Разпореждане № 1499 от 10.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1499 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210100539 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, чрез юрисконсулт Н. М. Л. срещу длъжника Р. Ц. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., за заплащане на посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40010073742 от 13.06.2022г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Р. Ц. В. и ОУ към него.

Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Съдът с Разпореждане № 1243/27.02.2026 година е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановеният срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 5561/05.03.2026г., че длъжникът е извършил плащания по договора в размер общо на 1822,18 евро, с които са погасени главница, лихви и допълнителни услуги.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за услугите Флекси и Фаст, както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, противоречат на принципите на равнопоставеност и 1 добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

По отношение на допълнителни услуги за услугите Флекси и Фаст:

В Договора в т. V е посочено, че кредитополучателят е закупил допълнителни услуги - Fast - предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Flexy - Предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, а в т.

VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст -в размер на 1200 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - в размер на 2100 лева.

Съдът намира, че възнаграждението, което са е задължил да заплати потребителя за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.

На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."

В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено възнаграждение за плащане за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 1200 и за допълнителна услуга Флекси 2100 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в поискания размер в заявлението се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.

Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги, ако е поискал и избрал да закупи такава, а именно: 15.1. Допълнителна услуга „Фаст“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД. 15.2. Допълнителната услуга „Флекси“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. В 15.2.1 По искане на КЛ, КР отлага на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, подробно описан в табличен вид. В подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има 2 възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.

В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора.

В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.

Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2, 15.2.2.1 в Общите условия.

Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от която кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е възползвал или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на отпуснатия кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по тази клауза, напротив, установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането си за кредит.

Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет, са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал възможността да влияе на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в Общите условия, от предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено изречението „пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга“.

Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобна клауза би била нищожна поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита /договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.

Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в „може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от това не е предвидено. Само по себе си такава уговорка е нищожна, тъй като води до неоснователно 3 обогатяване.