Решение № 8988 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8988 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110102152 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба вх. № 11907/14.01.2025 г., на К. В. Б., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 146, вх. Г, ет. 7, ап. 91, чрез пълномощника си адвокат Л. Б. със съдебен адрес в гр. София, ул. „Т“ № 5Б, ет. 3, офис 311 против „АТЕГ“ АД, ЕИК ...., със седалище и с адрес на управление в гр. София, п.к. 1421, р-н „Л“, ул. „С“ № 16, ет. 8, представлявано от управителя СА, със съдебен адрес: гр. София, ул.

Ш № 18, ет. 1, адвокат К., с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността Анекс № 679358 към Договор за потребителски кредит № 664659, сключен на 12.06.2024 г. между К. Б. и „АТЕГ“ АД, ЕИК .... за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи с цена на иска 5522,00 евро/10800,10 л в . , в това число сумата от 1789,52 евро/3500 лв. главница, 1026,60 евро/2007,86 лв. лихва по договора, 76,69 евро/150 лв. - такса за експресно обслужване и 2629,19 евро/ 5142,24 лв. - неустойка за непредоставяне на обезпечение, а при евентуалност да се прогласи нищожност на клаузата в Договор за потребителски кредит № 664659, сключен на 12.06.2024 г. между К. Б. и „АТЕГ“ АД, ЕИК ...., която предвижда заплащане на такса за експресно 1 разглеждане на документите в размер на 76,69 евро/150 лева и клаузата, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение в срок в размер на 2629,19 евро/5142,24 лева, с цена на евентуалния иск 2705,88 евро/5292,24 лв.

В срока по 131 от ГПК и по реда на чл. 211 от ГПК ответникът е предявил насрещна искова молба, за сумата от 1789,52 евро/3500 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Анекс № 679358 и предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението – иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 12.06.2024 г. е подписал Анекс № 679358 към Договор за потребителски кредит № 664659, по силата на който са предоговорени условия по Договора за потребителски кредит № 664659 по следния начин: „АТЕГ“ АД му е предоставило в заем сумата от 3 500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 47.97 % и ГПР от 65.00 %. Следвало да внесе 5 657,86 лв., като сумата включвала главница и лихва. В последствие обаче ищецът разбрал, че трябва да внесе общо сумата от 10800,10 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва, се включвали и такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставено обезпечение. Твърди, че Договорът за потребителски Кредит № 664659, както и Анекс № 679358 към Договора са нищожни, тъй като съдържат неравноправни клаузи. Счита, че определеният в договора ГЛП е 47.97 %, като същият е прекомерен и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Позовава се на установена съдебна практика, съгласно която противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, като по този начин се накърняват добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Счита, че определеният в Договора ГПР в размер на 65.00 % е с посочен недостоверен размер, същият е увеличен по скрит начин, като в него не са включени дължимите допълнително такса и неустойка, което е основание за нищожност на договора.

Ищецът сочи, че в погасителния план към Анекса е посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеодане на заявката за паричен заем на стойност 150 лв., която такса следвало да се заплати 2 разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В погасителния план към Анекса е посочено, че заемателят трябва да плати неустойка за непредоставяне на обезпечение на стойност от 5142,24 лв., която следвало да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Счита, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 65.00 %, ГЛП е 47.97 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Моли съда да извърши служебна проверка за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор.

Твърди, че кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 65.00 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Счита, че клаузата за заплащане на такса противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за 3 действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна, поради което счита, че клаузата за изплащане на подобна такса е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

По отношение на клаузата за неустойка се позовава на чл. 21, ал. 2 от ЗПК и чл. 32, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че съгласно критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на над 160.84 % от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка е нищожна. Твърди, че клауза има за цел да се заобиколят изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Твърди също така, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Същата, според ищеца, увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Счита, че целта на неустойката в конкретния случай е неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва цената на главния иск, като излага подробни съображения в подкрепа на 4 доводите си и моли съда да приеме, че цената на иска е 3500 лв. Оспорва твърденията в исковата молба за нищожност на твърденията на ищеца, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 664659, както и Анекс № 679358 се явява нищожен. Счита, че не е налице нищожност на клаузата за неустойка, като сочи, че в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.

Сочи, че начислената по договора неустойка е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора. Оспорва тълкуванията на относимите законови разпоредби в исковата молба. Оспорва всички основания и доводи за нищожност на процесния договор, наведени в исковата молба. Оспорва твърдението, че оспорвам твърденията, че уговорената между страните годишна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че са запознати с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити, като твърди, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ЗПК (в сила 23.07.2014 г.) и касае договори за кредит, сключени преди изменението. Сочи, че съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, в редакцията, влязла в сила на 23.07.2014 г., годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Сочи, че безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, като съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо тя да е дори 5 пъти по-голяма от законната лихва.

Сочи, че в процесните отношения разходът, който формира ГПР е договорната лихва и таксата, съгласно приложение № 4. Счита, че предвиденият лихвен процент не противоречи на предвидения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер поголям от законната лихва. В случая уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод се достига след преценка на конкретните данни по случая - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носим, с оглед факта, че като небанкова финансова институция се издържаме от собствената си печалба, както и автономията на 5 волята и факта, че кредитът не е обезпечен. Няма нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР, в който е включена възнаградителната лихва, и същият е в размер на допустимия от закона. Счита, че по договора е предвидена валидна клауза за възнаградителна лихва.

Ответникът оспорва твърдението, че неустойката и таксата за експресно разглеждане са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Сочи, че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В процесния договор за кредит и анекс изрично било посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Оспорва и твърденията, че клаузата за неустойка противоречала на чл. 71 от ЗЗД.