Решение № 1973 от 02.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1973 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. КалЕ. при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. КалЕ. Въззивно гражданско дело № 20231100513314 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 20077322 от 31.01.2023 г. на Софийски районен съд, 143и състав, постановено по гр. д. № 12927/2020 г., поправено и допълнено с решение № 20098758 от 27.07.2023 г. на Софийски районен съд, 143-и състав, ответникът Г. Т. М. е осъден да заплати на А. К. А. по иск с правна квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 334,90 лв., представляваща имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на нападение над кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски пол, порода „Голдън Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо на името „Д.“, собственост на ищеца, от куче с неустановена порода, отговарящо на името „Б.“, собственост на ответника, на 14.05.2019 г. в гр. София, ведно със законна лихва за периода от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян страх, притеснения, негативни емоции от същия деликт, ведно със законната лихва за периода от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

Със същото решение Г. Т. М. е осъден и да заплати на Е. А. А., представлявана от родителите си и законни представители Л. П. А. и А. К. А. по иск с правна квалификация чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД за претърпени от ищцата в 1 резултат на нападение над кастрирано, дванадесетгодишно куче от женски пол, порода „Голдън Ритривър“ с микрочип № 985141000541145, отговарящо на името „Д.“, собственост на ищеца, от куче с неустановена порода, отговарящо на името „Б.“ сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страх, притеснения, негативни емоции, ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането, като искът е отхвърлен за сумата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която предявените срещу ответника искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от последния, в която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Според въззивника по делото не се е доказало по безспорен начин, че именно ответникът е собственик на кучето Б., тъй като от датата на инцидента до настоящия момент никой повече не видял това куче и този човек. Изложено е още, че при така описаното агресивно куче будил недоумение фактът, че повече от три години не е имало никакви нападения над семейството на ищците и кучето им. Намира, че дори да се приеме, че на датата на инцидента някое куче е било в близост до него, то не следва извод, че именно той е собственик на кучето. Счита, че ако ищците са знаели за лошия нрав на кучето, то не е следвало да се доближават до него. По делото не било представен и документ за съществуването на куче с име Б., нито на кого е регистрирано същото. Ето защо според въззивника решаващият съд е приел за установена фактическа обстановка, която не се подкрепя от доказателствата по делото, поради което отправя молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение в уважителните му части.

В срока по чл. 263 ГПК от ищците е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез адв. К., с който е взето становище за неоснователност на жалбата. Според въззиваемите с жалбата се прави опит за излагане на нови фактически твърдения, които не са били релевирани от ответника в хода на първоинстанционното производство, поради което по отношение на тях считат, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Ищците са депозирали и насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете им за неимуществени вреди са отхвърлени. Намират, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря в пълна степен на критерия за справедливост предвид установените травматични преживявания и интензитета на претърпените болки и страдания, които се установяват от събраните по делото доказателства. Считат, че следва да се вземат предвид и настъпилите инфлационни процеси в страната, които обосновават присъждането на по-високо обезщетение за претърпените болки и страдания.

Ето защо е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на такова, с което исковите им претенции да бъдат уважени в пълния предявен размер.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.

Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

Ищците твърдят, че на 14.05.2019 г., около 19,00 ч., разхождайки се в района на парк „Гео Милев“ домашния си любимец – куче порода „Голдън Ритривър“, последното било нападнато от кучето на ответника – едро петнисто женско куче. Кучето на ответника нападнало това на ищците и започнало да го хапе, а ответникът не се намесил в разтърваването на кучетата. Поради това се наложило ищецът да разтървава кучетата, докато придържал дъщеря си (ищцата) в бебешко кенгуро. В резултат на нападението на кучето на ищците били нанесени сериозни наранявания, то било хоспитализирано в специализирано ветеринарно-лечебно заведение, където му били извършени няколко манипулации и били изписани медикаменти. От случката ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в следното: ищецът е изпитал изключителен стрес и силен шок, тъй като е бил поставен в ситуация, в която е трябвало да запази едновременно детето и домашния си любимец. Изпитал и безпокойство за това как инцидентът ще се отрази на психиката на дъщеря му, тъй като същият се разиграл непосредствено пред очите й, като и впоследствие изпитвал страх да излиза на разходка с кучето си.

Отделно от това ищецът преживял и сериозни притеснения във връзка със здравословното състояние на кучето, както и унижение вследствие на това, че ответникът не оказал никакво съдействие и не изразил съжаление за случилото се. Малолетната ищца пък преживяла уплаха, тъй като е присъствала лично на инцидента, с оглед на което дълго време след случилото се проявявала различни признаци на стрес – страдало от нетипично спокоен сън и плакала с часове, което й състояние продължило със седмици. Ищцата започнала да изпитва и страх както към семейното куче, така и към други кучета.

Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищците са собственици и отглеждат куче на име Д., порода „Голдън Ритривър“. Това се доказва както от представения по делото паспорт на кучето, така и от показанията на разпитаните по делото свидетелки – Л. А.

(съпруга на ищеца и майка на ищцата) и И.Т..

От друга страна по делото е установено и, че ответникът е собственик на куче на име „Б.“, което обстоятелство се установява от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Ц.П.

(съсед на ищците и ответника) и К. А. (баща на ищеца). Свидетелят П. разказва че ответникът има голямо, бяло куче на черни петна, което се казва Б., като последният всеки ден минавал покрай къщата му, поради което е категоричен, че кучето е именно на ответника. В този смисъл са и показанията 3 на свидетелят А., който също разказва, че много пъти е виждал ответника и кучето да се разхождат заедно.

Предвид изложеното, неоснователно е възражението, релевирано с въззивната жалба, че по делото не е представен документ за съществуването на куче с име Б., нито на кого е регистрирано същото. Доказването на собствеността върху кучето е допустимо с всички доказателствени средства по реда на ГПК. Доказването на собствеността върху домашен любимец не се припокрива и не се състои единствено и само в доказване на изълнението на задължението за регистрация/деклариране на кучето в съответната община.

Неустановяването на регистрацията на кучето в съответната община само по себе си не може да обуслови недоказаност на собствеността на кучето, а единствено би могло да има значение относно изпълнението на законови задължения от страна на ищците относно регистрация на кучето, заплащане на данъци и евентуалното ангажиране на административнонаказателната им отговорност в случай на неизпълнението им. Доказването на собствеността върху домашен любимец се осъществява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, каквото доказване несъмнено е проведено от ищците по делото.

Обстоятелството, че на 14.05.2019 г., около 19,00 ч. по време на разходка кучетата се засекли в парк „Гео Милев“ и кучето на ищците било нападнато и нахапано от кучето на ответника се установява категорично и несъмнено от следните доказателства:

От представения клиничен протокол, издаден от ветеринарна клиника „Син кръст“ се установява, че кучето, притежавано и отглеждано от семейството на ищците е било настанено във ветеринарна клиника „Син кръст“ на 14.05.2019 г. за преглед и извършване на манипулации.

От епикризата, издадена от ветеринарна клиника „Син кръст“, се установяа, че кучето е било прието в клиниката с рана на коремната стена, близо до едното задно краче, проведено му е лечение и е изпратено вкъщи със съвети да си почива и да се дават медикаменти, описани в епикризата и горепосочения клиничен протокол.

От показанията на свидетелката Т., която е била пряк очевидец на инцидента, се установява, че в средата на 2019 г. се засякла с ищците в парк „Гео Милев“, където обичайно разхождали кучетата си. Докато си говорили, към кучето на ищците се спуснало женско, черно-бяло петнисто куче, едра смесена порода и го нападнало, захапвайки го в корема. Свидетелката разказва още, че ищецът, който носил дъщеря си в „кенгуру“ отпред, се опитал да овладее създалата се ситуация, а стопанинът на другото куче не се притекъл на помощ. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката Т. като обективни и безпристрастни, тъй като последната не е заинтересована по никакъв начин от изхода на делото. Отделно от това показанията й са и ценен доказателствен източник, тъй като както вече бе посочено, свидетелката Т. е била пряк очевидец на процесния инцидент – същата е възприела лично самото нападение върху кучето на ищците.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката Л. А., която макар да е съпруга на ищеца и майка на малолетната ищца, дава последователни и логични показания, които не противоречат на останалия 4 събран доказателствен материал по делото и по обективен начин пресъздават развилата се по делото фактическа обстановка. Макар свидетелката А. да не е била очевидец на случилото се, същата разказва как привечер на 14.05.2019 г. съпругът й се обадил, за да й каже, че кучето им е било нападнато и трябва да бъде отведено на денонощен ветеринар.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.