Решение № 2598 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2598 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100500008 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 19124/23.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 24366/2024 г. на СРС, 65 състав, е уважен частично предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Д. Б. С. дължи на „Профи кредит България” ЕООД сумата в размер на 609,96 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/03.08.2018 год. ,ведно със законната лихва от 31.10.2023 год. до заплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за разликата от уважения размер от 609,96 лв. до пълния предявен размер от 1476.18 лева главница по Договор за потребителски кредит № **********/03.08.2018 год., ведно със законната лихва от 31.10.2023 год. до заплащане на вземането, за сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.03.2019 г. до 31.07.2019 г., за сумата в размер на 597,54 лева, законна лихва, дължима от 31.07.2019 год. до 30.10.2023 год., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 34886/22.11.2023 год. Отхвърлени са и предявените от „Профи кредит България” ЕООД искове за осъждане на Д. Б. С. да му заплати сумата от 1184.22 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Договор за потребителски кредит № **********/03.08.2018 год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024 год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31.07.2019 г. до 30.10.2023 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Профи кредит България” ЕООД, като са изложени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че неправилно СРС е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, както и че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че възнаграждението по допълнителните услуги следва 1 да се включи в ГПР. Твърди се, че законът не изисква в договора да се посочва как е формиран годишният лихвен процент. Поддържа се, че общите условия към процесния договор препращат във връзка с ГПР към Приложение № 1 на ЗПК, поради което договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че законът не изисква изрично и изчерпателно в договора да са изброени всички разходи, включени в ГПР, а следва са посочени допусканията, използвани за изчисляване на ГПР. Твърди се, че ГПР съответства и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която ограничава ГПР до петкратния размер на законната лихва. Твърди се, че в настоящия случай допълнителните услуги не са условие за сключване на договора за потребителски кредит и не следва да участват в изчислението на ГПР. Във връзка с това се поддържа, че се дължи уговорената по договора възнаградителна лихва, като от главницата следва да се приспадне само платеното по закупените допълнителни услуги в размер на 487,62 лева.

Моли съда да отмени на първоинстанционното решение и да осъди ответника за допълнителна главница в размер на 378,60 лева, за възнаградителна лихва в размер на 217,62 лева за периода 15.03.2019 г. - 31.07.2019 г., за законна лихва от 597,54 лева за периода 31.07.2019 г. - 30.10.2023 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д. Б. С..

Решение № 19124/23.10.2024 г. е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени предявените от „Профи кредит България” ЕООД искове за осъждане на Д. Б. С. да му заплати сумата от 1184.22 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Договор за потребителски кредит № **********/03.08.2018год., ведно със законната лихва от 25.04.2024 год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31.07.2019 г. до 30.10.2023 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Д. Б. С. дължи на „Профи кредит България” ЕООД сумата в размер на 1476.18 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/03.08.2018 год., ведно със законната лихва от 31.10.2023 год. до заплащане на вземането сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.03.2019 г. до 31.07.2019 г., за сумата в размер на 597,54 лева, законна лихва, дължима от 31.07.2019 год. до 30.10.2023 год., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 34886/22.11.2023 год, Предявени са и искове от „Профи кредит България” ЕООД за осъждане на Д. Б. С. да му заплати сумата от 1184.22 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024 год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31,07,2019 г. до 30.10.2023 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.

2 чл. 9 ЗПК:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на кредита включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен около въпроса дали е действителен процесният договор за кредит и дали са дължими вземанията за договорна лихва и за мораторна лихва по него от ответника.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По изложените във въззивните жалби възражения следва да се добавят и следните правни и фактически съображения:

Договорът за кредит е разновидност на договора за заем за потребление и представлява реален договор – считан за сключен и пораждащ действие само при реално предаване на заемната сума. С предаването на сумата възниква облигационно правоотношение, което задължава заемателя да върне заетата сума. Безспорно е между страните, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като с преводно нареждане от 06.08.2018 год. е превел заемната сума от 1800 лева по банкова сметка на кредитополучателя.

От приетия по делото договор за потребителски кредит се установява, че на 03.08.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и Д. Б. С., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********. Уговорено е, че клиентът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги „Екстра“, като изрично е вписано, че изборът и закупуването на такъв пакет не е задължително условие за отпускането на потребителския кредит или за получаването му при предложените условия. Страните са постигнали съгласие за сума на кредита 1800 лева, срок наот 24 месеца, размер на вноската 111,28 лева, годишен процент на разходите 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, дължима сума само по кредита 2670,72 лева. Наред с това, по избрания пакет допълнителни услуги е уговорено възнаграждение в размер на 1671,84 лева, при месечна вноска за този пакет в размер на 69,66 лева. В резултат на това общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е посочено в размер на 4342,56 лева, а общият размер на всяка месечна вноска е 180,94 лева. Изрично е посочено, че падежът на вноските е на 15-о число от месеца. От така уговорените данни се установява и погасителният механизъм по договора, а именно че задължението следва да бъде изпълнявано разсрочено за срок от 24 месеца, чрез 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 180,94 лева, дължими на 15ия ден от съответния месец. От тази месечна вноска 111,28 лева са отнесени към погасяване на задълженията по самия кредит, а 69,66 лева към погасяване на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги „Екстра“.

От приетите по делото Общи условия към договора за потребителски кредит се установява, че договорното правоотношение е уредено при ясно разграничение между основното задължение по кредита и допълнителните услуги, като същевременно са предвидени клаузи относно формирането на годишния процент на разходите (ГПР), 3 основанията за предсрочна изискуемост и специфичните права и задължения на страните при ползване на допълнителни услуги. По отношение на ГПР е предвидено, че същият обхваща всички разходи по кредита, включително договорната лихва и другите разходи, които клиентът следва да заплати във връзка с кредита, като тези разходи се изчисляват и прилагат съгласно действащото законодателство. В Общите условия е изрично посочено, че лихвата и разходите по кредита формират ГПР и се включват в погасителните вноски, като при неизпълнение на задълженията кредиторът има право да начислява допълнително законна лихва за забава върху просрочените суми. Относно предсрочната изискуемост, е уговорено, че кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем при настъпване на изрично посочени предпоставки, включително при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, както и при забава на две или повече последователни вноски. Освен това, предсрочна изискуемост може да бъде обявена и при подаване на неверни данни от клиента, при влошаване на финансовото му състояние или при неизпълнение на други договорни задължения. Предвидено е също, че при обявяване на предсрочната изискуемост всички задължения по договора стават незабавно дължими, включително начислените лихви и възнагражденията за допълнителни услуги. Съществено място в Общите условия заемат клаузите относно допълнителните услуги, като е уредено, че те се предоставят по избор на клиента и срещу отделно възнаграждение, но се включват в общото задължение и се разсрочват в погасителния план. Възнаграждението за тези услуги става изискуемо съобразно погасителния план, като при забава или предсрочно погасяване на кредита клиентът дължи и съответната част от разходите за вече предоставените услуги. Уредена е възможност за отлагане на вноски, намаляване на броя им или промяна на падежа, но само при определени условия и след одобрение от кредитора. Предвидено е още, че сключването на споразумение за допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, но след приемането му клиентът е обвързан с всички произтичащи от него задължения.