Решение № 89 от 14.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500518 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на М. А. М. и М. С. М., срещу Решение № 143/09.08.2024 г. по гр.д.№ 377/2023 г. на Окръжен съд - Силистра, с което са отхвърлени субективно и обективно съединените искове, предявени срещу Х. Н. А., С. А.

А., Т. И. Ф. и Ф. Х. Ф. с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради противоречието му с добрите нрави на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот №192, том 1, рег.№ 1230, дело №178 от 2023 г. и с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че сключеният договор е относително недействителен и не поражда правни последици по отношение на ищците, в качеството им на кредитори на ответниците, съгласно Решение № 31/27.02.2023 г. по в.гр.д. № 553/2022 г. по описа на АС-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания за допуснати съществени 1 процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота и неточност на доклада на делото, за необоснованост, поради неправилно установена фактическа обстановка и преценка на приетите доказателства по делото. Изложено е, че с прехвърлителната сделка, сключена между ответниците се цели увреждане на ищците в качеството им на кредитори на Х. и С. А.. Счита, че е нА.це нееквивалентност на насрещните престации по атакувания договор. Сочи се, че увреждането се изразява в отчуждаването на имуществото, от осребряването на което въззивниците биха се удовлетворили, при съществената разлика между пазарната стойност на имотите с действително заплатената продажна цена. За липсата на намерение на страните да настъпят на последиците на договора за покупко-продажба е посочено обстоятелството, че продавачите не са напуснА. имотите след тяхната продажба.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори от ответните страни – Х.

Н. А., С. А. А., Т. И. Ф. и Ф. Х. Ф., в които са изложени становища за неоснователност на жалбата, в подкрепа на които са изложени подробни съображения по съществото на спора.

В отговора на жалбата от Х. и С. А., чрез адв. Р. Ч. от АК – Варна, е изложено, че не са наведени конкретни оплаквания относно нарушения на процесуални норми. Считат, че искът по чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, който е предявен от трети лица за договора за покупко-продажба на недвижимите имоти е недопустим, поради липса на правен интерес. Претендират се разноски.

В отговора на жалбата на Т. Ф. и Ф. Ф., чрез адв. Г. Я. от АК – Варна е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и на направените доказателствените искания на въззивниците.

При извършената проверка по вА.дността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Първостепенният ОС – Силистра се е произнесъл по предявени от М. А.

М., ЕГН: ********** и М. С. М., ЕГН: ********** обективно евентуално, активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, основани на следните твърдения:

Синът на ищците, Б.М. С., починал на 13.08.2020 г., вследствие на 2 настъпил инцидент на строеж в гр. Дулово. В тази връзка, с решение № 31/27.02.2023 г. постановено по в. гр. д. № 553/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна първите двама ответници – Х. Н. А. и С. А. А. били осъдени в условията на солидарност да заплатят на всеки ищец сумите от по 50 000 лв.

(общо 100 000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния син, който починал при извършване на строго регламентирана и високорискова дейност – строеж в имота на ответниците на втори етаж към жилищна сграда без необходимите за това строителни книжа, без спазване на задължителните обезопасителни правила. Осъдителното решение влязло в сила на 07.04.2023 г.

Въз основа на същото били издадени изпълнителни листове, по които били образувани изпълнителни дела № 240/2023 г., № 241/2023 г. и № 242/2023 г. по описа на СИС при РС – Дулово. В хода на провеждане на изпълнителните производства, ищците узнА., че ответниците Х. и С. А. продА. единствения си жилищен имот на ответника Т. И. Ф. за цена в размер на сумата от 30 000 лева, която ищците изтъкват, че е 6 пъти под пазарната цена на имота, а ответникът Т. Ф. заявил на ищцата М. М., че в действителност заплатил цена в размер на сумата от 50 000 лева. Наведени са твърдения, че по молба на ищците била издадена обезпечителна заповед, с която се допуснало налагане на възбрани върху подробно описаните имоти на ответниците Х. и С. А., но тъй като не разполагА. със сумата от 5 000 лева, която да послужи за гаранция, определена от съда съгл. чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, в крайна сметка не била наложени възбрани върху имотите, която да обезпечи вземанията на М. и М. М. от Х. и С. А.. Въпреки това, на 10.03.2022 г. в полза на Б.М. С. – син на ищците, била наложена възбрана върху 1/10 идеална част от имот на първите двама ответници. Предвид горепосоченото и обстоятелството, че инцидентът от 13.08.2020 г. бил добре известен на жителите на с. Черник, ищците са изложили становище, че при сключване на прехвърлителната сделка на 22.03.2022 г., Т. Ф. е знаел за вземанията на ищците от ответниците М. и М. М.. След сключване на сделката, ответниците Х. Н. А. и С. А. А. продължавА. да обитават продадения имот.

С оглед на тези фактически твърдения, ищците са отправили исканията си до съда да постанови акт, с който да бъде прогласен на нищожен обективирания в нотариален акт № 197, том I, рег. № 1230, дело № 178 от 2023 г. по описа на нотариус с рег. № 351 в НК договор за покупко-продажба на 3 подробно посочените недвижими имоти, а в условията на евентуалност да бъде обявен за относително недействителен спрямо М. А. М. и М. С. М..

С депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от Т. и Ф. Ф. исковете са оспорени от ответниците с доводи за недопустимост на исковата претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Посочено е, че ответниците Т. и Ф. Ф. не са адресати на решение № 31/27.02.2023 г. постановено по в. гр. д. № 553/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, поради което не са и обвързани от същото със сила на пресъдено нещо и не са длъжници по вземане към ищците. Оспорен е довода за знание за увреждащ ищците ефект на договора за покупко-продажба, тъй като Б. С. е титуляр на свои права, а не на такива, принадлежащи на ищците. Наведено е твърдение, че ответникът Т. Ф. през периода от 16.08.2004 г. до 28.09.2023 г. е сключил над 90 разпоредителни сделки с предмет недвижими имоти при натоварено ежедневие, което не позволява отделяне на повишено внимание на обществения живот в с. Черник. Оспорено е твърдението, че Т. Ф. е споделил на М. М., че е заплатил цена, която е по – висока от тази посочена в нотариалния акт, както и че Х. Н. А. и С. А. А. продължили да обитават имота след сключване на сделката за покупко-продажба, тъй като имотът е негоден за обитаване. Изтъкнато е, че през м. януари 2023 г. по уговорка на страните по договора за покупко-продажба, прехвърлителите получили гратисен период за освобождаване на едноетажната сграда, представляваща сладкарски цел, находяща се в поземления имот.

С депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от Х. и С. А. са заявили, че считат исковата молба за нередовна, исковете са оспорени от ответниците с доводи за недопустимост на исковата претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и за неоснователност на евентуалния такъв с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Позовават се на практика на Конституционния съд на Република България и на ВКС, според която сделката за покупко-продажба на недвижим имот сама по себе си не накърнява правилата на морала и на добрите нрави. Изложено е становище, че не са посочени фактически обстоятелства, на които е основана претенцията по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Счетено е, че разпоредителна сделка е сключена на 23.03.2023 г., а увреждане е прието, че е настъпило едва на 07.04.2023 г., поради което единствено възможна правна квА.фикация на иска е по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Отречено е четиримата ответници да са имА. за цел да увредят 4 ищците посредством сключване на сделката. Напротив, като мотив за извършване на продажбата е посочена необходимостта от ликвидни средства за задоволяване на жизнените потребности на продавачите и за отглеждане на тяхно малолетно дете.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното обжалване и наведените в жалбата оплаквания, доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от приложените по делото доказателства, че с решение № 31/27.02.2023 г. постановено по в. гр. д. № 553/2022 г. по описа на ВАпС, Х. Н. А. и С. А. А. са осъдени солидарно да заплатят сумите от по 50 000 лева на ищците М. А. М. и М. С. М., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от смъртта на сина им Б.М.

С., вследствие противоправно поведение на ответниците при осъществяване на строителна дейност в техен недвижим имот , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на горепосоченото влязло в сила решение са издадени изпълнителни листове № 13/28.04.2023 г., № 14/28.04.2023 г. и № 15/28.04.2023 г.

От приложените справка № 153244/02.02.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическото лице Х. Н. А. (л. 190 – л. 194, том I, гр. д. № 377/2023 г. по описа на ОС – Силистра) и справка № 229587/17.02.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическото лице С. А. А. (л. 195 – л. 199, том I, гр. д. № 377/2023 г. по описа на ОС – Силистра) се установява, че на 10.03.2023 г. са наложени възбрани на по 1/10 ид. ч. в полза на Б.М. С. (син на ищците в настоящото исково производство) по отношение недвижимите имоти с идентификатори: № ***; № ***; №

***; № ***; № ***; № ***.

Не е спорно и се установява от ангажираните по делото писмени доказателства – Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том I, рег. № 1230, дело № 178 от 2023 г., вписан в СВп с Акт №140, т.2, д.№ 24/23г., че на 22.03.2023 г. продавачите Х. Н. А. и С. А. А. са продА. на Т. И. Ф. за сумата от 30 000 лева следните недвижими имоти: 1 5

Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Дулово, с предназначение на територията „урбанизирана“, за ниско застрояване, с площ от 631 кв.м./ шестстотин тридесет и един квадратни метра/, с адрес на поземления имот гр. Дулово, ***, номер по предходен план 827, кв. 45, парцел 19, при съседи: №***.;

***.;24030.5019185; ***; 4030.501.1967, ведно с всички разположени върху имота сгради – 1.1. Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор №*** по КККР на гр. Дулово, с площ 106 кв.м.,/ сто и шест квадратни метра/; 1.2. Едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор №*** по КККР на гр. Дулово, с площ 16 кв.м./ шестнадесет квадратни метра/; 1.3. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №*** по КККР на гр. Дулово, с площ 9 кв.м./ девет/ квадратни метра/ 1.4.Едноетажна промишлена сграда, с предназначение „Цех за сладкарски изделия“ с идентификатор №24030,501,827.6 по КККР на гр. Дулово, с площ 108 кв.м./ сто и осем квадратни метра/.

Съдът приема за установено с оглед данните от приложеното извлечение от банкова сметка с титуляр Х. Н. А. в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN:

*****, че по последната е постъпила сумата от 30 000 лева на 22.03.2023 г. с наредител Т. И. Ф. и посочено основание „покупка на имот“.