Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 854 от 15.04.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6363/2024
Вид
Решение № 854
Подписан
15.04.2025
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №

20242120106363 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД против В. П. М., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на банката следните суми: 4487.37 лв. – неиздължена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № *** / **** год., 257.26 лв. - договорна лихва за периода от 16.02.2023 год. до 04.09.2023 год., 421.84 лв. - мораторна лихва за периода от 16.02.2023 год. до 02.10.2023 год., законната лихва върху главницата, начиная от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Процесуалният представител на същото поддържа предявените искове с нарочна молба, моли за уважаването им и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

Пълномощникът на ответника оспорва исковете по съображения, изложени с отговора на исковата молба.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните факти, имащи отношение към спора:

На **** год. между „Юробанк България” АД от една страна като кредитодател, а от друга - И*Н*И* и В. П. М., като кредитополучатели, е сключен договор 1 за потребителски кредит с № ***, по силата на който банката е предоставила потребителски кредит в размер на 12864 лв., срещу солидарното задължение на последните да го погасяват, ведно с договорената лихва в размер на референтния лихвен процент + фиксирана надбавка 9%, такса за разглеждане на искането от 300 лв. и такса от 3.50 лв. месечно за обслужване на банкова сметка, на 60 броя месечни анюитетни вноски от по 276.18 лв. всяка, съгласно погасителен план.

Крайният срок за издължаване е определен на 16.08.2024 год.

Уговорена е и дължимост на мораторна лихва в размер на законната, в случай на забава в плащанията.

На 12.03.2020 год. кредитополучателят И*Н*И* е внесъл на каса, по посочената в договора за кредит банкова сметка, сумата от 11950 лв., с основание „погасяване на кредит“.

С уведомление, изпратено до В. П. М. чрез ЧСИ Д*Н*, получено на 04.09.2023 год., считано от получаването му, банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, поради необслужване.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, кредитополучателят И*И* е усвоил кредита от 12864 лв. В заключението подробно е отразена структурата на дълга, според счетоводните записвания на банката 12864 лв. - главница, 3706.69 лв. - договорна лихва за целия период, 210 лв. - месечни такси за целия период и застраховка от 864 лв. или общо 17644.69 лв. Пак според записванията на банката, неплатеният остатък от главницата е в размер на 4787.37 лв., възнаградителна лихва от 257.26 лв. за периода до изискуемостта и мораторна лихва в размер на 345.90 лв. до изискуемостта. Изчислени са платените погасителни вноски, в т.ч. и последната в размер на 11950 лв., внесена на каса на 12.03.2020 год., с които към посочената дата И*И* е изплатил общо 17020 лв. по кредита. Отделно, след издаване на заповедта и изпълнителния лист, принудително са събрани още 6831.58 лв.

По депозирано на 05.03.2024 год. от „Юробанк България” АД заявление, е образувано ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници - кредитополучатели, единия от които ответника, с предмет процесните вземания.

При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Очевидно е, че страните са били обвързани от валиден договор за кредит, който е потребителски. По него банката е предоставила срочен кредит и кредитополучателите са дължали връщането му, съобразно погасителния план или предсрочно, ведно с договорната лихва, както и законната лихва за забава. И тъкмо това е станало - кредитът е погасен предсрочно с последното плащане от 12.03.2020 год., което според вещото лице по счетоводната експертиза е било напълно достатъчно да погаси 2 всички задължения по кредита. Тази хипотеза е изрично уредена с чл.10 от договора и тъкмо тя е приложима в случая, като без значение е въпросът как банката е отнесла това погасително плащане на сумата от 11950 лв., и то на каса, при ясно посочено основание „погасяване на кредит“, щом то е могло да погаси всички съществуващи задължения на кредитополучателя. Нещо повече - с него е платена сума, почти равна на сбора от сумите, в т.ч. за договорни лихви и такси, които банката би получила по договора, ако кредитът бе издължаван по погасителния план, т.е. с всички лихви и такси за целия период на договора.

Казаното е достатъчно за настоящия състав да счете, че независимо от намерението на банката да не приема фактически извършеното предсрочно и пълно издължаване по съображения, стоящи извън настоящия спор и евентуално изводими от буквалистичния прочит на договора, кредитът е бил изплатен напълно и солидарните длъжници кредитополучатели не дължат исковата главница, а оттам - договорната и мораторната лихви.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се отхвърлят, като на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят деловодни разноски от 800 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Юробанк България”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: грС****, представлявана от Д*Д* и П*Д*, предявени против В. П. М. от гр.Б*****, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовата банка следните суми: 4487.37 лв. – неиздължена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № *** / **** год., 257.26 лв. - договорна лихва за периода от 16.02.2023 год. до 04.09.2023 год., 421.84 лв. - мораторна лихва за периода от 16.02.2023 год. до 02.10.2023 год., законната лихва върху главницата, начиная от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Юробанк България”АД да заплати на В. П. М. деловодни разноски в размер на 800 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3