Решение № 2612 от 06.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2612 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120102509 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. А. М. с ЕГН **********, А. С.

А. с ЕГН ********** и С. С. М. с ЕГН ********** и тримата c постоянен адрес в *** чрез пълномощника им адв. И. С. против Г. И. И. с ЕГН ********** и А. Г. И. с ЕГН ********** и двамата с адрес в ***, с която се претендира да бъде прието за установено, че ищците са собственици на РЕАЛНО ОБОСОБЕНА ЧАСТ с площ 156.00 кв.м. от имот 280 в кв. 35 по КП на ***, при граници на частта: изток- УПИ ***, запад и север- УПИ *** и юг - улица „***“, която част попада в ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-772/01.11.2019 г.на ИД на АГКК, с последно изменение от 04.01.2024 г., с адм. адрес на имота: ***, ул.“***“, целият с площ 674 кв.м, трайно предназначение на територията урбанизирана; НТП - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен КП — 281 в квартал 35, парцел VI при съседи ПИ с идентификатори ***, ***, *** и *** на основание чл. 54, ал.

2 от ЗКИР вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, която реално обособена част с площ 156 кв.м. ищците владеели през периода 01.05.1977 г. или от годината на одобряване на действащия РП на селото – 1986 г. до настоящия момент и неправилно била заснета като част от собствения на ответниците УПИ *** в кв. 35, а

В исковата молба се твърди, че през 1976 г. ищецът С. М. и съпругата му Х. М. закупуват дворно място в ***, за което разполагали с договор, но не и с нотариален акт, но владели имота и построили в него къща и стопански постройки. По време на възродителния процес заминали за Турция и загубили договора за покупката на имота. Излага се, че на *** г., съпругата починала като оставила за свои наследници съпруга си – ищецът С. М. и децата си А. С. А. и С. С. М.. Посочва се, че по сега действащия регулационен план на *** процесният имот е с планоснимачен номер 280, като в разписния лист към плана е записан на името на С. С. – променените имена на ищеца С. М. Твърди се още, че за имота бил отреден УПИ *** в квартал 35 по плана на селото с площ от 1001 кв.м., при граници: изток -улица „***“, запад-УПИ *** и УПИI***, юг-улица „***“ и е идентичен с имот с идентификатор *** по КККР на ***. Посочва се , че част от имота с площ от 156 кв.м.

1 попадала в съседния УПИ *** в квартал 35, който е идентичен на ПИ е идентификатор *** по КККР на с.***. Процесната реално обособена част била с триъгълна форма и граници: изток-УПИ ***, запад и север- УПИ *** и юг - улица „***“.

Сочи се, че с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело *** г.на Нотариус с рег.

№ *** на НК, ответникът Г. И. И. закупил 455/650 идеални части квадратни метра от УПИ *** в квартал 35, а през 2020 г. ищците провеждат процедура по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като са признати за собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на *** общ. *** с площ 1001 кв.м. За частта, попадаща в ПИ с идентификатор *** те не притежават нотариален акт, но я владеят и своят непрекъснато и необезпокоявано от края на седемдесетте години на 20-и век. Излага, че през 2023г. ответникът Г. И. И. самоволно премахнал общата между двата имота ограда, като я преместил от вътрешната имотна граница върху регулационната такава, с което се твърди, че насилствено отнел владението на ищците върху собствения им имот и така оспорил собствеността им.

С писмена молба от 29.04.2024 год. ищците са направили уточнения, че владеят процесния имот непрекъснато и необезпокоявано от 1976 г. на основание недобросъвестно владение, което за ищеца С. М. е продължило до края на 2023г., а за съпругата му – до нейната кончина на *** г. Посочва се още, че реално обособената част с площ 156 кв.м. от имот 280 в кв. 35 по плана на *** погрешно попадала в УПИ *** в кв. 35 поради грешка в КККР, тъй като имот 280 се владеел по имотни, а не по регулационни граници. Допълва, че ищците А. С. А. и С. С. М. придобили имота по наследство от майка си.

Ищците са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си; молят за присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват основателността на иска. Оспорва се твърдението, че ищците са владели реална част от УПИ ***. Посочва се, че ответниците са придобили 455 кв.м. ид. части от поземления имот през 2016 г. чрез покупко – продажба от С. Д., Б. Д. и Н. Д., което водило до извод, че именно праводателите им, а не ищците, са владяли процесната реална част от имота. На следващо място се излага, че съгласно скица № 79/07.12.2023г., издадена от Община ***, част от ПИ *** попада в уличната регулация и се представят подробни доводи относно забраната за придобИ.е по давност на общинска собственост. Оспорва се приложения към исковата молба разписен лист, като се изтъква, че посоченото в него лице С. С. не е идентично с лицето С. А. С. или С. А. М. Посочва се, че придобИ.ето по давност на процесната реална част е недопустимо, тъй като е налице хипотезата на чл. 200 ЗУТ и процесната част не може да се обособи регулационно в самостоятелен имот, тъй като е под минимално установените в чл. 19 от ЗУТ размери. Не отговаряла на изискванията и на ЗТСУ.

Ответниците са ангажирали писмени доказателства, молят за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира предявения установителен иск по чл. 54, ал. 2, ЗКИР за допустим. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищците имот като част от имота на ответниците формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответниците.

След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че ищците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор *** посредством Нотариален акт за собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка№***, том 2

***, рег. №***, дело №*** от 22.04.2020 г. (л. 11-12), съгл. който, С. А. М. в рамките на 4/6 ид.ч. и децата му А. С. М. и С. С. М. в рамките на по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, са признати за собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18772/01.11.2019 г.на ИД на АГКК, с адм. адрес на имота: ***, ул.“***“, целият с площ 1001 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана; НТП - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен КП — 280 в квартал 35, парцел V при съседи ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота масивна еднофамилна жилищна сграда ***.1 със ЗП 85 кв.м.; масивна сграда ***.2 със ЗП 17 кв.м. и предназначение гараж и масивна сграда *** с площ 16 кв.м. и предназначение постройка на допълващото застрояване. Видно от приложеното удостоверение за наследници (л. 9), се установява, че Х.

М. М. е починала през *** г. и е оставила за наследници съпруга си С. А. М. и двете си деца - А. С. М. и С. С. М..

Безспорно се установява от нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело *** г.на Нотариус с рег.№ *** на НК (л. 14), че ответникът Г. И. И. е придобил едноетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м., ведно с прилежащите й 455/650 идеални части квадратни метра от УПИ *** в квартал 35, с подробно описани в НА граници на имота. Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че към момента на придобИ.е на УПИ *** в квартал 35 ответникът Г. И. И. е имал сключен брак от 04.07.2016 г. с втория ответник – А.

Г. И., следователно и при липса на данни за уговорен различен режим, *** в квартал 35 е придобит в режим на общност, което обуславя и съвместната пасивна процесуална легитимация на съпрузите по предявен срещу тях петиторен иск.

Представена е извадка от разписен лист към действащия регулационен план на *** от 1986 г., видно от която двор с №280 в кв. 35 е записан на С. С., а видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена С. А. М. и С. А. С. са едно и също лице (л. 8).

Приложени са две скици от дирекция УТИПЕП, община *** – първата (комбинирана) (л.

15) от 21.12.2023 г. (л. 15), на която е отразена действащата регулация, одобрена със Заповед №РД 09-233 от 1986 г., както и че имот пл.№280 /по стар КП/ участва в УПИ *** /идентичен с ПИ с идентификатор ***/ с площ 156 кв.м. ; а на втората скица (л. 42) на УПИ *** в кв. 35 с площ 665 кв.м. съгл. РП от 1986 г., представена от ответната страна, е посочено че регулацията е неприложена съгл. пар. 22 от ЗУТ и че ПИ *** участва в УПИ *** в кв. 35 с площ 665 кв.м. и в улична регулация с 9 кв.м.

По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че преди одобрените КККР в Община *** са действали два КП за с.*** от 1940г. и от 1984г., върху чиято основа били изработени и регулационните планове (стар от 1940г. – недействащ и новата действаща и към момента регулация от 1986 г.). Експертът е посочил, че спорът се концентрира върху неуредени регулационни отношения по действащата регулация от 1986 г. на границата между УПИ *** с площ 1020 кв.м., /идентичен с имот с пл.№№ 280 по КП/ и УПИ *** с площ 665м2 в кв.35 /идентичен с имот с пл. №281 по КП/. Вещото лице върху скица Приложение №2 (л. 72) от СТЕ е посочило, че към УПИ *** са придадени 4 кв.м. (оцветени с жълт щрих) от имот пл.№ 281, а към УПИ 3

*** са придадени 156 кв.м. (оцветени със зелен щрих) от имот пл.№ 280, съгл. оцифряването на плана. На комбинираната скица (Приложение 3) вещото лице е изтъкнало графически от кои имоти по стария план към 1940 г. са произлезли двата поземлени имота с №№ 280 и 281, както и отредените за тях УПИ.

Констатирало е още, че процесният терен, предмет на спора, с площ 156 кв.м., заключен между части от западната и южната граници на имот пл.№280 по КП към действащия РП на *** от 1986 г. с части от уличната на юг и дворищната на изток регулационни граници на УПИ *** в кв. 35, като според вещото лице процесната реално обособена част попадала в ПИ *** по действащата КК, защото картата била изработена по действащата регулация от 1986 г., без да са ползвани непосредствени геодезически измервания за реалните дворищни граници на имотите, не е взето предвид нито наличието или липсата на огради по границите, нито дали е приложена регулацията или не. Допълва, че първия кадастрален и регулационен план на *** и изработен, приет и одобрен 1940г. (Приложение 1), като според него поголяма част (136 кв.м. от 156 кв.м.) попада в имот пл.№297 и част от пътя, но попада в У ПИ *** и ***, кв.32 основно (посочени с жълт щрих на Приложение 3 – л. 72).

По делото са разпитани двама свидетели. Свид. М., брат на ищеца, чиито свидетелски показания се ценят през призмата на евентуалната му заинтересованост, сочи, че живее на около 100 м. от брат си в *** и че брат му закупил този имот 1976 г. като на място имало ограда с дъски, която след това била заменена с ограда с циментови колове, разположени на 2,5 м. един от друг и мрежа между тях. Спорното място според свидетеля между брат му и Г.

(ответника) било с формата на ъгъл с площ 150 кв.м.

Разпитан е и свид. И., приятел и съсед и на двете страни. Последният сочи, че знае къде е спорното място и че там С. гледал кокошки, имал вързано куче и фургонче.След предявяване на скица от действащия РП от 1986 г. на имотите свидетелят посочва, че границата на имотите на ищеца и ответника е била под ъгъл, като триъгълникът е навлизал в имот 328, но след посещение на геодезисти, границата била изправена по кадастралната линия. Посочил е още, че преди около 1-2 години Г. бил премахнал оградата с телена мрежа и циментови колове и я преместил.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното от правна страна :