Определение № 66 от 21.02.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 68/2023
- Вид
- Определение № 66
- Подписан
- 21.02.2023
- В сила
- 21.02.2023
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 437 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66 гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 97 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 131/2023 г.
Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения В. Я. К. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 6454/2021г. на Районен съд – Пловдив.
Недоволен от постановеното определение е останал осъденият К., който на 05.02.2023 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си. Посочва, че е осъден по две присъди с малък остатък от наказанието, спазвал е правилата за вътрешния ред в затвора, доброволно е работил, докато не му се е наложило да спре по здравословни причини, с което е показал честно отношение към труда. Счита, че риска да се върне обратно в затвора е малък, защото не е изграден престъпник.
Началникът на Затвора – * и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено 1 следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения К. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения К., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.
Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че л. св. К. е осъждан по НОХД № 6454/2021г. на Районен съд - Пловдив за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК на 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, като съдебният акт е влязъл в сила на 13.10.2021г. От изтърпяване на наказанието е приспаднато времето на предварителното му задържане. Наказанието е било приведено в изпълнение на 06.07.2022г., тъй като преди това осъденият е изтърпявал друго наложено му наказание от същия вид.
Видно от данните в затворническото досие и от допълнително изисканата справка към 08.02.2023 г., л. св. К. ще е изтърпял фактически 9 месеца и 25 дни, от работа - 21 дни, с остатък от 3 месеца и 14 дни.
В становището на Началника на Затвора – *, съгласно изискванията на чл.155 от ЗИНЗС се посочва, лишеният от свобода К. е в заключителен етап на изтърпяване на наказанието, но няма достатъчно данни за поправянето му, поради което не подкрепя молбата му за УПО.
За да достигне до този извод се е позовал на липсата на констатирана трайна положителна промяна при К., въпреки че преди това е работил и се е справял с възложените му задачи. Награждаван е двукратно и не е наказван. В момента не работи по здравословни причини. В отношенията си с 2 администрацията опитва да прилага манипулативни прийоми, като не винаги към служителите се отнася с нужното уважение. Проявява упоритост и инициативност при преследване на личностно значими цели. Има завишена самооценка, пресметлив, комбинативен, претенциозен, като трудно приема чуждо мнение. Намира за нужно да продължи работата в посока формиране на по-отговорно и критично отношение спрямо собствените действия и последствия от реализираните постъпки, както и на нагласи за съобразяване с общоустановени норми и правила.
При изпълнението на плана на присъдата във връзка с установените проблемни зони при изготвяне на оценката на риск от рецидив са били заложени като цели: отношение към правонарушението - повишаване на правната култура, обсъждане и коментар на причините; начин на живот и обкръжение - повишаване и утвърждаване на социалната компетентност; умения за мислене - тайно осъзнаване на обществената опасност и вредите за обществото от извършеното деяние, създаване на умения за законосъобразно поведение, поставяне на реалистично целеполагане.
Напълно идентично е становището и на инспектор С. в пробационния й доклад, в който се посочва, че липсват съществени положителни промени в резултат на провежданата корекционна дейност с лишения от свобода, тъй като рискът от рецидив все още е в средните нива, с ясно изразени проблемни зони.
В първоначалната оценка на л.св. К. е отчетено ниво на риск от рецидив – 53 т., а впоследствие същият е редуциран незначително до 51т., т.е. остава в средно ниво. Посочено е, че проблемните зони, върху които работата е нужно да продължи са същите. Няма промяна в зоната - отношение към правонарушението от 7 т., отчетена е незначителна промяна в зоната – начин на живот и обкръжение от 11т. на 9 т., като остават изразените нагласи в подкрепа на криминално поведение. Няма промяна в зоната – умение за мислене – 8 т. , като продължава нуждата от корекционна намеса.
Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че осъденият К. е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.2 от НК, за не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Но по делото няма данни, от които да се направи положителен извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а от НПК, като добро поведение, участие в трудови, 3 образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Цялостното поведение на л. св. К. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява достигането до категоричния извод, че настъпилата положителна промяна в поведението му е трайна, защото рискът от рецидив, въпреки заключителният етап на изтърпяване на наказанието, продължава да е в средна стойност – 51 т., както и с оглед на това, че в затворническото досие на лишения от свобода не се съдържат данни, че това се основава на съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина.
От окръжния съд е съобразено и представеното като писмено доказателство удостоверение за проведено лечение на л.св. К. през м. октомври 2022г., което е възпрепятствало трудовата му ангажираност, но това обстоятелство не е повлияло на заключението за показано честно отношение към труда. Правилно по този повод е отбелязано, че данните относно непостигнатите цели на наказанието, не се основават на здравословното състояние на осъденото лице. И това е така, защото нито една от констатираните остатъчни проблемни зони в плана за изпълнение на присъдата, не е свързана с трудовата реализация на лишения от свобода, респ. със здравословното му състояние. И това обстоятелство само по себе си, не би могло да игнорира направените изводи за липсата на настъпили трайни, положителни промени в нагласите и поведението на осъдения, които да сочат за постигнати цели на наказанието.
В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения К., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения К., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 97 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 131/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. Я. К. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 6454/2021г. на Районен съд – Пловдив.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5