е съобразен с конкретните обстоятелства, които имат значение за определянето му и които са установени по делото.

На настоящия етап от производството между страните са безспорни обстоятелствата за настъпването на ПТП на 29.07.2019 година между автобус от градския транспорт в град П. с рег. № ***, в който ищецът И. Т. Д. се е возил като пътник и лек автомобил О. с рег. № ***, както и за вината на водача на лекия автомобил Ц.Н.Д.. Вината му е установена с влязло в сила решение по чл. 78а от НК № 260562 от 17.11.2020 година по АНД дело № 3221/2020 година на РС – Пловдив, което съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължително за съда, разглеждащ настоящото дело, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Тя се изразява в нарушаване на правилата за движение – чл. 5, ал.1, т. 1, чл.

25, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на И. Д., изразяваща се в счупване на лявата малкопищялна кост, довело до затрудняване на движенията на левия долен крайник. Безспорно е също, че лекият автомобил, с който е причинено процесното ПТП от Ц.Д., е застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Д.“ АД към датата на ПТП.

Между страните няма спор, че ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество претенция по чл. 380 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение на дата 21.08.2020 година и че такова не е изплатено извънсъдебно, което е предпоставка за допустимостта на иска пред съда с оглед изричната разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

Травматичните увреждания, описани в обстоятелствената част на исковата молба, които ищецът И. Т. Д. твърди, че е претърпял и продължава на търпи в резултат на ПТП от 29.07.2019 година, са следните: счупване на лява малкопищялна кост, травма на други вътрешнокоремни органи без открита рана в корема и охлузване и оток по главата. Твърди се, че счупването на лявата малкопищялна кост е средна телесна повреда, като на ищеца е бил поставен гипс в продължение на 35 дни, имал е много силни болки в началото и е вземал аналгетици и болкоуспокоителни. Първоначално ищецът бил на легло, а по-късно започнал да се обслужва сам с помощта на патерици. След махането на гипса болките останали. Проведена била двукратна физиотерапия в рехабилитационен център, като след четири месеца ищецът започнал да ходи нормално, без да куца и без да пие болкоуспокояващи. Твърди се, че като ексцес на удара при ПТП в момента ищецът изпитва и болки в кръста, за които ще претендира обезщетение по друго дело. Травмата на вътрешнокоремните органи му причинявала болки в продължение на около месец, имало натъртвания и насинявания, като лечението също било с болкоуспокояващи. Досежно отока и охлузването по главата твърденията са, че ищецът е имал болки с продължителност от около 10 дни, лекувани с болкоуспокояващи, правена е и консултация с невролог, като към момента няма оплаквания. Наред с това се твърди, че към момента на ПТП ищецът е бил ученик, като след случилото се 3 не е посещавал училище в продължение на около три месеца, пропуснал много материал и единствено благодарение на грижите и помощта от майка си успял да завърши средното си образование. Майка му се грижела сама за него, била разведена, с влошено здравословно състояние и с минимална заплата, като самата тя отложила собственото си лечение, докато оздравее синът й.

Въз основа на така изложените обстоятелства е поискано обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като ищецът е разпределил претендираната сума за отделните увреждания, получени при ПТП, а именно 40 000 лева за счупването на малкопищялната кост и по 20 000 лева за травмите на корема и главата. При така предявеният иск първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 25 000 лева, като с диспозитива на решението си е посочил, че от тях 20 000 лева са за счупването на малкопищялната кост, 3000 лева за травмата на коремните органи и 2000 лева за травмата на главата.

Съдебната практика е категорична, че при няколко телесни увреждания, получени при едно ПТП, какъвто е настоящият случай, обезщетението за неимуществени вреди се определя в общ размер, съобразен с вида, характера и продължителността на болките и страданията, причинени съвкупно от всички увреждания, а не поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл при произнасяне по въпроса за законосъобразността на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди и съответствието на размера му с принципа за справедливост, съдът ще вземе предвид присъдения общ размер от 25 000 лева, а не обезщетенията за всяко едно от телесните увреждания поотделно.

Болките и страданията, за които ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, са установени в първоинстанционото производство с разпита на свидетелката С.А.А., проведен в съдебно заседание на 11.11.2021 година, както и с комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, приета в съдебно заседание на 07.07.2022 година, която съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните.

Съдът възприема показанията на свидетелката С.А., въпреки че е майка на ищеца, тъй като тя има най-преки впечатления от състоянието му след ПТП, а и показанията й не се опровергават, а напротив – съответстват на останалите събрани по делото доказателства, по-конкретно на експертизата в медицинската й част.

От приетата експертиза се установява, че уврежданията, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, претърпени от ищеца, са счупване на малкопищялната кост в горната част на лявата подбедрица, контузия на корема, контузия на главата и охлузвания по кожата на горните и долни крайници. В заключението е посочено, че на ищеца е причинена болка със силно изразен характер, като болевите усещания са намалявали с времето.

Ищецът е изтърпял и силно изразени страдания поради затруднението да се придвижва и обслужва сам по време на лечението. Според вещото лице болките са отшумели в рамките на един до два месеца при нормално протичане на оздравителния процес. В заключението е отразено, че няма данни за посещения при психолог или психиатър, но всяка травма като тази, причинена на ищеца, води до известен период на нестабилност в психичното поведение в зависимост от типа нервна система и нейната устойчивост, което 4 е генетично обусловено.

Движението на левия долен крайник е било затруднено за период от 40-60 дни. При извършения медицински преглед на ищеца на 15.12.2021 година / две години и четири месеца след ПТП/, вещото лице не е установило следи от белези и наранявания, освен наличен оток в областта на фрактурата на левия долен крайник, дължащ се на хиперкалус. В заключението е посочено, че след ПТП ищецът е откаран в болнично заведение, направен е преглед от редица специалисти, които са установили посочените по-горе увреждания, поставена му е гипсова шина за един месец, бил е на болнично лечение до 02.08.2019 година, с провеждане на реанимациона, антитромботична, антибиотична и болкоуспокояваща терапия, след което е изписан. При контролен преглед при ортопед – травматолог на 18.09.2019 година е свалена гипсовата имобилизация, установени са болки и затруднени движения, наличие на оток и ходене с две помощни средства. В експертизата има данни за проведено двукратно физикално лечение . При първото такова с начален момент 26.09.2019 година са установени ограничени и болезнени движения в лява глезенна и колянна стави. Поради продължаващите оплаквания и ограничени и болезнени движения в прилежащите фрактурата стави е проведен нов курс на физиотерапия от 14.10.2019 година. Преглед при ортопед е проведен и на 07.02.2020 година поради нестихващи оплаквания в областта на лявата подбедрица и продължаващи затруднения в движенията. При извършено изследване със скенер на 11.02.2020 година е установено, че липсват данни за огнищни болестни промени.