Определение № 90 от 10.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6900/2024
- Вид
- Определение № 90
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Николай Младенов, Донка Янкова Русинова, Петър Ненчев Славчев
Цитирани разпоредби
- чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4-ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4-ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4-ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90 гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Петър Н. Славчев
Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606900 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила в СГС жалба от Т. С. К., чрез повереника му адв. В. А. В. от САК, срещу определение № 3705 от 18.09.2024 г. по НЧД № 12115/2024 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав.
С първоинстанционния съдебен акт е било отменено постановление от 20.03.2024 г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което прекратено наказателното производство по ДП № 15176/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 49056/2018 г. по описа на СРП и делото е в върнато в СРП за продължаване на процесуалните действия.
В жалбата се излагат твърдения, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъбразно и необосновано. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за липса на данни за извършено длъжностно присвояване за сумата от 12 500 лева, представляваща внесен уставен капитал на „Н.Л.К.“ АД, както и изводите за липса на данни за осъществена измама спрямо Т. К. за сумата от 100 000 лева. На първо място се изтъква, че от относимите към предмета на производство факти и обстоятелства, до последния проведен разпит на пострадалия К., са изминали около 8 години, през който период наказателното производство е четирикратно прекратявано, което е довело до такова по продължителност забавяне, при което според жалбоподателя е напълно закономерно в показанията на същия да съществуват известни несъответствия.
Сочи се, че в мотивите си районният съд, неправилно е приел, че няма данни за длъжностно присвояване, независимо, че има данни длъжностно лице– изпълнителен директор на „Н.Л.К.“ АД, да е получило чужди средства, които е следвало да пази и съхранява, а след това да няма никакви данни за 1 какво ги е разходвало, нито пък има документ да ги е върнало на лицата, записали акции в дружеството. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че имало данни обвиняемият Б. да е искал да върне частта от капитала на свидетеля Геров, но това не било сторено, защото същият не бил му предоставил сметка.
В жабата се излагат доводи, че анализът на доказателствата на първостепенния съд относно това, че нямало данни К. да бил теглил средства, та да ги предавал на Б., е повърхностен и прекалено формалистичен. Твърди се също, че К. никъде не е твърдял, че е теглил парите и ги е давал на Б., а е твърдял, че е разполагал с достатъчно средства, за да му даде близо 100 000 лева в брой. Посочва се, че показания на очевидец в тази насока има, въпреки, че същият не могъл да посочи точна сума. За лишен от логика се приема изводът за липса на измама, защото Б. бил писал електронни съобщения на свидетеля Г., в които упоменава за някаква „регистрация" на земеделски производители. Твърди се, че по приложения по делото „един word файл“ от Б., представен за бизнес план, същият е получил близо 100 000 лева. В заключение в жалбата е посочено, че има достатъчно основания да се приеме, че има осъществена измама спрямо Т. К., като същият е въведен в заблуждение, че следва да се заплащат по 4000 лева „такса за регистрация на земеделски производител", каквато такса не съществува. Предвид изложеното е и искането въззивният съд да отмени определение № 3705 от 18.09.2024 по ЧНД № 12115/2024 г., 11-ти състав, в частта, в която е прието, че жалбата на Т.
К. срещу Постановление от 20.03.2024 за прекратяване на наказателното производство по ДП N№ 15176/2019 г. по описа на 04 РУ- СДВР по пр. пр. № 49056/2018 г. на СРП е частично неоснователна и да върне делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.
В срока по чл. 243, ал. 7 от НПК срещу определение № 3705 от 18.09.2024 г. по НЧД № 12115/2024 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав е постъпил и протест от СРП, в който се твърди, че протестираният съдебен акт е неправилен. Според прокуратурата основен дискусионен въпрос по делото е обстоятелството относно сумата от 3000 лева, която сума според твърденията на св. К., същият е предоставил на Б., поради това, че е бил въведен в заблуждение, че парите са необходими за избор на екип за лечение в МБАЛ „Света Ана“. В тази връзка показанията на св. К. са били годен източник на съставомерни и годни за доказване обстоятелства. Излага се, че освен показанията на св. К., че е предоставил сумата от 3000 лева на Б., липсват други доказателства подкрепящи това твърдение и не е възможно такива да бъдат събрани В допълнение се счита, че житейски нелогично е, ако се приеме, че обв. Б. е измамил св. К. за сумата от 3000 лева, защо К. е продължил да предоставя на Б. суми и то в много по-големи размери, каквито са неговите показания. Предвид изложеното се счита, че в процесния случай не може да бъде достигнато до извод за извършено престъпление по чл. 209 от НК, поради което постановление от 20.03.2024 г. за прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно и се отправя 2 искане определение № 3705 от 18.09.2024 г. по НЧД № 12115/2024 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав да бъде отменено и прокурорския акт да бъде потвърден.
Постъпили са писмени възражения от Т. К., чрез повереника му адв. В., срещу протеста на СРП. Сочи се, че макар да е процесуално допустим, по същество същият е неоснователен, като се релевира искане определение № 3705 от 18.09.2024 г. по НЧД № 12115/2024 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав да бъде потвърдено в частта предмет на протеста. Не се споделят мотивите на прокурора при СРП, че показанията на пострадалия К., касателно случая около даването на сумата 3000 лева за операция на „тумор в окото" в УМБАЛ „Св. Анна“, са противоречащи на изисканите и постъпили справки от МБАЛ „Св. Анна“ и НЗОК. Акцентира се, че всъщност твърденията на пострадалия са, че по време на въпросната среща с обв. Б., същият се е намирал на територията на УМБАЛ „Св. Анна“ без действително да е пациент на лечебното заведение, намерил е празна стая, преоблякъл се е с пижама и се е обадил на К., за да му каже, че е болен и да има нужда от пари за операция за избор на екип. Не се споделят и изводите на прокурора, че понеже К. бил давал и други пари на Б., нямало как да бъде измамен, като се подчертава, че няма нито едно доказателство, освен обясненията на обвиняемия, че не е получавал 3000 лева, което да опровергава наличието на имотна вреда.
Софийски градски съд, като прецени данните по делото, намира, че жалбата и протеста са подадени в законоустановения седемдневен срок, от процесуално легитимирана съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явяват допустими и следва да бъде разгледани по същество.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и въззивния протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.
Наказателното производство е образувано и водено за това, че на неустановена дата през 2016 г., с цел да набави за себе си или другиго имотна облага възбудил заблуждение у Т. К., с което е причинена имотна вреда.
Законен повод за това е дало, подадена от Т. К. жалба от 23.11.2018 г., в която има оплаквания, че е предоставил на Юри Б. за целите на дружество „Н.Л.К.“ АД суми в размер на около 100 000 лева, за да може обвиняемият да разполага с тях, като закупува кораби за скраб, организира усвояването средства по европроекти, като нито един от планираните проектите не е реализиран, а всички пари са изхарчени, включително обв. Б. е изтеглил целия капитал на дружеството.
В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани Т. С. К. и Ю.Д. Б.. Изискана е информация от Дирекция "Управление на териториално 3 сътрудничество" при МРРБ и от община Червен бряг. Приложено е актуално състояние на "Н.Л.К." АД. В качеството на свидетели са разпитани И.Г., Ц.Н., В.Г., И.Ч. и други лица запознати с факти относими към предмета на разследването. Проведени са очни ставки между св. Т. К. и обв. Ю. Б., между обв. Б. и св. Ч. и между обв. Б. и св. Н.. Проведени са допълнителни разпити на св. К., св. Г. и св. Ч., както и на обв. Б.., както и разпити на лицата Ц.Н., Й.Т. и И.Ч.. Изискани са и приложени документи и справки. Приложена е справка съдимост за Ю.Д. Б..
В проведени разпити св. К. твърди, че е предоставил на обв. Б. суми, които по основание се свеждат до:
-за уставен капитал на „Н.Л.К.“ АД, дадени в края на м. март 2016 г. 25 000 лв. (съобразно разпити от 02.07.2019 г. и от 16.01.2020 г.), като на 02.07.2019 г. добавя, че разбрал, че обв. Б. е внесъл само половината; в показания от 13.05.2020 г. твърди, че за уставен капитал са предоставени 12 500 лева през април месец 2016 г., които обв. Б. трябвало да внесе, като в същия разпит се сочат дадени още 10 000 лева "спешни за дейността на фирмата" в края на 2015 или начало на 2016 г. на спирка на автобус № 72 до бившия хотел "Плиска". В разпит 20.12.2021 г. се прави идентично твърдение за дадени 10 000 лева, но относно уставния капитал се навеждат твърдения, че уговорките между св. К. и обв. Б. били всеки да внесе своята вноска, която съответства на броя на акциите, което означавало по 5 902, 75 лв., а третото лице – В.Г. 694, 50 лева. Описва се от свидетеля, че в деня на внасянето на сумите през месец април 2016 г., в банка "Демир банк" обв. Б. се обадил и казал че има спешен ангажимент и помолил К. да внесе и неговия дял, при което единствено св. Г. и св. К. отишли в банката и последният внесъл общо 11 306, 50 лева;
-за проект, свързан със земеделски производители, регистрацията им в Министерство на земеделието – в показания от 02.07.2019 г.; твърди, че е дал на обв. Б. 80 000 лева за 20 земеделски производители– показания от 16.01.2020 г.; поддържа, че за 10 земеделски производители сумата от 40 000 лева е предадена в сладкарница на ул. "Верила" през пролетта на 2016 г., а около месец по – късно плащане от 40 000 лева, за още 10 земеделски производители –в разпит от 13.05.2020 г.; в показания от 20.12.2021 г., се твърди от свидетеля, че началото на месец януари обв. Б. му се обадил и заявил, че са му необходими 40 000 лв. за такса за регистрация на земеделски производители – 10 броя по 4 000 лева; не уточнява кога е направена срещата в сладкарница на улица "Верила", но на нея и в присъствие на св. Ч., К. предал 40 000 лева. В същия разпит се заявява, че февруари или март 2016 г. обв. Б. отново се обадил и казал че предстои регистрация на още 10 земеделски производители и е необходима нова сума от 40 000 лева, която св. К. предал отново на същото място на ул. " Верила";
-за операция на Б.– 3 000 лева, дадени през август 2015 г.– разпит 20.12.2021 г.
4
Към доказателствата по делото са депозирани обяснения от Б. в качеството му на обвиняем, както и двукратни показания на св. Ч., който свидетелства, че е имало предаване на пари от св. К. на обв. Б.. Събрани са и показания на св. В.Г., която в един от разпитите е заявила, че по предложение на св. К. е участвала в „Н.Л.К.“ АД с дейност, която ще е "усвояване на средства по оперативни програми от ЕС и консултантска дейност". В показанията й се съдържа и констатацията й: "във времето установих, че К. е по – скоро инвеститора, човека, който дава парите, а Б. е този с идеите"; прави изявления във връзка със събитията по внасянето на уставния капитал от св.
К. и обв. Б. с уточнението, че обвиняемият не е внесъл своята част, защото казал, че няма пари в този момент / л. 32, том 1 /, описва, че след регистрацията на дружеството, започнала да получава различни документи, които следвало да анализира и редактира, както и че контактувала с множество лица и консултантски фирми, но така и не се стигнало до реална дейност, като обв. Б. и св. К. реално ръководели дейността. В разпита от 13.12.2021 г. сочи, че е внесла лично парите за уставен капитал, а на 07.04.2022 г. уточнява, че направила нареждането за плащане в брой в клон на Търговска банка "Д", когато била заедно със св. К.. и обв. Б.