Протокол № 554 от 10.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 554 гр. Пазарджик, 09.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500559 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

На второ повикване в 10:55 ч. се явиха:

Жалбоподателите – ищци Д. С. Д. и Ц. А. Ф. не се явяват, редовно призовани. За двамата се явява адвокат Д. С. Т., надлежно упълномощен да ги представлява от първата инстанция.

Не се явява представител за жалбоподателя – ответник ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, редовно уведомени. От пълномощника адвокат А. Л. Б. е постъпила писмена молба, в която моли да се даде ход на делото. Взема становище по подадените жалби. Представя списък на разноските с приложения.

Адв. Т. – Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на

Пещерски районен съд №260367 от 22.12.2021г.

1 постановено по гр.д.№15/2021г. по описа на същия съд, Е ОСЪДЕН „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.

***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. А. Ф. с ЕГН **********, постоянен адрес - с. ***, сумата от 3000 лева, представляваща разликата между дължимото (11000лв.) и изплатеното (8000лв) обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобства в личния й живот, и негативни последици в емоционално отношение, настъпили вследствие на ПТП от 01.05.2019 г. на третокласен път III-375 (гр. Пещера – с. Бяга - с.

Исперихово - с. Ново село) 5+400 км., извършено от *** при управление на л.а. „Хонда - ЦРВ“ с per. № ***, застрахован в „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер - 15000лв. от считани за общо дължими 25000лв.

ОСЪДЕНО Е „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д. С. Д. с ЕГН **********, адрес - с. ***, сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на тотално увреден лек автомобил „Мазда-121“ с per. № ***, в резултат на ПТП от 01.05.2019г. на третокласен път Ш-375 (гр.

Пещера - с. Бяга - с. Исперихово - с. Ново село) 5+400км., извършено от *** при управление на л.а. „Хонда - ЦРВ“ с per. № ***, застрахован в „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер - 1100лв. от считани за общо дължими 10000лв. ОСЪДЕНО Е „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв и чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на адвокат Д. С. Т. от САК с ЕГН *** и номер па адвокатска карта - ***, сумата от общо 451.09лв съответна на уважената част от разгледаните искове. ОСЪДЕНА Е Ц. А. Ф. с ЕГН **********, адрес - с.

***, на осн. чл. 78, ал.З ГПК, да заплати на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от общо 1332 лева, представляваща съразмерни на отхвърлената част от иска й направени от ответника разноски по делото. ОСЪДЕН Е Д. С. Д. с ЕГН **********, адрес - с. Бяга, общ. Брацигово, ул. „Четиридесет и четвърта“ № 11, на осн.

2 чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от общо 125.90 лева, представляваща съразмерни на отхвърлената част от иска му направени от ответника разноски по делото. ОСЪДЕН Е „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, на осн. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на PC-Пещера сумата от общо 140.33 лв., представляваща съразмерната на уважената степен па исковете част от съответно дължимите държавни такси по тях.

С определение №260019 от 21.04.2022г. постановено по същото дело Пещерски районен съд в производство по чл.248 от ГПК е изменил решение №200367 от 22.12.2021г. по гр.д.№ 15/2021г. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като е осъдил Д. С. Д. да заплати на ЗАД “Алианц България“ АД сумата от 236.29лв ,представляваща съразмерни на отхвърлената част от иска му направени от ответника разноски по делото.

Решението се обжалва от страните в производството.

Жалбоподателят-ищец Ц. П. Ф. чрез адв.Д. Т. от САК, обжалва решението В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен иска с правно основание в чл.432 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и с правно основание в чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД, с която се претендира парично обезщетение за претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над присъдените 3000лв и до размера на 10000лв или за сумата от 7000лв, ведно с лихвата за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 02.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че присъденото й застрахователно обезщетение от първоинстанционния съд от 3000лв е силно занижено и недостатъчно за да репарира действително претърпените от последната вреди. Посочва, че заявените претенции са претендирани частично които са и редуцирани с въззивната жалба до 10000лв. С жалбата се претендира присъждане на обезщетение в размер на още 7000лв. Цитират се част от мотивите на съда към обжалваното решение и на доказателствата по делото, както и автотехническата експертиза, по които жалбоподателят няма оспорвания и възражения, установеното от съда на липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на жалбоподателката, механизма на настъпване на ПТП и обстоятелствата за това, приключилото наказателно производство по НОХД 3

№280/2019г., вредите причинени от ищцата от ПТП и възстановителния период, претърпените негативни изживявания. Изтъква се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон поради неправилни изводи на съда при изследване на всички телесни и психически увреждания, които е получила ищцата и определения размер на паричното обезщетение.

Твърди се, че съдът не е изследвал всички получени от ищцата телесни увреждания, продължителността на лечението и възстановителния период, наличието на трайни физически и психически увреждания, трайни видими белези, че пострадалата е претърпяла множество телесни увреждания, като подробно се сочат в 10 пункта вида и характера на уврежданията на жалбоподателката, обективирани и в съдебно-медицинско удостоверение №88/2019г. на доктор ***. Не бил изследван и момента, че в резултат на задълбочаващите се болки, търпени от ищцата последната е потърсила допълнителна лекарска помощ, като експертът е определил дълъг възстановителен период от 6месеца и актуалност на търпените болки и страдания към момента при промяна на метеорологичните условия и физическо натоварване. В тази връзка подробно се коментира заключението по назначената медицинска експертиза. Жалбоподателката счита, че въз основа на събраните доказателствата по делото се установявало търпени множество болки, страдания и битови неудобства вследствие на претърпения инцидент. Акцентира се и на продължаването на лечението в домашни условия след изписването й от болничното заведение, на невъзможността продължителен период от време да се обслужва сама санитарно-битовите си нужди, както и потърсена допълнителна медицинска нужда чрез явяване на периодични контролни прегледи. Твърди се, че ищцата е подложена на продължаващо и към момента медикаментозно лечение, и рехабилитационни процедури. Сочат се част от последиците за ищцата в резултат на катастрофата- тежко физическо състояние, както и травма в душевността й , отразили се изключително зле на психическото й здраве. Повтаря се състоянието на ищцата след инцидента, довеждането й до депресивно състояние без възможност да изпълнява семейните си задължения и да се обслужва сама. Акцентира се на установени трайни негативни последици за здравословното й състояние, което не било взето от исковия съд. На следващо място жалбоподателката изтъква неправни изводи на съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при 4 условията на чл.52 от ЗЗД. Акцентира се на занижен размер на обезщетението при несъобразени съществени обстоятелства като предстоящо за ищцата последващо оперативно лечение и следваща рехабилитация, предвид и на възрастта й продължаваща да търпи болки и страдания при невъзможност да работи ефективно. Съдът не бил взел в предвид факта, че възстановителния период бил продължителен, че ищцата е била продължителен период от време на легло тревожна и стресирана, че същата е с остатъчни психични последици, както и невзето от съда под внимание възрастта на пострадалата.

Счита, че предвид характера и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и възстановителния процес, възрастта на пострадалата сумата от общо присъдените на ищцата 11000лв/присъдени 3000лв и изплатени 8000лв/ за обезщетение за неимуществени вреди била силно занижена е несъобразена със разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика-ППВС №4/23.12.1968г. Счита, че обезщетението не е определено по справедливост и не са взети в предвид всички обективни обстоятелства установени по делото които подробно се изброяват. Счита, че следва да се определи обезщетение в завишен размер така както се претендира в рамките на общо сумата от 10000лв или за размера от 7000лв предвид и на актуалната икономическа обстановка, инфлация, обезценяване на националната валута и нарастването на цените. Както и установените и налични трайни увреждания на здравното и състояние физическо и психическо. Като необоснованост на решението се изтъква липсата на разсъждения на съда за възрастта на пострадалата и продължителния възстановителен период и как същите рефлектират върху определения размер на паричното обезщетение, виновното поведение на водача на автомобила налични причинно-следствени връзки и вреди. По отношение на претенцията за лихва се сочи основанието на което се претендира, началния момент на дължимостта-датата на увреждането и дължимостта й без да е необходимо за това отправяне на покана. За разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ответното застрахователно дружество жалбоподателката излага довод за прекомерност на същите като иска да се присъдят в минимален размер. Моли да се отмени решението в обжалваните части и се уважи исковата претенция в размера посочен с въззивната жалба.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от застрахователното 5 дружество което оспорва жалбата и я квалифицира като неоснователна.

Счита, че при уважаването й същата би получила като обезщетение сума в общ размер на 18000лв.Оспорва се жалбата, анализират се събраните доказателства и се акцентира на правилност на решението в частта за обезщетението за неимуществени вреди като се сочи, че съдът е обсъдил всички относими и допустими към претенцията доказателства по отделно и в съвкупност и е направил обосновани правни изводи относно размера на обезщетението. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част Постъпила е и жалба от другия ищец Д. С. Д. срещу първоинстанционното решение в частта с която е отхвърлена претенцията му за претендирани имуществени вреди за разликата над присъдените 800лв и до претендираните 1100лв.Счита, че размера на вредите е установен с автотехническата експертиза при доказана вина на водача ,причинноследствената връзка между увредените части и противоправното поведение на водача Василешки. Предвид тоталната щета на колата, застрахователят не установил налични остатъци от МПС които да са източник на средства и при липса на изходни данни за оценка на остатъците с което жалбоподателят навежда извода, че остатъчните метални останки от МПС не могат да бъдат остойностени или ако се остойностят, то същите биха били в минимален размер. Оспорва се пазарната стойност на автомобила възприета от съда, коментира се наказанието на виновния водач, наложено му по НОХД№280/2019г., наказание, претендира присъждане и на дължимата лихва със същите съображения изложени и в жалбата на другия ищец. По отношение на разноските за застрахователя поддържа довод за прекомерност, а при уважаване на жалбата му да му се присъдят разноски по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.