Определение № 48 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. София, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба вх. №132803/29.11.2024 година от Л.

Н. Б., Н. П. Б., К. П. Б., чрез процесуалния им представител срещу определение № 17966/08.11.2024 година, постановено по гр.д.2567/2024 година на СГС, възз.I I - A състав, с което е изменено определение №15405/03.10.2024 година, постановено по гр.д. №2567/2024 година на СГС, II-a състав, в частта за разноските и са осъдени да заплатят на В. Т. В., ЕГН********** сумата от 2200 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната си жалба жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззиваемата страна не е претендирала разноски. Към представения отговор на въззивната жалба не е направено искане за присъждане на разноски. Съдът не се произнася служебно по разноските по делото и когато няма заявено искане от страните за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Моли съда да отмени определението като вместо него постанови друго, с което молбата за присъждане на разноски бъде оставена без уважение.

Ответницата по частната жалба В. Т. В., чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение. Излага съображения за неоснователност на 1 жалбата, тъй като искането за разноски може да бъде направено до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а когато съдът е постановил определение в закрито заседание, първият момент за узнаване на това определение е връчването на съобщение за определението, поради което претенцията за разноски е направена своевременно.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д. №2567/2024 година на СГС, възз. II-A състав е образувано по подадена въззивна жалба от Л. Н. Б., Н. П. Б., К. П. Б. срещу решение №19764/30.11.2023 година, постановено по гр.д. №20221110169391 по описа за 2022 година на СРС, 53-ти състав, в частта, с която до делба се допускат сгради с идентификатори *** по КККР на София и *** по КККР на София с адрес: с.Герман, р-н Панчарево, ул.“***“, 18.

Въззиваемата страна В. Т. В. е депозирала отговор на въззивната жалба, с приложено адвокатско пълномощно на адв.Ж. С., в което е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева, платимо по банков път.

Производството по делото е приключило с прекратяване поради оттегляне на въззивната жалба. Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила. Съобщение за същото е получено от въззиваемата на 14.10.2024 година.

В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от същата за присъждане на разноските, направени във въззивното производство, като са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение по банкова сметка на 19.02.2024 година.

Ответниците по молбата Л. Н. Б., Н. П. Б., К. П. Б. са направили възражение, че искането е недопустимо, тъй като не е направено своевременно и не може да бъде искано след като съдът се е произнесъл със съдебен акт, а е следвало да бъде направено с отговора на въззивната жалба.

Твърдят, че липсва доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение, както и, че няма представен списък на разноски. Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК в производството по съдебна делба разноските се заплащат съобразно стойността на дяловете.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: По поставеният 2 процесуалноправен въпрос относно крайният момент, до който ответникът, претендиращ присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени /платени/ е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК, / определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., /, съгласно която при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски, в срока и по реда на чл. 248 ГПК. С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК е обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Видно от данните по делото е, че страната е извършила процесуални действия, чрез упълномощен представител адвокат, изразяващи се в подаването на писмен отговор на въззивната жалба, поради което на същата се дължат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на страната с частната жалба, поради което не следва да бъде разглеждано като 3 направено несвоевременно. Срокът за това възражение е с отговора на молбата по чл.248 ГПК. Не може да бъде споделено и възражението, че разноски не се дължат, съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК, тъй като производството по съдебна делба е двуфазно. Настоящето производство е в първата фаза по допускане на делбата, която завършва с постановяване на окончателен съдебен акт, който установява между кого и при какви квоти ще се извърши делбата и по който страните дължат разноски.

По делото са представени доказателства за извършено плащане по банкова сметка на адвокат С., датирано 19.02.2024 година, която дата е преди датата на отговора на въззивната жалба, поради което следва да се приеме, че разноските са направени във връзка с висящото съдебно производство и следва да се присъдят.

Поради съвпадане на правните определението следва да бъде потвърдено. изводи на двете инстанции

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17966/08.11.2024 година, постановено по гр.д.2567/2024 година на СГС, възз.I I - A състав, с което е изменено определение №15405/03.10.2024 година, постановено по гр.д. №2567/2024 година на СГС, II-a състав, в частта за разноските и са осъдени да заплатят на В. Т. В., ЕГН-********** сумата от 2200 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4