Определение № 26232 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26232 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110122520 по описа за 2025 година Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Ищците В. К. П. и Ф. К. Пейкова - Ганчева твърдят, че на 13.01.2025г. наследодателката им Румяна Ботева Пейкова-Колева с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключил Договор за паричен заем № 5333625, с който било договорено отпускането на паричен заем в размер на 1 000 лв., платими на десет месечни погасителни вноски ГПР 64.34 %, ГЛП 50%, месечна вноска 410,43 лв. и общо дължима сума 6977,31 лв., като в чл. 4 е предвидено задължение заемателят да осигури обезпечение (двама поръчители/банкова гаранция/дружество-гарант, одобрено от заемодателя). Твърди, че реално е бил „насочен“ към обезпечение чрез дружество-гарант, като в деня на сключване е подписан с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 5333625/13.01.2025г., по който се дължало възнаграждение, разсрочено заедно с погасителните вноски.. Ищецът поддържа, че договорът за заем е потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а договорът за поръчителство/гаранция е акцесорен и следва да се разглежда съвместно, включително поради свързаност на дружествата (едноличен собственик на капитала на гаранта е кредиторът и адресите съвпадат). Развива доводи за недействителност по чл. 22 ЗПК (вр. чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20, чл. 12 и др.) и по чл. 23 ЗПК (връщане само на „чистата стойност“), като акцентира върху чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че ГПР и общата дължима сума са неверни, тъй като не включват сигурния разход за гаранцията/поръчителството, с което се заобикаля и лимитът по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че реалните стойности биха били по-високи и квалифицира това и като заблуждаваща търговска практика по ЗЗП. Отделно поддържа, че договорът за поръчителство/гаранция е лишен от основание и накърнява добрите нрави, защото „услугата“ е в полза на кредитора, а при евентуално плащане гарантът има регрес срещу длъжника. Навежда и аргумент, че класическото поръчителство по чл. 138–148 ЗЗД се учредявало с договор между кредитор и поръчител (цитира практика на ВКС), докато тук било сключено между длъжник и „поръчител“, както и че възнаграждението, 1 представляващо почти половината от кредита било несъразмерно и противно на добросъвестност. Въз основана на изложеното ищецът иска да бъде прогласена спрямо ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД нищожността на сключения между тях Договор за паричен заем № № 5333625/13.01.2025 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на чл. 4. Ищецът иска да бъде призната за установена спрямо ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 5333625/13.01.2025г.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД прави възражения за нередовност на 1 исковата молба, поради липса на приложено пълномощно за правна помощ към подписалия исковата молба адвокат, както и липса на документ за внесена държавна такса – иска оставяне без движение и указания по чл. 129, ал. 4 ГПК. По съществото на делото оспорва изцяло твърдението за нищожност на договора, поддържа валидност и съответствие на договора със ЗПК; твърди, че ГПР е изчислен коректно и включва дължимите разходи по чл.

19, ал. 1 ЗПК, като възнаграждението по договора за гаранция не било разход по кредита и не следвало да се включва, тъй като била самостоятелна услуга на трето лице, свързана с обезпечаването, а не с предоставянето на кредита. Отрича заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, сочи, че обезпечението било стандартна практика и че на заемателя били предоставени реални алтернативи (поръчители/банкова гаранция/дружество гарант), като изборът бил резултат от свободна воля. Оспорва неравноправност и твърди, че разпоредбата начл. 4 била прозрачна и обичайна. Подробно развива, че релевантен за ГПР бил моментът на сключване на договора за кредит; разходите за гаранция са външни, условни/хипотетични и възникват при отделно правоотношение, подписано след заемния договор и след получаване на сумата. Сочи, че сключването на договор с гарант не било условие за получаване на кредита, тъй като обезпечението се предоставяло в срок до 3 дни след сключването. Позовава се на практика на СЕС относно изчисляване на ГПР към момента на сключване, пропорционалност на санкцията „без лихви и разноски“ и критерии за заблуждаваща практика, както и цитира практика на ВКС, че обезпечението е присъщ белег на договорите за кредит, и решения на ВКС за индивидуално уговорена клауза по ЗЗП.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

Ответник „Файненшъл България“ ЕООД прави възражения за нередовност на исковата молба (липса на пълномощно/правна помощ; липса на държавна такса) и прави искане за оставяне без движение. По същество поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, сключен от надлежни субекти, в рамките на дейността на дружеството като финансова институция (гаранционни сделки), и че не попада в приложното поле на ЗПК, тъй като не е договор за предоставяне на кредит по чл. 9 ЗПК.

Отрича, че свързаността с кредитора превръща гаранта в кредитор или договора в кредитен.

Излага, че договорът е възмезден договор за услуга (издаване на гаранция), а възнаграждението е насрещна престация срещу поетия риск. Твърди, че договорът за гаранция е подписан след договора за заем и влиза в сила само при непредставяне на друго обезпечение в тридневен срок, поради 2 което не следвало да се включва в ГПР към момента на сключване на кредита. Оспорва твърдението за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и твърдения за допълнителна печалба и оскъпяване като ирелевантни към действителността.

Оспорва и довода за „поръчителство“ по ЗЗД, като квалифицира договора като услуга по издаване на гаранция, а не договор за поръчителство по чл. 138–148 ЗЗД. Счита твърденията за неравноправност и противоречие с добрите нрави за неоснователни. Развива съображения за добросъвестност и яснота и сочи, че ищецът е имал избор на вид обезпечение и на контрагент. Евентуално – при уважаване на исковете – излага възражение по чл. 34 ЗЗД, че услугата не подлежи на връщане, поради което дружеството следвало да задържи паричната равностойност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 10 ноември 2026 г. от 09.30 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаването на препис от настоящето определение.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените писмени доказателства.

2

УКАЗВА на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание чл. 183 ГПК да представи по делото в едноседмичен срок от съобщението Договор за паричен заем № № 5333625/13.01.2025 г.

УКАЗВА на „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 183 ГПК да представи по делото в едноседмичен срок от съобщението Договор за предоставяне на гаранция № 5325843/31.12.2024 г.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и заплащането на описаните в исковата молба суми. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите.

ОБЯВЯВА за безспорно сключването между наследодателя на ищците и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на Договор за паричен заем № № 5333625/13.01.2025 г и между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД на Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 5333625/13.01.2025г. със съдържанието в тях.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3