Определение № 676 от 20.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Стара Загора, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500341 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1, т.2 и чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на 2 бр. въззивни частни жалби от „К.“ЕАД, гр.С. и ,,А.Т.“- ЕООД, гр.С. срещу Определение № 52/14.01.2026г., постановено по гр.д.№ 462/2025г. по описа на РС- гр.К., обл.С., с което са оставени без уважение исканията на всеки един от частните жалбоподатели за изменяне на Решение № 766/20.10.2025 г. в частта за разноските. В ч.жалба всеки от частните жалбоподатели излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение, основани на доводи за неправилно определяне на дължимото по реда на чл.38, ал.2 от Закана за адвокатурата/ЗА/ възнаграждение на адвоката- пълномощник на насрещната страна по делото.

Правят се идентични искания за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на 240 лв. с вкл. 20 % ДДС.

В срока за отговор на частните жалби такъв е подаден от адв. Е.И. пълномощник на ищцата Г. Н. М. от гр.М., обл.С., с който частните жалби се оспорват, като неоснователни и недоказани. Изложени се доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, при правилно прилагане на критериите за определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, изведени в съдебната практика на СЕС, и намерили отражение в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, използвана от съда като критерий при определяне 1 на адвокатското възнаграждение. Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт.

След обсъждане на становищата на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 462/2025г. по описа на Районен съд - К. е било образувано по искова молба на Г. Н. М., действаща чрез Еднолично адвокатско дружество Е.И., представлявано от адв. Е.И., срещу „К.“ ЕАД и ,,А.Т.“ ЕООД, с която са били предявени по два обективно съединени иска срещу всеки един от ответниците: 1/ срещу „К.“- ЕАД- иск за прогласяване нищожността на договор за кредит, с цена от 1436.46 лв., и иск за връщане на недължимо платена сума, с цена от 20 лв.; 2/ срещу ,,А.Т.“ ЕООД - иск за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, с цена от 881,51 лв., и иск за връщане на недължимо платена сума, с цена от 50 лв. В производството ищцата е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество Е.И., представлявано от адв. Е.И. от АК- С.З., която й е оказал безплатно правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата/ЗА/.

Извършените от адв. Е.И. действия, касаещи осъществяването на правната защита и съдействие на Г. Н. М. се изразяват в изготвяне и подаване на искова молба; изготвяне на писмена молба, с която е извършено изменение на предявените осъдителни искове по размер, без участие в открити съдебни заседания. Делото е решено без извършването на процесуални действия с участието на страните или на техните пълномощници, в проведеното едно открито съдебно заседание.

С постановеното по делото решение предявените от ищцата искове са били уважени, като в полза на адв. Е.И. са присъдени по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатски възнаграждения в размер на по 480 лв. с 20% ДДС, дължими от всеки един от ответниците.

В срока за изменение на решението в частта за разноските всеки от ответниците е подал молба, с която е поискал определянето на по-ниско възнаграждение в полза на адв. Е.И. в размер от 240 лв. с 20 % ДДС.

С обжалваното Определение РС- К. е оставил исканията без изцяло без уважение, със законните последици. Приел е, че адвокатът има право на възнаграждение за осъществената защита по всеки един от предявените искове, а размерите на възнагражденията не са прекомерни с оглед правната и фактическата сложност на делото, и при отчитане конкурентния пазар на адвокатските услуги.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Всяка от общо 2 бр. частните жалби е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно- легитимирано ответно лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

2

Разгледани по същество и двете частни жалби се преценяват от въззивния съд за неоснователни по следните съображения:

За неоснователни въззивният съд намира оплакванията в частните жалби, че присъденото в полза на адв. Е.И. възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да изостави практиката си, обективирана в редица съдебни актове, постановени до момента по дела с идентичен предмет, съгласно която при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ за оказана безплатна правна защита и съдействие по гражданско дело не следва да се прилага Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, а Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.

Нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ предвижда при присъждане на адвокатско възнаграждение в тази хипотеза то да не може да е по-ниско от предвидения в Наредбата размер, а чл.2, ал.2 от НВАР предвижда, при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът следва да съобразява неговия размер с критериите, предвидени в тази наредба.

При определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото и трудът, който адвоката полага за защита на съответното право. Цената на труда се определя в случая от предмета на спора, касаещ защита на ищец - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата молба, съдържаща аргументите за основателността на исковете, без участие в открити съдебни заседания. В конкретният казус е налице изключително ниска фактическа и правна сложност на делото, т.к. спорът между страните се свежда единствено до прилагането на правото, разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на пълномощника на ищцата, а предметът на делото касае правен спор, по който има обилна задължителна за националните юрисдикции съдебна практика на Съда на европейския съюз и на Върховния касационен съд. Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. Е.И. в открито съдебно заседание, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба.

В решението си по делото първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че следва да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед, на което е посочил, че претендираното от процесуалният представител на ищцовата страна адвокатско възнаграждение от 3840 лв. с ДДС следва да бъде редуцирано и е 3 присъдил такова по два от трите предявени иска. Определяйки размера на адвокатското възнаграждение съдът е извършил правилна преценка на обема на извършените от пълномощника на ищеца правни действия във връзка с делото. В конкретния случай е отчел, че цената на установителните искове е съответно 1436.46 лв. и 881,51 лв.- т.е. присъдено е възнаграждение в понисък размер от 400 лв. без ДДС, като възнаграждение не е присъдено по осъдителния иск. Действително делото не се отличава с правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена многобройна и безпротиворечива съдебна практика. С исковата молба пълномощникът на ищеца е направил едно доказателствено искане за допускане на ССЕ, което е било уважено.

Предвид горното въззивният съд намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца би бил в размер на по 480 лв. с ДДС за всеки от установителните искове, определен в размер под минималния размер по Наредба № 1 с оглед общия материален интерес по делото и реално извършените от адвоката действия по оказване на правна помощ, а именно- изготвяне на исковата молба, направени доказателствени искания. Съдът определя възнагражденията с ДДС при спазване на задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, обективирана в решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23, съгласно която в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата присъждането на определеното от съда адвокатско възнаграждение представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. Е.И. правна защита и съдействие на Г. Н. М. следва да бъде определено в размер от 400 лв. без ДДС, а с ДДС в размер на общо 480 лв., дължимо от всеки един от двамата ответници. Липсват основания за определяне на едно общо възнаграждение, което да се дължи общо от ответниците, т.к. субективното съединяване на предявените срещу тях искове не е основано на общи техни права или задължения. По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски в това въззивно съдебно производство.

На основание чл.274, ал.4 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като съдебният акт, чието изменение в частта за разноските се претендира, не попада в обхвата на касационния контрол с оглед цената на предявените искове.

Ето защо предвид всичко гореизложено и на осн. чл.278, ал.4 във вр. с чл.271, ал.1 пр.1 от ГПК, въззивният Окръжен съд - Стара Загора 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 52/14.01.2026г., постановено по гр.д.№ 462/2025 г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5