Решение № 1181 от 27.04.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Варна, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110107607 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно осн. чл. 216, ал.3 ДОПК вр. чл. 135, ал.1 вр. ал.2 ЗЗД от НАП, с административен адрес гр. С., *** срещу С.Д. М., ЕГН **********, от гр. Варна, *** (съобразно промяна на фамилно име при сключване на граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 0020/21.07.2021г. –л.61) и С. П. КР., ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет.2, ап.4 за обявяване на относителната недействителност по отношение на НАП на брачен договор от 16.12.2016г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 6312, рег. №6313, том 2, акт 98 по описа на нотариус П.С. с район на действие ВРС, вписан в СВВ вх.рег. №33098, акт 200, том ХІІ, дело № 4384/2016г., в частта, в която СТ. Д. КР., ЕГН **********, от гр. Варна, *** и С. П. КР., ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет.2, ап.4 са уговорили преминаване в режим на разделност на недвижими имоти, които имоти са поставени в лична и изключителна собственост на С. П. КР., ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет.2, ап.4, както следва:

ГАРАЖ № 2 , на ет. 1 в сградата на ***, гр. Варна, община представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №.17 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1898/10.11.2008г. по ИД на АГКК, последно изменена със Заповед № КД-1403186/24.01.2011г. на Началника на СГКК-Варна, на застроена площ от 18,23 кв.м. при седни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: № .71.1.18, №.71.1.16, под обекта-няма, над обекта: № ***, заедно с 3.79 кв.м. идеални части от общите части на сградата, а също и 5,11кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № .71, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. по ИД на АГКК, последно изменена със Заповед № КД-14-03-186/24.01.2011г. на Началника на СГКК-Варна, с административен адрес гр. Варна, ***, целият с площ от 268 кв.м., с трайно 1 предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./, № по предходен план 8802, при съседи: № ***, № .113, № .72, № .69, съгласно НА за покупка на недвижим имот № 43, том 69, нот. дело№ 16405/22.08.2006г. на СВ-Варна.

ГАРАЖ № 3 , на ет. 1 в сградата на ***, гр. Варна, община Варна, област Варна, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .8 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. по ИД на АГКК, последно изменена със Заповед № КД-14-03186/24.01.2011г. на Началника на СГКК-Варна, на застроена площ от 16,47 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: № .17, № .71.1.19, № .71.1.20, под обекта-няма, над обекта: № .71.1.13, заедно с 3.43 кв.м. идеални части от общите части на сградата, а също и 4,62 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № .71, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. по ИД на АГКК, последно изменена със Заповед № КД-14-03-186/24.01.2011г. на Началника на СГКК-Варна, с административен адрес гр. Варна, ***, целият с площ от 268 кв.м., с трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./, № по предходен план 8802, при съседи: № ***, № .113, № .72, № .69, съгласно НА за покупка на недв. имот № 43, том 69, нот. дело№ 16405/22.08.2006г. на СВ-Варна.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът СТ. Д. КР. е данъчно задължено лице, за дължими от нея данъци и осигуровки, за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., представляващи изпълнителни основания по смисъла на чл. 105 ДОПК, възлизащи в общ размер към 31.12.2016г. на 112730 лева, за което обстоятелство е образувано изпълнително дело № 3140006975/2014г. по описа на ТД на НАП -Варна.

Твърди, че между страните на 16.12.2016г. е сключен брачен договор, с който първата ответница е прехвърлила правото на собственост върху посочените недвижими имоти в полза на втория ответника, който към момента на сключване на атакувания брачен договор е имал качество на неин съпруг. Към момента на сключване на договора за първата ответница са били изискуеми задължения към ищеца под формата на данъци и осигуровки, което данъчнозадълженото лице е следвало да заплати в посочените от закона срокове. С прехвърляне на притежаваното от нея имущество първия ответник възпрепятства възможността на ищеца възможността да насочи изпълнението към тези имоти с оглед удовлетворяване на вземането си. Посочва, че първата ответница не разполага с парични средства по банкови сметки, към които да бъде насочено изпълнението, не притежава и ценни книги, наложена е единствено възбрана на притежаваното от нея дворно място с данъчна оценка в размер на 10000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника К., с която предявеният иск се оспорва. Ответникът в отговорът си посочва, че с първата ответница се намират във фактическа раздяла от 2014г. Към този момент той узнал за нейни задължения за дължими данъци и осигуровки в размер на 100000 лева, които се натрупали вследствие упражнявана от нея търговска дейност чрез ЕТ „Ч. – С.К.“, които задължения не са част от образуваното изпълнително производство посочено в исковата молба. За това задължение е образувано адм. дело №2075/2016г. по описа на Административен съд – Варна, което е приключило със съдебно решение постановено през 2020г. Излага възражения, като посочва, че за други задължения на бившата му съпруга към НАП, отделно от посочените не са му били известни. През 2016г. бившата му съпруга е поискала да бъде прекратен гражданският им брак, като бъдат уредени и 2 имуществените им отношения, което от своя страна наложило сключван на брачния договор. След постановяване на решението за развод вторият ответник не подържал връзка с бившата си съпруга. При тези съображения излага възражения, като посочва, че не е знаел за задълженията на бившата му съпруга към НАП, които обхващат процесния период 01.01.2012г. – 31.12.2016г.Натрупаните задължения при упражняване на търговска дейност като ЕТ „С.К.“ са осъществени без участието в търговската дейност на ответника.

Излага възражения, че уговореното в брачния договор разделност на имущество придобито през време на брака, вследствие на което той придобива имущество, не е осъществено безвъзмездно, както посочва, че е заплатил на първата ответница сумата от 41000 евро.

Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба досежно имущественото положение на първия ответник, като посочва, че същата притежава два недвижими имота - апартаменти в гр. Варна, ***, съответно двустаен и тристаен, по отношение на които тя се легитимира на ½ ид.част собственик. Стойността на тези имоти намира, че покрива задълженията, които тя има към ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представени по делото са справка – декларации за данък върху добавената стойност от ЕТ „С.К.“ до ТД на НАП – Варна, за периода 13.02.2012г. – 14.12.2016г., в които се посочват съответния размер на данъчната основа на задълженото лице, начисления ДДС и дължимия данък за внасяне за съответния период.

Представена е справка за задълженията на осигурител за периода 2012-2016г. на задълженото лице – първият ответник СТ. Д. КР., от която се установяват задължения за осигуровки за посочения период в размер на 4115,41 лева.

Представени по делото са разпореждания за присъединяване на публичен взискател в изпълнително производство във връзка с образувано изпълнително дело №3140006975/2014г. по описа на ТД на НАП- Варна, съответно от 14.10.2016г., 10.09.2016г., 04.08.2016г, 13.06.2016г.,

С брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 16.12.2016г., акт № 149, том ІІІ, рег. № 6312, нот.пр.№86/2016г. по описа на нотариус П.С. с район на действие ВРС, е уговорен режим на имуществена разделност между първия и втори ответник във връзка със сключения между тях граждански брак, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 363А/25.10.19802г. от ОНС Плевен.

Представена по делото е декларация с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 16.12.2016г., рег №6315/6316, том 2, акт №99, по описа на нотариус П.С. с район на действие ВРС, с която ответницата С.К. е декларирала, че е получила от ответника С.К. сумата от 41000 евро за уравняване стойността на имотите, които са получени от страните във връзка със сключен брачен договор от акт № 149, том ІІІ, рег.

№ 6312, нот.пр.№86/2016г. по описа на нотариус П.С. с район на действие ВРС.

Представено по делото е постановление от 09.6.2017г., постановено по изпълнително дело № 20178920400048 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с район на действие ВОС, с което е удостоверено правото на държавата в лицето на НАП да се счита за присъединен взискател за дължимите от първия ответник С.К. публични задължения в размер на 127062,07 лева.

3

Представена е покана за доброволно изпълнение № 655-173/01.11.2013г. на осн. чл. 182, ал.1 ДОПК до първия ответник от ищеца, която е връчена на ответницата на 07.11.2013г., съобразно представената по делото обратна разписка №3100015091818, чрез нейния син.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК посочва, че са недействителни по отношение на Държавата сключените след датата на деклариране или установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако резултатите на ревизията са установени публични задължения, сключените безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника, възмездни сделки, по които даденото значително надхвърля по стойност полученото, непарични вноски на имуществени права на длъжника, сделки и действия с намерение да се увреди публичния взискател, погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането им би довело до увеличаване на сумата, които публичния взискател би получил при разпределение на имуществото на длъжника, както и сделки, извършени във вреда на публичния взискател, по които страна е свързано с длъжника лице. Разпоредбата на чл. 216 ДОПК е идентична на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, която урежда правната същност на Павловия иск, по който всеки един кредитор по всяко едно породено валидно облигационно правоотношение може да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде породена тази правна възможност за кредитора, то неговото вземане срещу длъжника следва да бъде възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска.

Държавата в лицето на НАП има качество на кредитор за публични задължения, които са породени от задължения за заплащане на данъци и задължителни осигурителни вноски, на осн. чл.162, ал.2, т.1 ДОПК.

В настоящата хипотеза ищецът релевира твърдения, че първият ответник има качество на задължено лице за дължими в полза на държавата данъци и осигуровки, при което и след пораждане на задълженията му по реда на чл. 162, ал.2, т.1 ДОПК е осъществило разпоредително действие със свои недвижими имоти в полза на втория ответник, които увреждат интересите на публичния взискател. За да установи твърденията си за възникнали задължения за дължими от ответника С.К. задължения за данъци и осигуровки, ищецът представя подадени от задълженото лице (Стефка Крастева) данъчни декларации за периода 13.02.2012г. – 14.12.2016г . , в които се посочват съответния размер на данъчната основа на задълженото лице, начисления ДДС и дължимия данък за внасяне за съответния период. Представя по делото и справка за дължимите от задълженото лице за процесния период задължителни осигуровки.