Решение № 1102 от 26.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330201359 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 10388941, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на Д. Д. А., ЕГН **********, от гр.

П., ул. "Б." № **, ет. *, ап. **, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. Редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуалния си представител адв.

П., който поддържа жалбата и претендира разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна - ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10388941, издаден от ОД на МВР Пловдив е издаден против Д. Д. А. затова, че на 28.01.2025 г. в 22:34 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Христо Ботев“ 1Б с посока на движение-запад, същият като водач на собствения си лек автомобил „Ауди А8“, рег. № ** **** **, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, се е движил с установена скорост от 65 км/ч, с 15 км/ч над разрешената скорост в населено място.

Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство „CELERITAS MVD 2020“. Първоначално измерената скорост била 68 км/ч, но бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол за последваща проверка на АТСС, справка за собственици на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за нарушител/водач. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Приложеното по административната преписка статично изображение, съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол, поради което настоящият състав намира, че на 28.01.2025 г. в 22:34 ч. в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ 1Б с посока на движение-запад, Д.

Д. А. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал лек автомобил „Ауди А8“, рег. № ** **** ** с наказуема скорост от 65 км/ч, превишавайки с 15 км/ч ограничението на скоростта в населено място от 50 км/ч.

Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността именно на Д. Д. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се води на името на Д. Д. А.. Същият в указания срок не е представил декларация по смисъла на закона и не е посочил друг евентуален 2 водача към датата на проверката, ведно с копие от негов СУМПС. Нещо повече, предоставянето на декларацията от органите на реда не е задължително условие/задължение, от същата се ползва собственикът /ползвателят да опровергае ангажираната му отговорност, а в случая това не е сторено. В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя е бил в нарушение, като е превишил с 15 км/ч разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „CELERITAS MVD 2020“, използвано в конкретния случай като мобилна система за видеоконтрол - АТСС, временно разположено на участък от пътя.

Техническото средство е от одобрен тип, като срокът за валидност за одобряване на типа е безсрочен и същото е вписано в регистъра на българския институт по метрология под № В-70, видно от приложеното по делото писмо за удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

АТСС е преминало и през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024 г. Периодичността на проверката на системата за измерване на скорост е една година. Тоест срокът на валидност на проверката е до 17.10.2025 г., в който период се включва процесната дата на нарушението, а обстоятелството, че е спазен едногодишния срок за валидност на проверката е достатъчно доказателство за верността на измерването на скоростта. В този смисъл е и Решение по КНАХД № 286/2024 на Административен съдПловдив.

Съставен е и предвиденият с чл. 10 на Наредба № 8121з-532 от 25.07.2023г. Протокол от използване на АТСС рег. № 1030р-2265 на 28.01.2025 г., в който е вписано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „Celeritas MVD 2020“ с № 000355ВВ, което съответства, както на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от снимка, така и на посоченото в електронния фиш. Протоколът съответства на предвидените към съдържанието му изисквания, като е отразено мястото на извършване на контрол, въведеното ограничение на скоростта, посоката за задействане, номера на първото и крайното статично изображение, начален и краен час на работа.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.

3

Приложена е и снимка за временното разполагане на АТСС на участък от пътя. Видно от нея камерата е използвана като мобилна, временно разположена на участък от пътя-триножник. В този случай камерата само се поставя в действие от служител, а заснемането е автоматично. В този смисъл е изцяло неотносимо дали до камерата е присъствал полицейски служител или не и дали полицейските служители са присъствали на установяване на нарушението или не.

След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им.

Несподелимо е твърдението, че от снимките не може да се установи регистрационният номер на автомобила. В тази връзка, макар и на първата снимка изображението да е по-затъмнено, то отново с просто око се вижда регистрационния номер, като по преписката е приложена и втора снимка от която номерът е напълно ясен и четим. А що се отнася до твърденията на защитата, че тази втора по-ясна снимка не била част от статичното изображение, а била само снимка тъй като не съдържала данни за нарушението, то настоящият състав намира, че това не е така, тъй като цялата необходима информация за разпознатия регистрационен номер на втората снимка се съдържа в приложението на задната страна на същата тази снимка.

По тези съображения възраженията в тази насока са неоснователни.

В ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение. Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, когато скоростта се превишава от 11 до 20 км/ч. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. Съдът намира и че правилно е установена стойността на 4 скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 65 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от "минус 3 км/ч".

Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не са налице основания за неговото изменение.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) серия К № 10388941, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на Д. Д. А., ЕГН **********, от гр. П., ул.

"Б." № **, ет. *, ап. **, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Б." № **, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6