Решение № 573 от 05.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н

И Е

№………………… гр.Плевен, 05.12.2019година.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НОЕМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА

ГОДИНА, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

БЕТОВА

СВЕТЛА

ДИМИТРОВА при секретаря………В. Т.…и в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.

№803 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1560 от 07.08.2019г., постановено по гр.д.№ 3331/2019г. Плевенски районен съд е осъдил Г********, гр.София, да заплати на И.Н.В. *** сумата 1300,04лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 194,91 часа, /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 23.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/23.05.2019 год./ до окончателното ѝ плащане, а за разликата до предявения размер от 1593,48 лева е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Присъдил е разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на И.Н.В., в размер на 440,56 лв., а него – на Г********, гр.София сумата от 18,42 лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора.Осъдил е ответника да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 52,00 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Г********, гр.София, подадена чрез ст.юрисконсулт С.Н., в която се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на събраните доказателства. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Плевенски РС и да бъде решен спора по същество, като бъдат отхвърлени предявените срещу дирекцията искове, както и да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата И.Н.В., чрез пълномощника си адв.В.В., е взел становище, че въззивната жалба не е основателна и моли да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и частично основателна.

Безспорно е между страните, че през процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Признава се от ответника, че ищецът е служител на Г**** – МВР и през процесния период той е заемал следните длъжности: старши пожарникар в РСПБЗН - **** към Р**** - Плевен при Г**** - МВР, считано от 31.10.2014 г., на основание Заповед № 1285/23.10.2014 г. за преназначаването му на тази длъжност е основно месечно възнаграждение от 673 лева; командир на екип в РСПБЗН- Белене към Р**** - Плевен при Г**** - МВР, считано от 07.04.2017г., на основание Заповед № 1983к-588/06.04.2017г. за преназначаването му на тази длъжност е основно месечно възнаграждение от 682 лева; командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РСПБЗН - Плевен към Р**** - Плевен при Г**** -

МВР, считано от 09.05.2017 г., на основание Заповед № 1983к-663/28.04.2017 г. за преназначаването му на тази длъжност е основно месечно възнаграждение от 682 лева. Считано от 09.01.2018г. основното месечно възнаграждение е определено със Заповед № 1983к-104/30.01.2018 г. в размер на 737 лева. Считано от 01.03.2018 г. основното месечно възнаграждение е 818 лева, определено със Заповед № 947з-131/08.03.2018 г. Считано от 01.01.2019 г. основното месечно възнаграждение е в размер на 900 лева, определено със Заповед № 947з-13/09.01.2019 г. Ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.

Съгласно събраните писмени доказателства – платежните бележки за трудови възнаграждения на ищеца през процесния период 23.05.2016-31.03.2019г. са му начислени и заплатени суми за нощен труд. Безспорно е, а се установява и от прието от Плевенски РС заключение на ССЕ, че ищецът е положил 1363ч. нощен труд за периода, като за този положен нощен труд не е направено преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143. Положеният нощен труд е бил заплащан по 0.25 лв./час. Съгласно заключението, нощният труд, приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 1557,909 часа, като се явява разлика от 194,909 часа.

Спорно е дължи ли ответникът претендираното от ищеца като неизплатено в срок трудово възнаграждение, на какво основание и в какъв размер.

За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното: Извършвайки самостоятелна преценка на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, настоящият състав на Плевенски ОС приема, че районният съд е направил погрешна правна квалификация на спора и на действително претендираното от ищеца вземане, като е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спорното право посочена от ищец, вместо да я изведе от твърдените от него факти. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като приел, че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР, присъдил в полза на ищеца сумата 1300.04 лева, представляваща възнаграждение за положен 194.91часа извънреден труд, получени вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 23.05.2016г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 23.05.2019г., до окончателното ѝ изплащане. Изхождайки от същите факти, Плевенски окръжен съд счита, че се касае за претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд/ след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни/, а не за заплащане на положен от ищеца извънреден труд, което е нещо различно.

За да се приеме, че се касае за незаплатен извънреден труд е необходимо да е наведен довод, че положеният от ищеца нощен труд дори след преобразуването му в дневни часове, се явява положен извън установеното за него работно време. Никъде в исковата молба не се твърди и не се обосновава, получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика от 194.91ч. да излиза от рамките на установеното за него работно време, за да се счита за извънреден труд. Твърдението е само, че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд чрез преобразуването му към дневен при прилагане на определен коефициент 1,143. Поради това, при липсата на изрични твърдения за полагане на труд извън установеното за него работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“, според легалното му определение/чл. 143 от КТ/, не може да се квалифицира претенцията на ищеца като такава за извънреден труд, независимо че той така я е нарекъл.

Според настоящия състав, приетата от РС-Плевен погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане, не е довела до разглеждане на непредявен иск, тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал наведените от ищеца факти и обстоятелства. Изложената в исковата молба фактическа обстановка - твърденията за положен от ищеца нощен труд, който не е надлежно заплатен от работодателя, след преобразуването му към дневен, се подкрепят от събираните от Плевенски РС доказателства. Релевантните за спора обстоятелства са установени, в т.ч. и чрез приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, независимо от това, че в една негова част, то излиза извън предмета на спора. В такъв случай, въззивният съд определяйки действителната правна квалификация, следва да разреши спора по същество.

Съдът приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за положения от него нощен труд за периода 23.05.2016г.-31.03.2019г., които при преобразуването им в дневен труд, при прилагане на коефициент 1,143 за привръщането му в дневен възлизат на 196часа, което възнаграждение според ищеца е в размер на 1593.48лв. Сумата е претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.05.2019г. до окончателното и изплащане.

Съдът намира, че исковата претенция е частично основателна. В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, което характеризира този труд като „нощен труд“, според легалното определение за това в чл. 140, ал. 2 от КТ. Посочените норми на чл.178,ал.1 т.3 и чл. 179, ал.1 от ЗМВР регламентират два различни вида допълнителни възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел І – редовно работно време, а уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ, за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд. Съществената разлика между тези два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо от това дали е положен през деня или през нощта, се явява положен извън установеното за служителя работно време.

Положеният през нощта

/от 22,00 ч. до 6.00ч./ труд може да се окаже и извънреден, но не защото след преобразуването му в дневен при прилагане на коефициента 1,143. остават незаплатени часове, а само когато е положен такъв извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б, ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ /както в случая/, да се определя норма за продължителност на работното време за периода, като нормата се определя в часове, при което броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. В чл. 9г от същата Наредба е предвидено, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда.

Следователно, за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното време, е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време, определена за периода, с общия брой на отработените часове от работника или служителя за същия период /в т.ч. дневни и нощни/ и ако общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за продължителност на работното време, тогава може да се направи извод, че е налице положен извънреден труд. Въпреки, че не е изследвал въпроса има ли положен извънреден труд, което предполага събиране на доказателства за посочените два показателя, РС е приел, че е положен и е останал незаплатен такъв извънреден труд.

Поради липса на твърдения, че нощният труд е положен извън рамките на установеното за ищеца работно време или на твърдение, че в края на всеки период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, общият сбор на отработените от ищеца часове дневен и нощен труд, надвишава определената норма за продължителност на работното време за периода, настоящата инстанция не е правила повторен доклад и не е давали нови указания на ищеца за събиране на доказателства за извънреден труд, тъй като горните не са сред наведените и подлежащи на доказване факти.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfbf6188-005e-4458-9607-44c9a596a695