Решение № 6547 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6547 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100510616 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 6942 от 22.06.2022 г., постановено по гр. д. № 20211110150615 по описа за 2021 г. на СРС, 82 състав, е признато за установено по предявения от Й. М. Г., ЕГН **********, срещу

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Й. М. Г. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 20208440401275 на ЧСИ С.Я., а именно 269,06 лева, представляваща разноски по делото поради погасяването по давност и е осъден ответникът –„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Й. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника – „Топлофикация София“ ЕАД, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, но не е взел предвид разпоредбата на чл. 3 ЗМДПИП (изм. ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. ), съгласно която от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. спират да текат давностните срокове. Посочва, че давността е прекъсната на 11.06.2020 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 20208440401275 на ЧСИ С.Я., с която е поискано от взискателя извършването на конкретни изпълнителни действия, както и възлагане на изпълнението по 1 чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Й. М. Г. не е подал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й. М. Г., с която е предявил срещу „ Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 20208440401275 на ЧСИ С.Я., а именно 269, 06 лева, представляваща разноски по делото. Ищецът излага, че сумата по изпълнителния лист е погасена с изтичането на 5годишна давност, тъй като решението, въз основа на което е издаден, е влязло в сила на 04.05.2015 г., а молбата за издаването му е подадена на 18.05.2020 г.

Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД, в отговора на исковата молба сочи, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. спират да текат давностните срокове, поради което давността за вземането не е била изтекла и била прекъсната на 11.06.2020 г. с подаване на молбата за образуването на изп. дело, с която било поискано прилагането на изпълнителни способи и били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ. След образуване на изп. дело били извършени редица изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Не се спори между страните по делото, а и от представения изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, 38 състав, е видно че Й. М. Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете в размер на 269,06 лева. Въз основа на него на 11.06.2020 г. е образувано изп. д. № 20208440401275 на ЧСИ С.Я. по молба от 11.06.2020 г. на взискателя 2

„Топлофикация София“ ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ да предприеме следните изпълнителни действия за събиране на вземането – да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, като бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение; в случай, че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан. Освен това с молбата е възложено на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набави документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението. По изпълнителното дело на 02.09.2020 г. съденият изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, а на 19.01.2022 г. и възбрана върху недвижим имот на длъжника.

С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, като основава иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелството, че вземането на ответника, за което е издаден от СРС изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, 38 състав, е видно че Й. М. Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете в размер на 269,06 лева, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност.

С исковата молба са въведени твърдения от ищеца, че вземането, предмет на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 26.05.2020 г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, 38 състав, потвърдено с решение от 04.05.2015 г. по в. гр. д. № 2937 на СГС, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД с изтичането на 5 – годишния давностен срок, считано от датата на влизане в сила на решението – 04.05.2015 г.

Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора. В случая, изпълнителният лист от 26.05.2020 г. е издаден въз основа на влязло в сила на 04.05.2015 г. решение от 03.04.2014 г. по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, 38 състав. Следователно от датата на влизане в сила на решението – 04.05.2015 г. е започнал да тече 5 – годишния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давностният срок е спрял за тече в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с 3 предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).

Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г., като периодът от 2 месеца и 8 дни (или 69 дни) следва да се добави след датата 04.05.2020 г.

При това положение давността е била изтекла на 13.07.2020 г. или след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело от 11.06.2020 г. и преди 02.09.2020 г. – датата, на която съденият изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, и 19.01.2022 г. – датата на налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника.

По въпроса дали с молбата за образуване на изпълнителното дело от 11.06.2020 г., с която взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки и сейфове на длъжника, запор върху трудово възнаграждение на длъжника, и насочване на изпълнението към опис и оценка на движими вещи на длъжника, като същевременно е възложил на ЧСИ на основание чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ да определи и начин на изпълнение, е прекъсната давността, настоящият състав на въззивни съд намира следното.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба, не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД“.

В случая, молбата за образуване на изпълнителното дело не е нередовна, тъй като с нея, освен че са посочени конкретни изпълнителни способи, които се искат да бъдат предприети – запор върху банкови сметки и сейфове на длъжника, и опис и оценка на движими вещи на длъжника, изрично е възложено на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение.

Според съдебната практика, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, „същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се 4 влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указания на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.

Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването, давността е изтекла“.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.