Решение № 137 от 18.04.2019, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 18.04.2019 г. гр. ***

Хасковският окръжен съд, на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:

Председател:

Деляна Пейкова

Секретар: Димитрийка

Христова…....................................................................

Прокурор:

.............................................................................................................. като разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова гр.д. № 400 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.

30, ал. 1 СК от А. М.И., ищец, против Ш.Р. Б., ответник.

В исковата си молба ищецът твърди, че двамата с ответницата Ш. Б. били съпрузи по силата на сключен граждански брак на ***** г. в гр. *****. От брака си имали едно дете – Д. А. И., роден на ***** г. в гр.*****. Към момента на предявяване на исковата молба ищецът и ответницата се намирали в процес на развод, за което било образувано гр.д. № ****/20** г. по описа на Районен съд – ********. По време на съвместния си живот двамата се разбирали добре и заедно полагали грижи за домакинството и техния син. През цялото време на брака ищецът работел и изкарвал добри доходи, а ответницата била по-често безработна или работела на минимална работна заплата, с която покривала дребните си разходи. По време на съвместния им съпружески живот ищецът и ответницата живеели в една къща и в едно домакинство с родителите на ищеца – Х. и М. И.. В същия дом живеел и брата на ищеца – Е. М. И., който от навършване на пълнолетие работел и получавал заплата, с която се издържал, като до настоящия момент не бил семеен. По време на брака двамата родители помагали много на ищеца и неговото семейство, като поели изцяло разходите по домакинството. Във вилно място отглеждали зеленчуци и домашни животни, правели консерви и осигурявали хранителни продукти за всички. Към настоящия момент Д. И., който наскоро навършил **години, продължавал да живее при ищеца и неговите родители, които били изключителни привързани към единствения си внук.

Предоставяли му джобни пари, дрехи, храна, давали му подаръци и пари за всякакви поводи. Ответницата Ш. Б. оценяла помощта от страна на родителите на ищеца и между всички тях съществувало взаимно съгласие. Родителите на ищеца го подпомагали и финансово, като му предоставяли всичките си доходи и изкарваните от тях пари с цел да ги заделя и да има средства, с които да гарантира бъдещето на семейството си и на сина си. Самият ищец водел сравнително пестелив начин на живот, изкарвал добри доходи и постоянно работел. Тъй като в течение на години нямал разходи за ток, вода и др., плащани от неговите родител, той имал възможност в продължение на много време да спестява пари. Със спестеното той и съпругата му Ш. Б. закупили апартамент в *****.

Освен закупуването на апартамента, по време на брака двамата успели да заделят известна сума пари – около 40 000 евро като спестявания.

Първоначално сумата била сложена на банков влог, след това изтеглена и увеличена с допълнителни суми и отново внесена в банка. Ответницата Ш. Б. се ангажирала с откриването на влога и проучила какви условия предлагат отделните банки. Депозитът бил открит на името на ответницата в *** „****“ АД, регионален офис ****, в размер на 40 000 евро. В течение на времето депозитът бил подновяван периодично от ответницата в качеството й на титуляр, но съществувал и понастоящем. Самият ищец не разполагал с всички анекси, подписвани от ответницата, тъй като при напускането на дома тя взела всичко със себе си. От представена с исковата молба експозиция ставало ясно, че към момента на завеждането на исковата молба общата сума на главницата по банкова сметка ***,04 евро, чиято левова равностойност е 85 100,20 лв. Ищецът твърди, че паричните средства по влога били събрани изцяло благодарение на него и парите, които той получавал от неговите родители. С влизането в сила на новия Семеен кодекс през 2009 г. и чл. 22, ал. 1 паричните средства по влога станали притежание на съпругата му като титуляр на сметката. Поради това както преди, така и след развода ответницата Ш. Б. имала възможност да се разпореди със средствата в своя изгода, като реално вече се явявала собственик на парите и неоснователно се обогатила с тях за сметка на ищеца. За разлика от ответницата, поради своята постоянна трудова ангажираност, ищецът имал възможност постоянно да прави спестявания. По време на брака си получавал солидна финансова помощ от страна на своите родители. Това обстоятелство се подкрепяло от факта, че и двамата родители били пенсионери с добри пенсии; бащата на ищеца имал дълъг трудов стаж, част от който за първа категория труд, като след пенсионирането си продължавал да работи; майката на ищеца от дълги години била **** на търговска фирма и стопанисвала **** търговски обект в гр. *****, като от получената печалба тя давала пари на ищеца и неговото семейство; също така майката на ищеца дълги години работила в *****, където получавала добро възнаграждение и предоставила печалбата на ищеца; двамата родители притежавали земеделска земя, от която получавали дивиденти, тъй като част от земята била предоставена на кооперация и се плащала рента за нея; братът на ищеца се издържал финансово сам и не бил подпомаган от техните родители; всички доходи и средства, които оставали след покриване на разходите за ток, вода, телефон и др., били предоставяни на ищеца, който ги спестявал. С оглед на така твърдените факти, се изтъква, че приносът за придобиване на сумата от около 40 000 евро, понастоящем с лихвите до размер на 43 511,04 евро с левова равностойност 85 100,20 лв., се дължал изцяло и само на ищеца. По време на брака ответницата нямала доходи и имущество, които да й позволят да спести и придобие подобна парична сума. Въпреки това към момента парите се намирали по нейна сметка и тя имала право да ги изтегли и да се разпорежда с тях. Това пораждало правен интерес за ищеца да придобие иск по чл. 30, ал. 1 СК. Парите по банковия влог представлявали парично вземане към банката, респ. имущество на съпругата му, което било придобито по време на техния брак. Това имущество било на значителна стойност и съгласно разпоредбите на сега действащия Семеен кодекс се явявало лична собственост на ответницата, въпреки че ищецът бил този, който изцяло допринесъл за придобиването на парите. Приносът му за увеличаване стойността на влога надхвърлял пределите на дължимата съпружеска взаимопомощ. С напускането на семейното жилище и фактическата раздяла между тях, ответницата проявила безотговорно отношение към общите цели и планове и поставила в риск интересите на ищеца и тези на тяхното дете. Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 43 511,04 евро с левова равностойност 85 100,20 лв., представляваща налична сума по открит по време на брака между тях банков влог във валута на името на ответницата в ********* „**********“ АД, регионален офис *******.

В срок ответницата Ш. Б. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че искът е допустим, но по същество - неоснователен. Изцяло се оспорва фактическата обстановка по начина, по който е описана в исковата молба. Излагат се твърдения за извънбрачна връзка на ищеца с трето лице в гр. *****, по повод на която бил закупен и апартамента в същия град, както и за осъществяван физически и психически тормоз от страна на ищеца върху ответницата в определен предходен период.

По време на престоя на Х. И., майка на ищеца, в **** основните грижи за домакинството паднали върху ответницата, която към този момент се грижела и за малкия си син Д.. След завръщането на Х. И. в ***** ответницата започнала работа в *** магазин на ЕТ „С. – М.А.“, където работила като **** до **** г.

Малко преди това, през 2012 г., свекървата Х. И. открила *** магазин за спортни дрехи и ответницата започнала да работи на две места – в *** магазин и в магазина **, като в последния ответницата работела без трудов договор и без трудово възнаграждение. Впоследствие, по настояване на ищеца и неговите родители ответницата напуснала работата си в магазина за *****стоки и с трудов договор от **** г. била назначена от Х. И. като „******“ при ЕТ „Х.И. – Д.“. След 10 дни ответницата била освободена на основание „завършване на определена работа“ като целта била да се изпрати на трудовата борса и същевременно да продължи да работи в същия магазин. Той се явявал и основният източник на доходи за семейството. Това проличавало от факта, че по-високите доходи и депозити се появили след отварянето на магазина, а сумите по процесния влог в „*******“ АД започнали да растат именно след като започнала дейността на магазина. Печалбите се дължали благодарение на ответницата, тъй като стоките в магазина се предоставяли от фирмата на нейната *** и нейният *** (Н.Б. и С. И.) „Шарк Спорт“ ЕООД, със собствен цех в село *****, община ***** и давали на консигнация и на разсрочено плащане част от произведената си продукция за продажба в магазина на Х. И.. Внасянето на парите на банков влог в „******“ АД се дължало на факта, че семейството на ищеца имало своя позната в банковия офис, която им предоставяла полезна информация за размерите на предлаганите от тях лихвени проценти. В същият период, в който ответницата открила своя влог, в „**********“ АД влог имали ищецът А. М. и неговият баща М..И.. От друга страна, родителите на ответницата Ш. Б. също й помагали в течение на годините, макар и с по-скромни възможности. Те подпомогнали младото семейство при ремонта на къщата след сключване на брака.

Ответницата изразходвала семейни пари по време на съвместния живот само с изричното знание на съпруга си А. И.. Разпечатките от движението по депозитната сметка на ответницата обосновавали отхвърлянето на предявения иск като неоснователен, тъй като с поведението си ответницата не поставяла в опасност интересите на съпруга си или на детето. Отправя се искане за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

По делото са приети като писмени доказателства представените от ищеца и от ответника документи. По делото също така са приети разпитани свидетелите Х. И., М. И., Д. И., П. П., Т. Д., Ж.Д., Н.Б., С. И., за установяване на обстоятелствата, твърдени от ищеца и ответника.

В хода на настоящото производство са представени и писмени доказателства за прекратяване брака на ищеца и ответницата по съдебен ред – решение № 631 от 09.11.2018 г. по гр.д. № ***/20** г. на Районен съд – ****** (влязло в сила) и протокол от 15.10.2018 г. по същото дело.

Страните са представили подробни писмени бележки, в които доразвиват основните си твърдения, изложени в исковата молба и отговора по чл. 131 ГПК.

По въпроса за допустимостта на предявения иск съдът се е произнесъл с окончателния доклад по делото в с.з. от 03.12.2018 г., както и впоследствие с протоколно определение от 04.02.2019 г. по повод на повторно наведени възражения от страна на ответника за недопустимост на исковата претенция. Поради това искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и ответницата е сключен граждански брак на **** г. Една година по-късно, на ****** г., е роден синът им Д. И.. Двамата живеели в къща, построена в собствен имот на родителите на ищеца. Сградата била двуетажна, като на първият етаж се обитавал от родителите на ищеца Х.И. и М. И., а на втория етаж живеели А. И.и Ш. Б.. В същата къща живеел и братът на ищеца Е. И.. Макар и да обитавали различни етажи, всички се включвали в едно общо домакинство – готвели и се хранели заедно, а разходите за консумативи (напр., ток, вода и др.) в повечето случаи се поемали от родителите на ищеца. През по-голямата част от брака ищецът И. работел при различни работодатели, с незначителни прекъсвания, като заемал различни длъжности по трудов договор – в „*****“ АД, „********“ ООД, „*****“ ЕООД, „*****“ ЕООД, „*******“ ЕООД.