Решение № 164 от 28.02.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 164 гр. Плевен, 28.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Николай Господинов при секретар

Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 1213/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал.

2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „К.К.“***, ЕИК ***, представлявано от управителя К.А.К., подадена чрез адв. И.А. ***, с която се оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10563/14.10.2019 г. на Ж.А.- началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С горната заповед е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- семеен хотел и ресторант „П.“, находящ се в с. Орешак, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от „К.К.“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за срок от

10 /десет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като неправилно е определено правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а именно вместо такова по чл.186, ал.1, б.“а“ от ЗДДС в оспорената заповед като правно основание е посочена разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДДС, която не кореспондира с установеното при проверката нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

На следващо място се твърди, че обжалваната заповед не е надлежно мотивирана в частта ѝ относно наличието на основания за налагане на ПАМ като с оглед цялостното изложение на жалбоподателят следва да се приеме, че твърдението е за несъразмерност на наложената мярка. Твърди се и немотивиране на продължителността на същата. Излагат се и оплаквания, че така приложената мярка не отговаря на целите на ЗДДС, тъй като съобразно разпоредбите на чл.186, ал.1 вр. чл.187, ал.4 от ЗДДС ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде доказано от административнонаказаното лице, че глобата или имуществената санкция е заплатена, поради което се изразява становище за недопустимост на мярката, ако нарушителят не е санкциониран с НП.Оспорват се и мотивите, касаещи определяне продължителността на наложената мярка и се твърди, че такива фактически липсват, което сочи на незаконосъобразност на административния акт по смисъла на чл.145, т.5 от АПК. Излагат се и доводи, че се касае за два самостоятелни обекта, които са предмет на запечатване, а именно Ресторант „ П.“ и Семеен хотел „П.“, които имат различна категоризация.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Д. Д. от АК- Плевен, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на деловодни разноски, за които представя списък и алтернативно прави искане претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение да бъде присъдено към минимума, предвиден от Наредбата.

Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на НАП- В. Търново М. Ж., която оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък. Представя писмена защита, в която се излагат доводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата от закона форма, при наличие на предпоставките на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Установеното нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се изразява в неиздаване на фискална касова белележка, което съставлява фактическото основание за издаване на ПАМ. Твърди, че заповедта е мотивирана по надлежния ред, вкл. и по отношение продължителността на срока, който е под средния такъв, определен от закона. Сочи се, че освен това проверяващите органи са констатирали и наличие на касова разлика, което съставлява допълнителен фактически мотив за прилагане на ПАМ като целта на същата е да се преустанови извършване на нарушения от този вид, респективно да се преустановят вредните последици от нарушението. Излагат се доводи, че запечатването на обекта няма да доведе до несъразмерно тежки последици, а ще има превантивно въздействие. Развиват се и подробни доводи за съответствие на мярката с целта на закона.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд- Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10563/14.10.2019 г. на Ж.А.- началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- семеен хотел и ресторант „П.“, находящ се в с. Орешак, ул.***, стопанисван и експлоатиран от „К.К.“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за срок от 10 /десет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че при извършена на 07.10.2019 г. проверка на търговския обект е констатирано, че се касае за ресторант с капацитет от 10 места на открито и 30 места на закрито и хотел с 8 бр. стаи и общо 16 легла. В търговският обект се използват програмни продукти от компютърна конфигурация с инсталиран програмен продукт „ABIS POS“. Компютърната конфигурация е свързана с 1 бр. фискално устройство и 1 бр. нефискален принтер.

След легитимация на проверяващите е разпечатан Х- отчет № 0000771 от 07.10.2019 г. с оборот 24,80 лв. Разпечатен е и КЛЕН за 07.10.2019г., от която се установява, че няма издадена фискална касова бележка в 17.40 ч. на стойност 18, 40 лв., а само такава с № 0000710/07.10.2019 г. в 12,15 ч. Установено е неиздаване на ФКБ за извършена контролна покупка преди легитимация на проверяващите, за консумация на обща стойност 18,40 лв., подробно описана в оспорената заповед, която е заплатена в брой в 17,40 ч. на 07.10.2019 г.

Въз основа на това административният орган приема, че е извършено на нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Като мотиви за налагане на принудителната мярка и срока на същата е посочено, че същата се налага, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, при което се съобразява местоположението на търговския обект, популярността му сред широк кръг възрастови групи, предлаганото разнообразие на услуги, които са комплексни и обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност, което налага извода, че стопанисваният обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекти продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Административният орган е приел наличие на висока степен на обществена опасност, поради което е постановил налагането на ПАМ с посочено право основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Фактите, приети за установени от ответника в оспорената заповед се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство и неоспорени от страните писмени доказателства, а именно заверено копие на заповед за налагане на ПАМ № 10563/14.10.2019 г., ведно с разписка за връчване, заверено копие на протокол за извършена проверка № 0372825/07.10.2019 г., ведно с опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, заверено копие на дневен отчет, заверено копие на заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.; заверено копие от АУАН № F516088/14.10.2019 г.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта. Същата е основателна.

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.28/ е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си.

Съдът намира, че обжалваната принудителна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.

Основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилно посочено правно основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка. Като такова е посочена разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС, съгласно която запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Такова нарушение не е установено. От обстоятелствената част на оспорената заповед, както и от приложения в делото АУАН № F516088/14.10.2019 г. е видно, че при осъществената проверка е установено нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което се изразява в неиздаване фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба. За така констатираното нарушение очевидно не е приложима разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, както неправилно е приел ответникът, а тази чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Касае се за материална незаконосъобразност, която е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото с неправилно приложената в оспорената заповед санкционна разпоредба е посочено различно от фактическото основание за налагане на ПАМ.

На следващо място следва да се посочи, че при констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен във всеки случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. При определяне на срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна продължителност на принудата до 30 дни, без да фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.

Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfb90ac6-7fa3-44d4-b240-00cc31f023a3