Решение № 19631 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19631 гр. ., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело .0241110137628 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца „.“ ЕАД срещу ответниците П. П. М. и В. И. М. субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 56,79 евро (111,08 лева), представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот магазин ., находящ се в гр. С., за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г., сумата от 4,59 евро (8,97 лева), представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г., сумата от 10,98 евро (21,48 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2021г. до 08.11.2023г. и сумата от 1,17 евро (2,29 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 08.11.2023г., с които суми ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот, като въпреки поканата от страна на ищеца за сключване договор за продажба на топлинна енергия не е сключен между страните.

Твърди, че е доставил до топлоснабдия имот, представляващ магазин ., находящ се в гр. ., топлинна енергия на стойност от 111,08 лв. за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г. Твърди, че с фактическото получаване на доставената топлинна енергия на посочената стойност ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че ответниците са 1 изпаднали в забава съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ на ищеца от 2007г. за продажба на ТЕ за стопански нужди след 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката и след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Отделно от това твърди, че изпратил до ответниците покана за плащане на дължимите суми, но плащане не последвало, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците в размер и период, посочен в исковата молба. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците П. П. М. и В. И. М., чрез назначения им особен представител адв. П., с който оспорват предявените искове. Оспорват да им е отправяна покана за плащане процесните задължения. Правят възражение, че се касае за непоискана услуга, доколкото са отказали да сключат договор.

Оспорват да отговарят солидарно за задълженията. Молят за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „.“ ООД не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил до процесния топлоснабден недвижим имот топлинна енергия на посочената стойност, че имотът е ползван от ответниците за процесния период, с оглед на което същите са се обогатили със стойността на ползваната топлинна енергия за сметка на ищеца, че за процесния период е извършена услугата дялово разпределение за имота, ползван от ответниците, като последните са се обогатили, като са спестили разходи за заплащане на цената на извършването й и обогатяването е за сметка на обедняването на ищеца, че е налице причинна връзка между обогатяването и обедняването.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи съществуване на главните вземания, изпадането на ответниците в забава за плащането им и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците при установяване на горните обстоятелства е да докажат, че са платили вземанията.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно 2 обогатяване от страна на ответниците чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за имота за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г., за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г. и съответната мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. и мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.09.02.2021г. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен и е на разположение на страната, която като твърди, че между страните няма друга обвързаност, е настъпило обогатяване на другата страна за нейна сметка, поради което другата страна дължи да върне онова, с което се е обогатила, до размера на обедняването.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж . от 17.09.2007г. на нотариус с рег. . на . се установява, че В. И. М. е придобила недвижим имот, изграден в груб строеж, представляващ магазин ., находящ се в гр. . в жилищна сграда с два входа – секция „. и подпокривно пространство, която сграда е построена в . от кв. 2 по регулационния план на гр. .. Имотът е придобит от ответниците в режим на ., което следва от удостовереното в приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека със следващ номер от същата дата № 1. от 17.09.2007г. на нотариус с рег. . на ., с който ответниците П. П. М. и В. И. М. са учредили в полза на „.“ АД за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банкова кредит договорна ипотека върху собствения им недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ ., а именно магазин ., находящ се в гр. . в жилищна сграда с два входа – секция „. и подпокривно пространство, която сграда е построена в . от кв. 2 по регулационния план на гр. ..

Установява се от приетото удостоверение от ГИС, че за новопостроената девететажна жилищна сграда с два входа в ., нанесена в кадастрален лист 157 по плана на гр. ., находяща се на ул. „., е определен следният административен адрес: ж.к. „., който съвпада с адреса на процесния топлоснабден имот с абонатен № ., а именно магазин ., находящ се в гр. ., ж.к. „.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2022г., влязло в сила на 18.11.2022г. процесният имот е възложен след извършена публична продан на трето за спора лице.

Установява се от представения Протокол от проведено ОС на ЕС на собствениците на обекти, находящи се в сградата на гр. ., ж.к. „. че ответникът В. И. М. е участвала в проведеното на 25.08.2008г. събранието за избор на ., в което за такова е избрано . „Т.“ ООД, като фигурира в списъка на етажните собственици и подписът й не е оспорен в производството. Отделно от това се установява и че за исковия период (така заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза) е осигуряван достъп на . „Т.“ ООД до имота, поради което съдът приема, че ответниците не са оспорвали извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач.

С писмено заявление от 20.02.2008г. ответникът М. е изявила желание и за сключване на писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди по отношение на процесния имот, като подписът под заявлението също не е оспорен по делото.

3

Установява се от заключението на изслушаната СТЕ, че за исковия период, през който имотът е бил собственост на ответниците в режим на ., ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Този извод не се разколебава от факта, че проверката на общия топломер за 2020г. и за 2023г. е извършена след законоустановения срок, тъй като резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ).

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за исковия период е осигуряван достъп за отчет на уредите, но в имота не е ползвана за периода ТЕ за отопление на имот и за ., тъй като показанията на апартаментния топломер и монтирания в имота водомер са били непроменени. Начислена е единствено ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект съгласно формула по Наредбата за топлоснабдяването, верността на математическия модел който същата следва, е проверен от вещото лице.

Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 98,12 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат за част от отоплителния сезон, включен в исковия период – суми за доплащане.

Съгласно заключението на неспорената съдебно-счетоводна експертиза цената на извършената услуга дялово разпределение за процесния имот за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. се равнява на сумата от 8,97 лв., на обезщетението за забава върху цената на топлинната енергия за процесния период на сумата от 18,04 лв., а на обезщетението за забава върху цената на услугата дялово разпределение за процесния период на думата от 2,15 лв.

Съгласно заключението в счетоводството на ищеца няма отразени извършени плащания, които да погасяват задължения за процесния период.

При така събраните доказателства съдът намира следното от правна страна: Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, 4 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди. Същевременно от обсъдените по-горе доказателства се установява, че за процесния период ответниците са били собственици на процесния имот и като такива са участвали в избор на фирма за дялово разпределение при въвеждане на система за дялово разпределение в сградата и че за исковия период са осигурявали достъп до имота за отчет на потребената ТЕ. Посочените доказателства обсъдени в тяхната съвкупност съгласно настоящия състав водят до еднозначния извод (и при липса на доказателства друго лице да е ползвало имота на облигационно или вещно основание), че ответниците като собственици на имота са ползвали същия за исковия период, тъй като фактическото ползване е правомощие на собственика, респективно че са се обогатили с доставената до него топлинна енергия за същия период, спестявайки разходи за заплащането й за сметка на ищеца, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти. Ето защо, предявеният срещу ответниците иск за установяване на вземане за сума, съответстваща на цената на доставена до имота топлинна енергия, с която са се е обогатили неоснователно, се явява доказан за сумата от 50,17 евро (98,12 лв.), каквато е стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г.