Решение № 673 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000502018 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК. С решение на ВКС, ГК, II гражданско отделение, първи състав от 17.07.2025 г. по гр.д. 1951/2023 г. е отменено решение № 1261 от 25.10.2022 г. по в. гр. д. № 909/2022 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 404 от 5.04.2024 г. по същото дело и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

В отменителното решение ВКС е приел, че за изясняване точното местоположение на настъпване на инцидента, въззивният съд е следвало да назначи и изслуша заключение на вещо лице, което след като се запознае с конкретните твърдения на ищцата и показанията на изслушания свидетел: да обозначи на скица/схема посоченото от тях място на падане; да посочи на територията на кой имот се намира съоръжението „пешеходен подлез от ул. „Софийско шосе“ към Автогара Перник“, с оглед отговор на въпроса дали управлението и стопанисването на този имот е възложено на различно лице от собственика на имота и съответно – въз основа на какво основание; да извърши справка относно осъществяваните към процесния период и досега ремонтни дейности на подлеза; при възможност да посочи какво е било състоянието на тротоарната настилка и дали мястото е било осветено, както и да изготви и представи графичен материал за онагледяване на същото.

Назначена е съдебно-техническа експертиза със следната задача: вещото лице, след като се запознае с приложените по делото документи, протокола от разпита на свидетеля Б. в с.з. от 12.05.2021 пред ОС Перник и извърши оглед на описаното от него място на инцидента, да обозначи на скица/схема това място; да посочи на територията на кой имот съгласно регулационния и кадастралния план се намира 1 пешеходен подлез от ул. „Софийско шосе“ към Автогара Перник; дали управлението и стопанисването на този имот е възложено на различно лице от собственика на имота.

За вещо лице е назначен инж. А. П. Ц..

С определение от 22.01.2026 г. на мястото на починалата в хода на производството пред ВКС В. С. Б. на основание чл. 227 от ГПК на нейно място са конституирани универсалните правоприемници И. Н. Б., С. И. Б. и В. И. А..

В съдебно заседание от 16.04.2026 г. е изслушано заключението на СТЕ. Вещото лице е посочило при изслушването си, че мястото, на което е паднала г-жа Б., му е показано от съпруга й на терен, в присъствието и на процесуалния представител на ищците, направил е необходимите измервания и ги е отразил в приложените по експертизата скици. При отговорите си в заседание инж. Ц. е категоричен, че мястото на падането е в имот 508.1124, собственост на „Пътнически превози - Перник“ ЕООД.

Оспорването от страна на процесуалния представител на ищците е преценено като неоснователно и искането за повторна или допълнителна експертиза е оставено без уважение, тъй като изводите на вещото лице са обосновани и предвид изслушването м у в съдебно заседание, не възниква съмнение в тези изводи. По делото няма нови доказателства, които при допълнителна задача да бъдат съобразени.

В становище за заседанието въззивните жалбоподатели чрез своя процесуален представител моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез своя процесуален представител моли за потвърждаване на решението на ОС Перник и присъждане на разноски.

Предмет на въззивна проверка е решение № 436/06.12.2021 г. по гр.д. 455/2020 г. на ОС Перник, с което са отхвърлени предявените от В. С. Б. срещу Община Перник искове с правно основание чл.49 вр.чл. 45 ал.1 и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от счупване на дясна седалищна кост, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара, водещ към касите на „Автогара Перник“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 04.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че по делото е установено, че на 04.01.2017 г. В.

Б . е изгубила равновесие и е паднала на тротоара в района на „Автогара Перник“, вследствие на което е претърпяла телесна увреда. Относно причините за настъпване на процесното събитие, следва да се кредитират показанията, дадени от св.И. Н. Б., който е очевидец на злополуката. При разпита си в о.с.з. на 12.05.2021 г. последният заявява, че с ищцата се придвижвали заедно по ул. Ален Мак, гр. Перник, в посока към „Автогара Перник“. На пешеходен подлез, свързващ „Софийско шосе“ и „Автогара Перник“, тя паднала на първите стълби откъм бул. „Софийско шосе“. Падането не е било провокирано от дупки или неравност, а във връзка с това, че предходната вечер метеорологичните условия били влошени, поради обилни снеговалежи. В тази връзка и наличните сняг и лед по стълбите, пострадалата паднала на задната част на торса си, като свидетелят й оказал помощ да се изправи и да продължи да върви към автогарата.

Твърди още, че е паднала на тротоарно пространство, което е част от пътната мрежа и техническа инфраструктура, което се намира в собственост на Община Перник, обслужващо гражданите при тяхното пешеходно придвижване на територията на града. За нея не е налице правно задължение за установяване и представяне на конкретния титул за собственост на пътя, доколкото собствеността се установява по силата на закона пар.7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА - собственост на общините са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната система, които обслужват територията на съответната община и не са включени в установения фонд на търговски дружества; чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата - Общинските пътища 2 са публична общинска собственост. Доколкото налице е законово задължение на Община Перник за осъществяване на снегопочистване, но такова действително не е било извършено и към конкретния момент е било налице заснежаване и заледяване на процесния участък от тротоара, то налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на възложител на снегопочистването. От събраните по делото гласни доказателства е видно, че произшествието е настъпило на пешеходен подлез на ул. „Софийско шосе“, а не в рамките на частен недвижим имот, за какъвто се счита прилежащият към „Автогара Перник“ парцел. Посочената улица „Софийско шосе“ и намиращият се на нея подлез, безспорно е част от общинската пътна мрежа, което не е оспорено от ответника.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По правилността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и доводите на страните въззивният съд намира следното.

Твърденията в исковата молба са, че В. Б. е изгубила равновесие и е паднала вследствие на неравност (дупка) от ремонтни дейности и е получила фрактура на дясна седалищна кост. С разпореждане от 18.11.2020 г. съдът е констатирал, че настъпването на събитието се изчерпва с едно кратко изречение. Не е посочено къде точно ищцата е паднала (на улица, тротоар, в градинка), къде според нея е имало неравност (дупка) от ремонтни дейности, кога – в коя част от денонощието е паднала, как точно, при какви обстоятелства е паднала, имало ли е свидетели очевидци. Ето защо са дадени указания да конкретизира къде точно е паднала (на улица, тротоар, в градинка) като конкретизира мястото, къде е имало неравност (дупка) от ремонтни дейности и в какво се изразяват тези ремонтни дейности, кога – в коя част от денонощието е паднала, как точно (да опише механизма на падане – подхлъзване, спъване, залитане) и при какви обстоятелства е паднала. С молба от 19.01.2021 г. е уточнено, че падането е било в района на Автогара Перник, по-конкретно на тротоара към касите на „Пътнически превози“ ЕАД, като ищцата е стъпила в неравност, която е била и заледена и е загубила неравновесие. С определението си по чл. 140 ГПК първоинстанционият съд е съставил проект за доклад, като е посочено как се разпределя тежестта на доказване. В с.з. от 12.05.2021 г. проектът е обявен за окончателен. Първоинстанционният съд е указал на ищцата тежестта на доказване за установяване съществуването на неимуществените и имуществени вреди, причинната връзка между вредите и настъпилото събитие, като следва да установи по пътя на главно и пълно доказване фактите, че ответната Община отговаря за вредите.

Сравнително бланкетният характер на това указание е преодоляно при предходното разглеждане от въззивната инстанция, когато на ищцата изрично е указано, че носи доказателствена тежест за собствеността на мястото на инцидента, където е паднала а именно Автогара Перник на тротоара, водещ към касите на Пътнически превози или на стълбите на подлез, водещ към него.

В показанията си свидетелят - очевидец на инцидента, съпруг на ищцата, конституиран като ищец от настоящия състав, първоначално заявява, че съпругата му е паднала при подхлъзване на снежната и заледена площадка на подлеза на ул. „Ален мак“, преди влизане в самия него. Впоследствие пояснява, че това се е случило на площадката след като са били слезли от първите стълби от ул. „Софийско шосе“, които водят директно към Автогарата (срещу пешеходната пътека), а не към стълбите, които водят към подлеза, тъй като те са малко по-далеч. Уточнява, че има предвид стълбите точно до зоомагазина на ул. „Софийско шосе“, който по времето на инцидента е бил 3 кафене. Във въззивната си жалба ищцата отново посочва, че е паднала на тротоар в района на „Автогара Перник“, а едновременно с това заявява, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Б. относно настъпване на инцидента на пешеходен подлез, свързващ ул. „Софийско шосе“ и „Автогара Перник“, точно на първите стълби откъм бул. „Софийско шосе“. След указания, с писмена молба в хода на въззивното производство /л. 48, дело 900/2022/ община Перник е посочила, че недвижимият имот, в който е паднала ищцата, не е общинска собственост, а собственост на „Пътнически превози - Перник“ ЕООД, като е представила и скица от СГКК /л. 42/.

За изготвяне на приетото при настоящото разглеждане на делото заключение е направен оглед на място 11.02.2026 г. със съпруга на В. Б. и адв.Т.Х. и справки в община Перник и АГКК Перник. Мястото на падане, така както е посочено от очевидеца и според показанията му в с.з. пред ОС Перник, попада в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрена със заповед РД-1891/13.10.2008 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК и последно изменение заповед за изменение на КККР КД-14-14-261/22.10.2009 г., издадена от началника на СГКК – ПЕРНИК. Изготвена и е комбинирана скица на регулационния план и кадастралната карта с обозначение къде попада по рег.план на гр. Перник. Вещото лице в отговор на втори въпрос е посочило, че пешеходен подлез от „Софийско шосе“ към Автогара Перник няма. Имотът, в който е паднала В. С. Б., е собственост на „Пътнически превози Перник“ ЕООД /по данни от кадастрален регистър към 02.03.2026 г./ , а не на община Перник.

В съдебно заседание вещото лице Ц. е уточнил, че е направил замерване и е отразил границите на имота, в който е настъпило падането, върху кадастралната карта.

В извадката, която е направена от кадастъра, на стр. 3 е записано, че има изменение на 21.10.2009 г., тоест това е последното изменение. Кадастралната карта е влязла в сила за първи път през 2008 г. и е записано, че през 2009 г. има изменение, съответно на самата карта. Според вещото лице най-вероятно няма промяна на мястото на инцидента от 2017 г. до датата на огледа, тъй като последното изменение на кадастралната карта е 2009 г. и впоследствие няма друга заповед, с която да е изменяна.