Присъда № 66 от 03.12.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 66 от 03.12.2024 г. по НЧХД № 623/2024 г. по описа на РС-Кърджали

Срещу подсъдимата Н. М. Д. от с.******** общ.*******, обл.*******, с частна тъжба са повдигнати обвинения, както следва: 1.За престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК , извършено на 11.02.2024 г. и на 15.02.2024 г. в с**** , и 2.За престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, извършено на 11.02.2024 г. в с****.

В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен от пострадалата Т. Р. С. против подсъдимата граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Съдът прие и предявен от тъжителката втори граждански и с к за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК имуществени вреди.

Тъжителката Т. Р. С. в съдебно заседание се явява лично и с повереник, който поддържа внесената тъжба и моли подсъдимата да бъде признавата за виновна по повдигнатите обвинения. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установили изложените в тъжбата обстоятелства. На 11.02.2024 г. подсъдимата отсякла дряна, който е собственост на тъжителката. Това се установило, както от свидетелските показания на В. Й., така и от приетия по делото запис. Доказало се също, че на 11.02.2024 г. при проведена среща между страните, подсъдимата нарекла пострадалата с думите описани в тъжбата. Всичко това посочената свидетелка възприела на място, където тези обиди били нанесени пред нея и пред съпруга на подсъдимата. Нормално било подсъдимата да изгражда някаква защитна теза. Нямало никакво основание същата да отправя обидни епитети към тъжителката, която към онзи момент се установило, че си търсила правата относно притежавания от нея недвижим имот, който бил заграден и й бил ограничен достъпът. Това обстоятелство не било отречено и о т подсъдимата, която сама заявила, че дразгите настъпили именно заради недвижимия имот.

От разпита на свидетелката В. Й. се установило, че на 15.02.2024 г. имало инцидент, възникнал отново между страните, когато подсъдимата из хвърлила пепел върху тъжителката. Повереникът твърди още, че гражданските искове са основателни и доказани в претендирания размер. Моли същите да бъдат уважени, като моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимата в съдебно заседание не се признава за виновна по повдигнатите обвинения, но дава обяснения за събитията през инкриминирания период. Моли съдът да я признае за невинна.

Защитникът на подсъдимата сочи, че от събраните по делото доказателства не се установявали извършените престъпления от подсъдимата.

1

Обвиненията почивали на показанията на единствен ия свидетел В. Й.. По делото били приобщени показанията на работниците ********и Х., които работили в градината на подсъдимата не само на инкриминираната дата, а през целия месец и били непосредствени свидетели на случващото се.

Подсъдимата посочила, че не използва печка на дърва, а електрическа такава и нямало от къде да вземе пепел, поради което обвинението било недоказано и почивало само на предположения. Моли подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатите обвинения, както и да бъдат отхвърлени гражданските искове.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н. М. Д. е родена на ************* г . в с.*******, общ.********, обл.*******, живуща в с.*********, общ.*********, обл.*******, български гражданин, вдовица, неосъждана, със средно образование, безработна, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Тъжителката Т. Р. С. живеела в Р.****, но често се прибирала и в Р.******, тъй като в с.***********, общ.******, обл.*****, притежавала наследствен имот - две стари къщи с дворно място. В съседство с този имот живеели подсъдимата Н. М. Д. и нейният съпруг С. Д. Тъжителката имала роднинска връзка с последния, но отношенията им били влошени заради спорове относно границите между техните имоти. През месец август 2023 г., по молба на Т. С., геодезисти трасирали имота й в с.******** и поставили колчета. Това също станало повод за конфликт между съседите, за който тъжителката сигнализирала и полицейските органи, като на подсъдимата и съпруга й били съставени предупредителни протоколи.

На 11.02.2024 г. Т. С. посетила имота си в с.********, като заедно с нея била и свидетелката В. Й.. Те искали да почистят дворното място, при което установили, че липсвали колчета, поставени при трасирането на границите. Освен това, имало отсечено дърво - около 70-годишен дрян, който според тъжителката попадал в нейния имот. По същото време подсъдимата била в двора си и като видяла Т. С. и В. Й., отишла при тях. Тъжителката направила забележка на Н. Д. и я попитала дали тя е отрязала дряновото дърво. Подсъдимата отрекла и двете отново започнали да се карат за имотните граници. По време на този конфликт подсъдимата Д. обиждала Т. С., като отправила към нея изразите „ти си ненормална“, „взимаш наркотици“, „наркоманка“, „курва“, „крадла“, „с фалшиви документи си взела имотите си“.

Казала й също, че не била добре и използвала наркотици, че баща й бил комарджия, а майка й умряла от глад, че никога нямала нормален живот. След това подсъдимата си отишла вкъщи, а тъжителката и свидетелката Й. също си тръгнали.

На 15.02.2024 г. Н. Д. и съпругът й извикали геодезисти, които да замерят границите и на техния имот в с.******** Тъй като тъжителката не 2 могла да отиде на самото трасиране, тя ангажирала да присъства там свидетелката В. Й.. По-късно през деня, след като замерването било извършено, на място пристигнала и тъжителката. Тя обходила своя имот със свидетелката Й., за да огледат границите. В един момент двете се били навели към земята и не забелязали, че дошла и подсъдимата. Тя приближила до Т. С. и В. Й. и изсипала п е п е л върху тях. Пепелта попаднала в очите на пострадалата, както и върху дрехите й. Тъжителката и свидетелката Й. попитали Д. защо прави това, при което тя се развикала, че мястото било нейно и ще прави каквото иска. След това подсъдимата се прибрала в дома си.

От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на един брой плодно дърво - дрян на около 70 г., който е предмет на частното обвинение, към датата 11.02.2024 г. възлиза на 22.60 лв.

Горната фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно: показанията на разпитаните свидетели В. Й., Н. М. и Р. Ст., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетелите Р. М. и Х. М., кредитирани отчасти; обяснения на подсъдимата, на които съдът дава вяра отчасти; Постановление на РП-Кърджали от 25.03.2024 г.; материали по преписка Вх.№ ********* г. по описа на РП-Кърджали; Справка за съдимост на подсъдимата; Характеристична справка на подсъдимата.

Свидетелката В. Й. твърди, че на двете инкриминирани дати е възприела случилото се между подсъдимата и тъжителката. Първото събитие е от 11.02.2024 г., когато се намирали в имота на Т. С. в с.******. Й. посочва, че тогава с пострадалата отишли да чистят двора, при което установили, че имало липсващи колчета по границите, отсечен бил и около 70-годишен дрян. Тогава при тях дошла подсъдимата и тъжителката я попитала тя ли е отрязала дървото или път нейният съпруг го е направил. Започнал словесен конфликт между двете страни. Свидетелката Й. е категорична в показанията си, че по време на този спор подсъдимата отправила поредица от обиди към тъжителката, в това число и изразите „ти си ненормална“, „взимаш наркотици“, „наркоманка“, „курва“, „крадла“, „с фалшиви документи си взела имотите си“. Второто събитие, за което разказва В. Й. е от 15.02.2024 г., когато също станала свидетел на конфликт с подсъдимата, отново в имота на тъжителката в с.*******. Тя пояснава, че тогава присъствала на замерване на имотните граници на Н. Д., защото тъжителката била възпрепятствана да дойде по същото време. По-късно обаче пристигнала и Т. С. и тогава двете били посипани с пепел от подсъдимата. В. Й. непосредствено е възприела случилото се по време на двата гореописани конфликта на 11.02.2024 г. и 15.02.2024 г., и съвсем правдиво и достоверно според настоящата инстанция установява фактите относно инкриминираното поведение, в частност думите на подсъдимата отправени по адрес на тъжителката на първата дата и действията по изсипване на пепелта на втората процесна дата. От показанията 3 на Й. се установява още, че на 11.02.2024 г. съпругът на подсъдимата бил също в с.********, но се намирал далеч и не знаела чул ли е и той обидите към пострадалата. На 15.02.2024 г., когато подсъдимата хвърлила пепелта, нейният съпруг не бил там и не видял това нещо. Относно съществените обстоятелства, които са предмет на доказване по делото показанията на тази свидетелк а съответстват и на приобщените писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира. Свидетелите Н. и Р. С. не са очевидци на инкриминираните деяния, но дават сведения за състоянието на тъжителката след случилото се. Те твърдят, че тя споделила за думите, с които я обидила подсъдимата, от които се чувствала много лошо, морално била зле и без настроение. Свидетелите Р. М. и Х. М. са съседи на подсъдимата, които също дават информация за недобрите отношения между нея и тъжителката.

Твърдят, че станали свидетели на среща между подсъдимата и Т. С. в с.Ж., когато правили оградата в имота на Н. Д.. Тогава не чули да са отправени обиди от подсъдимата към пострадалата. Не става ясно казаното от свидетелите Р. М. и Х. М. да се отнася за датите 11.02.2024 г. и 15.02.2024 г. Те посочват, че работили в имота на подсъдимата, но това се случило ден или два след като били трасирани границите, т.е. вече след инкриминираната дата.

Показанията на свидетеля С. М. не следва да се обсъждат, тъй като той не е присъствал и не е възприел факти от процесната дата и място, а и не носи информация, относима към предмета на доказване по делото. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя до известна степен и от обясненията на самата подсъдима, която не оспорва факта, че на 11.02.2024 г. и на 15.02.2024 г. е имало спор между нея и тъжителката в с.*****, не оспорва и какъв е бил поводът за конфликтите им на двете дати. Отрича обаче да е казвала на Т. С. описаните в тъжбата обидни думи, а също и да я е посипвала с пепел. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата в тази им част, насочена към оневиняването й, защото представляват нейна защитна теза и са в противоречие с всички обсъдени и възприети свидетелски показания. На базата на тези доказателства, настоящата инстанция приема за установено, че на 11.02.2024 г. Д. е отправила обидни изрази по отношение на пострадалата, а на 15.02.2024 г. е извършила и обидно спрямо нея действие. Не се установи обаче подсъдимата да е отсякла 70-годишен дрян, намиращ се в имота на Т. С., така както се твърди в тъжбата, а още по-малко това да се е случило на 11.02.2024 г. Единственият очевидец на събитията от тази дата е свидетелката Й., която установява само, че е видяла дървото вече отсечено, постфактум.

Когато двете страни се скарали, подсъдимата питала тъжителката дали тя е отрязала дряна или нейният съпруг. Д. обаче отрекла и поискала от С. да не я обвинява. На същия или на другия ден, подсъдимата казала, че тя била отрязала дървото от яд. Казаното от свидетелката В. Й. не намира опора в нито едно друго доказателство по делото, отрича се и от подсъдимата. Само и единствено на база показанията на Й., че в някакъв момент Д. е съобщила, че тя била отсякла дървото „от яд“, не би могло да се приеме за доказано извършването на деянието и неговото авторство. Това е така, защото липсват 4 доказателства, от които да става ясно кога, къде и по какъв начин са извършени действия по отношение на дряновото дърво. Ето защо, според настоящата инстанция не се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 11.02.2024 г. в с.****** подсъдимата е осъществила поведението, за което й е повдигнато второто частно обвинение. В тази връзка не следва да бъдат коментирани и ценени видеозаписите, съдържащи се на електронния носител – флаш памет, представен от повереника на тъжителката, за които записи се твърди, че са заснети с телефона на свидетелката Й.. Според практиката на ВКС съществена предпоставка за използване на направените извънпроцесуални записи е изискването да бъде спазена разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията, а именно да е обявено заснемането. Доколкото не се установява лицата, които се наблюдават на видеозаписите, в това число и подсъдимата, да са заснемани с тяхно знание, то не би могло да се приеме, че тези записи представляват годен доказателствен източник за обстоятелствата от предмета на делото.