Решение № 372 от 07.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Перник, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720100032 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена на Е. И. Т., ЕГН ********** от гр. ***, *** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 07.04.2014 г. по ЧГД № 1202/2014 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от 5512.10 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г., 1303.01 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 30.01.2010 г. до 30.04.2013 г.

Твърди, че въз основа на така издадения изпълнителен лист на 18.09.2014 г. е образувано изпълнително дело № 1596/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. , с район на действие ПОС, като по него са извършвани действия, последното, от които на 02.11.2017 г. Сочи, че от този момент не са извършвани действия, които да спират или прекъсват давностния срок за погасяване на вземането. Твърди, че към настоящия момент същото е 1 погасено, поради изтичане на давностния срок.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5512.10 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от 1303.01 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 30.01.2010 г. до 30.04.2013 г. за които вземания на 07.04.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1202/2014 г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано изпълнително дело № 1596/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 1596/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Докладвана е молба от пълномощника му – адв. Ц., с която заявява, че поддържа предявения иск. Моли същия да бъде уважен.

Претендира разноски

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. оспорва иска. Моли съда да постанови решение съобразено с всички приети по делото доказателства. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

2

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетото копие на изпълнително дело № 1596/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б..

С изпълнителен лист, издаден на 07.04.2014 г. по ЧГД № 1202/2014 г. по описа на Районен съд - Перник Е. И. Т. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 5512.10 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от 13303.01 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 31.01.2014 г. до 22.01.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 136.30 лв. - държавна такса и 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така изложеното обосновава правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск за установяване, че вземането на ответника, обективирано в процесния изпълнителен лист не съществува, тъй като е погасено по давност.

Разгледан по същество искът е основателен.

От представеното копие от изпълнително дело № 1596/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 957/21.02.2014 г. по ЧГД № 1202/2014 г. по описа на ПРС ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 5512.10 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от 1303.01 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 31.01.2010 г. до 22.01.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 136.30 лв. - държавна такса и 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадената заповед в полза на ответника на 07.04.2014 г. е издаден изпълнителен лист. Въз основа на последния с молба от 18.09.2014 г. ответникът е поискал пред ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС да образува изпълнително дело за принудително събиране на вземането, обективирано в него. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правомощия 3 по чл. 18 от ЗЧСИ – да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да приложи всички изпълнителни способи за принудително събиране на вземането.

На 10.10.2014 г. ЧСИ е изготвил сметка за дължимите суми по делото.

На 06.10.2014 г. ЧСИ изготвил искане до НАП за получаване на информация за публични задължения на длъжника, за движимо и недвижимо имущество на длъжника, за декларирани доходи, за трудови договори, за участие в търговски дружества, за осигурител и осигурителни вноски. На 08.10.2014 г. е постъпило писмо от НАП, от което е видно, че длъжникът притежава недвижими имоти. На 09.10.2014 г. е постъпило удостоверение за дължими от длъжника публични вземания.

На 10.10.2014 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

По искане на взикателя от 09.03.2016 г., на същата дата ЧСИ е разпоредил и е извършил справка за трудови договори на длъжника.

На 19.07.2016 г. взискателя е поискал нарочване на опис на движимите вещи на длъжника. С резолюция от 07.11.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника на 07.11.2016 г. На 14.10.2016 г. на длъжника е изпратено уведомление за насрочения опис.

На 04.01.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С постановление от 03.02.2017 г. е наложен запор върху същите. На същата дата са изпратени запорни съобщения до три банки. На същата дата е изпратено и уведомление до длъжника за наложените запори.

Въз основа на наложения запор, на 14.04.2017 г. от сметката на длъжника в ОББ ААД е преведена сумата от 130 лв.

С писмо от 29.06.2017 г. на Уникредит Булбанк АД, ЧСИ е уведомен, че е наложен запор върху сметката на длъжника при тях и е преведена част от дължимите суми.

На 14.07.2017 г. е изплатена на взискателя сумата от 171.00 лв.

С молба от 02.11.2017 г. длъжника е поискал да бъде вдигнат запора върху банковата сметка в Уникредит Булбанк, като е представил 4 доказателства за внесени 200 лв. за погасяване на вземането и се е задължил да внася по 100 лв.

С постановление от 11.11.2017 г. запорът върху банковата сметка на длъжника е вдигнат.

С писмо от 09.01.2018 г. ЧСИ е уведомен от Уникредит Булбанк АД, че запорът върху сметките на длъжника е вдигнат.

Други действия по делото не са извършвани.

Със съобщение от 21.03.2023 г. ЧСИ е уведомил страните, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че те са се погасили, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

5

Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.

117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от ЗЗД.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 07.04.2014 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ 6

- независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ , като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.