Определение № 34802 от 03.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69409/2022
- Вид
- Определение № 34802
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 10602 от 24.01.2023 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 28725 от 02.03.2023 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
- Решение № 16385 от 31.08.2024 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. в · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34802 гр. С., 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110169409 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на А. И. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул. (АДРЕС) против (ФИРМА) ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. (АДРЕС).
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл.129, ал. 2 във вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК, оставил е исковата молба без движение и е разпоредил да се отстранят нередовностите. Ищецът, в срок, е изпълнил дадените указания от съда и съдът е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
След като на ответника са били връчени съдебните книжа, в указания на ответника срок, по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че по партида с абонатен №66067 открита за имот, находящ се в обл.
В., общ. М., село Ц., ул. (АДРЕС) се дължат суми за предоставени ВиК услуги от (ФИРМА) ООД.
Твърди се, че ищецът е направил справка в деловодството на ответника, к а т о от служители на последния ищцата научава, че „(ФИРМА) ООД претендира от нея 1 заплащането на суми за предоставени ВиК услуги на процесния адрес, които фигурират по партидата на имота у ответника под абонатен № 66067.
Твърди се, че претенцията на ответника за съответната сума е оспорена от ищеца.
Според твърденията на служители на ответника, на последния се дължи сумата от 1228,25 лв., описана в таблица, обективирана в исковата молба, както и обективирана във фактура № 035126772 от 24.11.2022 г. по клиентски № 66067 за имот, находящ се в обл.В., общ.М., село Ц., ул.“(АДРЕС), като сумата представлявала „задължения към ВиК В.“.
Твърди се, че на името на ищцата в „Вик В.“ ООД е открита партида с абонатен № 66607, по-която са начислени въпросните суми. Твърди се, че процесната сума по процесната фактура е начислена без правно основание.
Твърди се, че ищецът не дължи тези суми на първо място поради липса на установена облигационна врьзка между страните — т.е. ищцата, както нейни праводатели не притежават качеството собственик или вещно правен ползвател на имота, за който е начислена сумата по процесната фактура, както и че нямат качеството на облигационен ползвател на същия имот.
Във връзка с гореизложеното ищеца твърди, че липсват каквито и да е било данни ищцата да има връзка с имота, находящ се в обл.В., общ.М., село Ц., ул.”(АДРЕС) , за който се претендират суми по процесната фактура, поради което счита, че начислената сума по фактурата е без правно основание и е недължима от ищеца.
Твърди се от ищеца, че имотът не е водоснабден, както и че уредите, който се използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати.
Твърди се, на трето място, че сумата се претендира неоснователно от ответника, тъй като същата е погасена по давност, но въпреки изрично волеизявление от страна на ищцата задължението не е отписано от счетоводната система на ответника.
Твърди се, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба N9 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в посочените размери, обективирани в описаните в исковата молба фактури.
Твърди се, че съгласно цитираната наредба , разпределяне на количества вода между отделните потребители в ЕС, въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер се прави по определен ред, който не бил спазен.
Твърди се, че ответникът е нарушил и чл. 30 и сл. от Наредба № 4, според който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост, се отчита по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Отчитането на водомерите следвало да се извършва, като се правело първо отчет на общия 2 водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършвало в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявявали с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Твърди се, че не е било поставено съобщение кога ще се отчитат водомерите, както и че не е правен и регулярен отчет.
Отделно от гореизложеното, ищецът твърди, че ответното дружество е нарушило и собствените си общи условия (ОУ), и по-конкретно чл. 21, ал. I от тях, съгласно който „...показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитане на общия водомер. В междинните периоди между двата отчета операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана . вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление...„ и чл. 21, ал. 5 от ОУ, който постановява, че „...датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление в срок не по-кратък от З работни дни...” Ищцът оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ) водомер, който не отговаря л на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с отделните етажни собственици.
Ищецът оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния период. За периода от монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата била разпределена произволно, а не реално потребено количество вода, чието количество било невъзможно да бъде потребено, а стойността й е била неправилно изчислена.
Твърди се, че ответното дружество като доставчик на В и К услуги следва ло да следи за правилното и точното отчитане на доставената вода и отговаряло за изправността на СТИ, което е негова собственост — общия водомер, по който са начислени и процесните суми. Евентуално съществуващо в общите условия на ответника правило, обосноваващо отговорността на ищеца, било нищожно поради противоречие с императивни правни норми относно разпределението на риска при родово определени вещи.
Ищецът счита, че няма качеството „потребител на В и К услуги” по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно S 1, т.
2, б. „6” от ЗРВКУ, потребители на В и К услуги по смисъла на закона били физическите и юридическите лица — собственици или ползватели на имоти в етажна собственост и в тази връзка ищецът оспорва наличието на облигационна връзка между него и ответника..
В случая, ищецът счита, че в тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищецът има качеството на „потребител на В и К услуги” по смисъла на ЗРВКУ. Подчертава, че законът не поставя л знак на равенство между ползвател, който обитава един недвижим имот и ползвател като 3 собственик и с надлежно учредено право на ползване. Посоченото могло да бъде извлечено и от разпоредбите на чл. З, ал. 1, т. 2 от Наредба N9 4/14.09.2004 г. за реда и условията за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, в която се сочело, че потребителите били собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти и сгради — етажна собственост.
Твърди се, че в хипотезата на имот в сграда - етажна собственост, какъвто б и л и процесния случай, качеството на потребител на В и К услуги зависи от правото на собственост или правото на ползване върху имота, а не от реалното му ползване и обитаване, т.е. ищцата като обитател на процесния имот нямала качеството потребител по силата на закона.
Ишецът счита, че процсната сума не се дължи на ответника, тъй като същата била погасена по давност. Ищецът счита, че по аргумент от чл. 118 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) изтеклият период от време не засягал самото материално право, а единственно възможността да бъде наложено изпълнението му. Съгласно чл. 120 от 33Д единствено длъжникът можел да реши дали и доколко да се ползва от тази защита. В този смисъл изтеклият период от време не лишавал от съществуване вземането и следователно не задължавал кредитора да заличи начисленото вземане. Институтът на давността водел до загуба на принципно признато качество на притезанието — възможността изпълнението му да бъде наложено принудително, въпреки че утвърждавало като принцип изпълнение на насрещното задължение.
От ищецът също така се твърди, че претендираната от ответника сума визирала задължения, чиито падеж е бил преди предвидения в закона срок за погасителна давност.
Вземанията на ответника били свързани с предоставяне на Вик услуги и представлявали вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от 33Д и се погасявали с тригодишна погасителна давност.
С оглед на гореизложеното, ищецът твърди, че сумата в размер на 1 228,25 лв., представляваща начислена и претендирана сума по клиентски №66067, обективирана във Фактура с № 035126772/24. II .2022 г. и претендирана от ответното дружество, била изцяло недължима, както и погасена по давност.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че А. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. (АДРЕС), НЕ ДЪЛЖИ на (ФИРМА)” ООД с ЕИК ********* сумата в размер на 1 228,25 лв, представляваща начислена и претендирана сума по клиентски №66067, обективирана във Фактура с № 035126772/24. II .2022 г. по абонатен № 66067.
Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 4 от ГПК във вр. с чл. 111, б. в от ЗЗД, с който се иска да се установи в правоотношенията между страните, че ищцата не дължи претендираната от ответника сума.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница – на ответника е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ищцата не дължи плащане на процесната сума поради липса на правно основание за нейното начисляване.
За ответника е тежестта да докаже фактите, от които черпи права, както и точно изпълнение по процесния договор. Ответникът носи и доказателствената тежест да докаже наличие на облигационна връзка, въз основа на която е начислило процесната фактура заплащане от страна на ищцата, както и че ищецът има качеството на „потребител на В и К услуги” по смисъла на ЗРВКУ.
Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfbebc26-f6e4-4a74-8204-b9aee92cd1b5