Решение № 1188 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110203041 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. И. И. срещу наказателното постановление, издадено от Началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което му е наложено административно наказание глоба.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като въззивникът счита, че не е установен вида на превозното средство.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

По същество поддържа и доразвива основанията за отмяна на наказателното постановление.

Представител на органа, издал НП не се явява. Изразил е писмено становище по основателността на жалбата, в което моли за потвърждаване на НП.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.05.2026г. около 20:45 часа, въззивникът И. управлявал двуколесно ППС в гр.

Варна, в района на кръстовището на ул. „Добротица“ и ул. „Веслец“, в посока към ул.

„Крепостна“. При управлението на превозното средство въззивникът навлязъл в еднопосочна улица срещу посоката на движение на преминаващите автомобили.

В същото време в района се намирали служители на ОДМВР Варна, които изпълнявали патрулно- постова дейност – св. Б. и св. Р.. Полицейските служители възприели движението на управляваното от въззивника И. ППС, както и факта, че същият се движи в еднопосочна улица срещу посоката на движение на преминаващите автомобили, при което му бил подаден светлинен и звуков сигнал и той преустановил движението си.

Св. Б. съставил срещу въззивника И. АУАН. В съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по управление на ИЕПС, при което въззивникът навлиза в еднопосочна улица срещу посоката на движение на преминаващите автомобили.

Акта бил надлежно предявен на въззивника който не вписал в съдържанието му възражения.

1

По преписката не постъпили възражения в срок.

На 01.06.2026г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като нарушение по чл.80а ал.2 т.7 от ЗДП и на осн. чл.183а ал.2 от ЗДП било наложено административно наказание глоба.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН, документи относно собствеността и характеристиките на превозното средство сведение; показанията на св. Б. и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че са налице основания за отмяната на наказателното постановление, предвид следното:

С наказателното постановление спрямо въззивника като факти от обвинението са били вменени такива по осъществяване на движение с ИЕПС по начин, който създава опасност за другите участници в движението, а именно управлява срещу посоката на движение на преминаващите автомобили в еднопосочна улица, установена с пътен знак В1 от ЗДП, което деяние е било квалифицирано като такова по чл.80А ал.2 т.7 от ЗДП и чл.183А ал.2 от ЗДП.

И двете разпоредби касаят управление на индивидуално електрическо превозно средство. Съответно, съобразно чл.80а ал.2 т.7 на водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено да го управлява по начин, който създава опасност за останалите участници в движението и в случай на нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 7, подлежи на санкциониране по реда на чл. 183а. ал.2 с глоба в размер от 100 лева /51,13 евро/.

В настоящият казус се оспорва факта, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство.

Посредством показанията на св. Б. и св. Р. се установява, че към момента на установяване на приетото за извършено административно нарушение и съставяне на АУАН не е била установявана максимална скорост на движение на превозното средство, а проверяващите са се задоволили с възприемането на външния вид на превозното средство.

От своя страна въззивникът И. ангажира документи относно собствеността и характеристиките на превозното средство сведение, видно от които същото развива максимална скорост на движение от 60 км/ч.

По смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Според легалната дефиниция на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.Съответно с т.13 е дефинирано понятието "Мотоциклет": двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³.

Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h., а с т.14. "Мотопед" : дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.

В т. 18б от § 6 на ДР на ЗДвП е дадено легално определение на индивидуално електрическо превозно средство, а именно пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две 2 колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

От горната правна рамка се установява, че за да се приеме, че едно пътно превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство, същото следва да отговаря на следните критерии: 1. да е оборудвано с електрически двигател; 2. максималната му конструктивна скорост да надвишава 6 км/час, но да не надвишава 25 km/h,; 3. да няма място за сядане или: 4. мястото за сядане да е с височина на референтната точка на седене до 540 мм за двуколесните и 400 мм за превозните средства с три или повече колела; 5. собствената му маса е до 50 кг.

От императивно изброените критерии се налага извод, че в случаите, когато скоростта на движение на превозното средство надвишава 25 км/ч, то това превозно средство не може да бъде определено като индивидуално електрическо превозно средство, а следва да се преценява принадлежността му към друга група превозни средства, част от които по своята дефиниция в закона бяха изброени в мотивите по- горе.

Така, при положение че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че превозното средство развива максимална скорост на движение от 60 км/ч, категорично е оборено твърдението, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство.

Доколкото обвинението и приложената санкционна норма изрично касаят именно управление на индивидуално електрическо превозно средство и не е в правомощията на въззивният съд тепърва да установява нови фактически положения и да квалифицира същите като административни нарушения, посоченото представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като необосновано.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №26-0433-000449/01.06.2026г. на Началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което на В. И. И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро на осн. чл.183а ал.2 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3