Решение № 444 от 14.11.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Велико Търново, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20224100500469 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „А1България“ ЕАД София въззивна жалба против Решение № 293/18.05.2022г., постановено по гр.д. № 1765/2021г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е признато за установено по отношение на „Г. п. за п. м. п. по д. м.- С.А.- Д. К.” ООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.Г.

О., ул.С. К. Б. . № .. , СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на "А1 БЪЛГАРИЯ " ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С. ., район И ул. К № за СУМАТА от 2048.99 лв. /две хиляди и четиридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща месечни такси и потребление за използване на електронни и съобщителни услуги 503921988, партида 108085004,ID на Договор от 18.05.2017 г. сключен с „А1 България“ ЕАД за периода от 23.05.2018 г. до 22.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 23.06.2021 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1244 / 2021 г. по описа на PC – Горна Оряховица, като са отхвърлени предявените от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК .... против „Г. п. за п. м. п. по д. м.- С.А.-Д. К.” ООД с ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр.Г. О., ул.С. К. Б. № .., искове за установяване на вземането на ищеца за СУМАТА от 4406.00 лв.

/четири хиляди четиристотин и шест лева/ , представляваща неустойки за 1 неизпълнение на Договор М5673268, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1244 / 2021 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, ведно с разноски съобразно изхода на спора.

Решението се обжалва в отхвърлителната му част с доводи за неправилност и незаконосъобразност, както следва:

За да отхвърли исковата претенция за неустойка, съдът е приел, че клаузата, с която същата е уговорена, е нищожна. Този извод според жалбоподателя противоречи на закона и съдебната практика. Тъй като се касае за неустойка вместо обезщетение при разваляне на договор с продължително изпълнение, тази неустойка служи за обезщетяване на всички вреди, вкл. И на бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора.

Претендираната неустойка е изцяло съобразена с Директива (ЕС) 2018/1972 и практиката на СЕС. При установено наличие на забава в плащането на дължими по договора суми повече от 124 дни, договорът с мобилния оператор се прекратява автоматично, и това прекратяване не зависи от волята на страните по договора.

Софтуерната система на оператора е задала аргоритъм на прекратяване на договорите на това основание, като сметката за неустойка се генерира автоматично. Развиват се подробни съображения и се отправя молба до съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да уважи предявения положителен установителен иск за дължимост на исковата сума.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива подробни доводи по оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

2

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от „А1 България” ЕАД, (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) искова молба , с която ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът „Г. п. за п. м. п. по д. м. – С. А. – Д.

К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Г. О. му дължи сумата 2048,99 лв. – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № .... г., за отчетния период 23.05.2018 г. до 22.09.2018 г., сумата от 4406 лв. - неустойка за неизпълнение на договор ..., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 1244/2021г. на ГОРС. Твърди се, че между страните е сключен договор за използване на електронни съобщително услуги № 503921988, партида № 108085004. ID на договор М 5673268/18.05.2017 г., като към всяка услуга се сключвало отделно приложение. С приложение № 1/18.05.2017 г. за срок от две години били активирани мобилни телефонни услуги с планове Мтел и Мклас, а с приложение от същата дата бил активиран пакет – фиксиран интернет, телевизия, фиксирана телефонна услуга и мобилни услуги за глас и данни с план Мтел Бизнес без край 30 за 47 броя SIM карти и Мтел Бизнес мобилен интернет М на 1 брой SIM карта, с месечна такса за пакета 500 лв. без ДДС.

До м. май 2018 г. ответното дружество е заплащало използваните услуги, след което е спряло плащанията. Издадени били фактури на обща стойност 2048,99 лв. за период на фактуриране 23.05.2018 г. до 22.09.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията по договора ищцовото дружество едностранно прекратило договор М5673268, считано от 10.10.2018 г., на основание чл.

51.12 от Общите условия и т. 85.4, съгласно които договорът на абоната се счита прекратен едностранно в случай на забава на плащането на дължимите суми продължила повече от 124 дена. Поради прекратяване на договора по вина на абоната ищецът начислил неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие на договора, уговорени във всяко от приложенията за активиране на мобилна услуга. Сумата по начислената неустойка дружеството формирало след сбор на стандартни месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора 10. 10. 2018 г. до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер до 18.05.2019 г. или за оставащите 7 месеца от договора. Начислена била и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено, но невърнато по договора оборудване /рутер, модем, ТВ приемник/, всички неустойки на обща 3 стойност били за сумата от 4406 лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата ответникът заема становище, че исковете са неоснователни. Не оспорва наличието на сключени договори за предоставяне на услуги с пакетна месечна цена от 500 лв. Твърди, че през периода от сключване на договора процесните СИМ карти не били включвани, съответно услугата не била ползвана. Оспорва начисляването на сумата от 100,71 лв. Намира, че ищцовото дружество не доказва реалното ползване на съответните далкосъобщителни услуги.

Оспорва начисляването от сумата 70 лв., към месечната пакетна цена от 500 лв. Навежда възражение, че клузата за неустойки е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, като противоречаща на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Сочи, че начислената неустойка е необосновано висока и създаваща неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Неустойката според ответника накърнява добрите нрави, а и е налице неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. 318 ТЗ, чл. 79 ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, с които ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на съществуване и дължимост на вземането му, обективирано в издадената против ответника заповед за изпълнение на парично задължение .

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска за установяване вземането на ищеца за неустойка.

По оплакванията в жалбата :

Всички оплаквания в жалбата касаят неравноправността на клаузата за неустойка по чл. 3.1 и чл. 3.2 от приложение № 1 към процесния договор, от която ищецът черпи правата си .

Ответникът в настоящия казус е "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) . Според чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се изброяват примерно такива в точка 119. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са 4 нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В случая, с оглед начина на сключване на договора между страните, ответникът не е имал възможност да изрази волята си и съгласието си по отношение на клаузата за неустойка, поради което и клаузата за неустойка по т. 3.1 и т. 3.2 от Приложение № 1 към процесния договор не представлява индивидуално уговорена клауза.

В настоящия случай процесната клауза за неустойка осъществява съставите на чл. 143, т. 5, т. 6 и т. 14 от ЗЗП , тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати абонаментните такси до края на действието на договора, без доставчикът на практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил едностранно същия.

Фактът на едностранно прекратяване на договора е доказан по делото, а и не се оспорва от ответника.

Тази формулировка на неустоечната клауза дава възможност на мобилния оператор да получи имуществена облага от другата страна по договора – потребителя, в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация - мобилни услуги.

С това уговорената в договора неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При това положение въззивният съд намира, че клаузата на чл. 3.1 от Приложение № 1 към процесния договор между страните е нищожна на основание чл. 143, т. 5 и т. 6 и т. 14 от ЗЗП .