Решение № 995 от 30.12.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. гр. Хасково, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. И. Гражданско дело № 20235640100699 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по подадена жалба от М. Р. М. с ЕГН:********** и С. П.

М. с ЕГН:**********, двамата от ******************, със съдебен адрес ********************* адв.Т. В., против Заповед №УТ-26/12.01.2023г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на П. И.

Г. върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково, с идентификатор ***, ж.р.“Каменец“, с площ 1122кв.м. Иска се да бъде обявена нищожността на гореописаната заповед или да бъде отменена като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

Жалбоподателите твърдят, че тази заповед засяга притежаваното от тях право на собственост върху процесния поземлен имот, което създава правният им интерес от обжлването на административния акт. Освен това жалбата като подадена в предвидения 14-дневен срок за обжалване на заповедта на кмета се явявала допустима.

Нищожността на заповедта се обуславяла от нищожността на административния акт, въз основа на който е издадена, а именно заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на Област Хасково, с която е одобрен ПНИ, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на новообразувания имот ***. Твърди се, че заповедта на областния управител е лишена от законово основание, тъй като този имот не бил 1 земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което не попадал в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ. Това обстоятелство обуславяло нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, алтернативно незаконосъобразност на обжалваната заповед на кмета на основание чл.146, т.4 от АПК.

В жалбата се твърди още, че в регистъра на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Каменец“ е посочено, че на П. И. Г. се възстановява правото на собственост на основание Решение №36-51/01.04.1998г. на ПКХасково върху 5538кв.м. по заявление №51193, част от които бил имот 743.330 с площ 1122кв.м. със стар №2620 по КП, одобрен със Заповед №969/1988г.

Жалбоподателите се легитимирали като собственици въз основа на нотариален акт №221/23.04.1925г.; писмен договор за покупко-продажба, сключен на 22.03.1972г.; нотариален акт №138/1994г.

П. П. М. починал на 09.09.2000г. и оставил като свои наследници съпругата си М. Р. М. и синът си С. П. М., които придобили собствеността при квоти ¾ ид.ч. за М. Р. М. и ¼ ид.ч. за С. П. М..

В одобрената кадастрална карта на града от 2006г. имотът бил заснет като ПИ *** с площ 1122кв.м., от който Община Хасково притежавала право на собственост върху 122/1122ид.ч., съгласно АЧОС №10182//20.12.2017г. С договор за покупко-продажба от 30.07.2018г. Община Хасково продала на М. Р. М. и С. П. М. 122/1122 ид.ч. от ПИ *** за сумата от 4700лв., заплатена на 26.07.2018г.

С нотариален акт №33/2019г. на нотариус с рег.№353-Кичка Господинова била извършена замяна на недвижими имоти въз основа на проект за разделяне на ПИ ***, собственост на М. Р. М. и С. П. М., на два поземлени имота с проектни номера *** и ***, и разделяне на ПИ ***, собственост на О. Д. Д. и Г. К. Д., на два поземлени имота с проектни номера *** и ***, по силата на която М. Р. М. и С. П. М. прехвърлили на О. Д. Д. и Г. К. Д. имот с проектен номер ***, а те от своя страна прехвърлили на М. Р. М. и С. П. М. имот с проектен номер ***, в резултат на което М. Р. М. и С. П. М. станали собственици на ПИ *** с площ 1194кв.м., видно от скица от 03.04.2023г. на СГКК-Хасково.

Описаните документи за собственост, според жалбоподателите, обосновавали следните изводи :

Жалбоподателите притежавали правото на собственост върху ПИ *** с площ 1194кв.м. въз основа на надлежни документи за собственост. Те и техните праводатели никога не са били ползватели на процесния имот и той никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в ПНИ по §4, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него бло възстановено право на собственост на наследниците на П. И.

Г.. Жалбоподателите и техните праводатели владеели имота необезпокоявано, считано от 23.04.1925г. и редовно заплащали дължимите за него местни данъци и такси. В подкрепа на този довод било обстоятелството, че за част от 2 новообразувания имот ***, възстановен на наследниците на П. И.

Г., право на собственост притежавала Община Хасково – върху 122/1122 ид.ч., съгласно АЧОС №10182/20.12.2017г.

Притежаваният от жалбоподателите ПИ *** с площ 1194кв.м. не бил идентичен по площ, конфигурация и местоположение с ПИ *** с площ 1122кв.м., предмет на Заповед №УТ-26/12.01.2023г. на Кмета на Община Хасково, поради което тази заповед била с невъзможен предмет и по тази причина нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.

Не била налице материалноправната предпоставка на §4б, ал.1, изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4, ал.1. Това произтичало от разпоредбата на §4к, ал.7, която препращала към §4, свързан с §4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот ***, респ. ПИ *** не представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана територия, в която били осъществени строителни дейности по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ. Следвало да намери приложение чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр.чл.28а, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат на бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Оспорва се Решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково, с което се възстановява правото на собственост на П. И. Г. върху земи с обща площ 5538кв.м., част от които имот 743.330 с площ 1122кв.м., със стар №2620 по КП, одобрен със Заповед №969/1988г., като се твърди, че решението не е подписано от членовете на комисията, не е влязло в сила, не са били налице валидни документи за притежавано от П. И. Г. право на собственост върху земеделски земи с обща площ 5538кв.м., както и документи, доказващи отнемане на тези земи, даващи основание за възстановяване по §4к, ал.6 и ал.7 ог ПЗРЗСПЗЗ.

Оспорва се идентичността между притежаваните от П. И. Г. ниви с обща площ 5538кв.м., възстановени с оспореното решение на ПК-Хасково, и имот с идентификатор ***, респ. с имот с идентификатор ***, поради което заповедта на кмета била нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД, поради липса на предмет.

Предвид гореизложеното се иска отмяна на обжалваната заповед като се приеме, че е нищожна или незаконосъобразна.

Ответникът Кмет на Община Хасково чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че следва да се отхвърли и да се присъдят направените разноски.

Заинтересованите страни О. Д. Д. и Г. К. Д. чрез процесуалния си представител адв.Г. намират заповедта за незаконосъобразна и считат, че следва да бъде отменена като такава. Правят искане да се присъдят направените по делото разноски, които според тях следва да се заплатят от Кмета на Община Хасково.

3

Заинтересованите страни А. М. Н., С. М. Н., В. М. Н., К. М. К. и С. М. К. чрез процесуалния си представител адв.И. оспорват подадената жалба като неоснователна, намират заповедта на кмета за правилна и законосъобразна, издаден ана основание изискванията и задълженията на закона. Същата не била нито нищожна, нето незаконосъобразна. Твърдят, че против заповедта на областния управител не е подадена жалба, касаеща процесния имот в съответния срок, поради което ПНИ влязъл в сила, включително и за ПИ с идентификатор ***. Предвид гореизложените съображения считат, че следва да се отхвърли жалбата против заповедта на кмета като неоснователна, незаконосъобразна и недоказана. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Заинтеросаванат страна И. Б. Р. чрез процесуалния си представител адв.Й. също оспорва жалбата, като твърди, че оспорената заповед не е нищожна, не противоречи на материалноправните разпоредби на закона и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид гореизложеното счита, че следва да се отхвърли подадената жалба като неоснователна.

Заинтересованите страни Д. И. Г., З. И. Г., П. П. Г., Т. П. Г. и О. А. П. не се явяват в съдебно заседание, не изпращат свой представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №УТ-26/12.01.2023г. на Кмета на Община Хасково на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Каменец“, землище на гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС28-3/18.09.2019г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №51193 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4588/03.01.2023г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на П. И. Г. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2020г. на ОбС-Хасково с идентификатор ***, ж.р.“Каменец“, землище на гр.Хасково, с площ 1122кв.м. В заповедта е посочено, че ограничения на собствеността няма, както и че в имота има построени две сгради – вилна сграда и селскостопанска постройка.

Приложена е скица №4588/03.01.2023г., цитирана в заповедта на кмета на общината и изпратените до наследниците на П. И. Г. съобщения.

От представеното удостоверение за наследници на П. П. М. се установява, че е починал на ************** и оставил като свои наследници 4 двамата жалбоподатели М. Р. М. /съпруга/ и С. П. М. /син/.

С решение №67 от 29.02.2000г., на основание чл.105 ал.3 от ППЗТСУ, Общински съвет – Хасково одобрява околовръстния полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“ по т.1, а по т.2 от същото одобрява околовръстен полигон на земите по ал.3 §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково се включват зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.

В регистъра на новообразуваните имоти за имот с идентификатор 743.330 с площ 1122кв.м. е отразено, че имената на правоимащите стари собственици към датата на приемане на помощния план са П. П. М. и П. И. Г.

Със Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, се одобрява ПНИ на ж.р.“Каменец“ в землището на гр.Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. По делото няма данни за депозирана жалба в частта на процесния новообразуван имот с идентификатор ***, ж.р.“Каменец“, землището на гр.Хасково.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице описва подробно историята на процесния недвижим имот, като достига до категоричен извод, че новообразявания имот с идентификатор *** с площ 1122кв.м., описан в обжалваната в настоящото производство заповед на Кмета на Община Хасково, не е идентичен с ПИ с идентификатор ***, притежаван от жалбоподателите. В своето заключение също така категорично вещото лице достига до извод, че имота, описан в оспорената в настоящото производство заповед, не съществува нито като номер, нито като площ, нито като конфигурация. Също така от депозираното експертно заключение става ясно, че не са обявявани на заинтересованите страни нито плана на старата собственост и списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС, нито многобройните им корекции.