Решение № 237 от 17.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100902428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20241129134929, подадена от адв. И.П., САК, в качество му на пълномощник на „Когнизант Технолоджи Солюшънс България“

ЕООД,

ЕИК 2 0 7 11 8 9 2 5 срещу отказ №202411221506213/28.11.2024 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър по заявление Б 7, вх. № 20241122150621/22.11.2024 г. за вписване на обстоятелства по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Жалбоподателят излага съображения, че отказа на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ е незаконосъобразен. Сочи, че заявителят попада в хипотезата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП , поради което няма задължение да оповестява информация относно действителен собственик – физическо лице по реда на ЗМИП и всички дружества по веригата на собственост до съответното публично дружество. С процесното заявление са заявени за вписване юридическото лице, упражняващо пряк контрол, както и неговите законни представители и публичното дружество, упражняващо краен ефективен /косвен/ контрол по смисъл на § 2, ал. 4 на ЗМИП и законните представители на това дружество. Към заявлението са приложени документи, които удостоверяват съществуването на посочените в декларацията дружества 1 и техните законни представители, както и решение на едноличния собственик на капитала, в който се потвърждават обстоятелствата, свързани с веригата на собственост на дружеството и публичното качество на последното дружество по веригата. Жалбоподателя се позовава на съдебна практика на СГС и САС в посочения смисъл и сочи, че това е второ заявление, по което е постановен идентичен отказ. В заключение счита, че е налице превишаване правомощията на ДЛР, тъй като проверката се свежда единствено дали декларацията е по образец, с необходимите данни и дали декларираните данни подлежат на вписване, но ДЛР не е оправомощено да проверява и да изисква документи за недекларирани обстоятелства, както и да извършва проверка за истинност на данните, предмет на декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. По изложените съображения се иска отмяна на постановения отказ, като на ДЛР да бъде указано да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на търговското дружество. Не се претендират разноски.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен. Претендира разноските за производството.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Подадено е заявление образец Б7 с вх. № 20241122150621, с което е поискано да се впишат по партидата на „Когнизант Технолоджи Солюшънс България“ ЕООД, ЕИК 207118925 следните обстоятелства по Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/: 1/ дружеството „Когнизант Уърлдуайд Лимитед“, Частно дружество с ограничена отговорност, Великобритания като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „Когнизант Технолоджи Солюшънс България“ ЕООД, четири физически лица, които са негови представители; 2/ дружеството „Когнизант Технолъджи Солюшънс Корпорейшън“, корпорация, САЩ, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „Когнизант Технолоджи Солюшънс България“ ЕООД, едно физическо лице, което е негов представител, както и 3/ физическото лице К.С.Ч. като лице за контакт.

С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише заявените обстоятелства. Посочило е, че законът не освобождава изрично от задължението за заявяване на вписване на информация за 2 действителни собственици пред ТРРЮЛНЦ дъщерните дружества на публичните дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. Поради това ако заявителят се позовава на публично дружество в края на веригата на собственост, същият следва безспорно да заяви за вписване и докаже структурата/веригата на собствеността, водеща до това публично дружество.

От служебно извършена справка по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ е видно също така, че с предходно заявление образец Б 7 с вх.

№ 20241031094148 е поискано вписване на същите обстоятелство по ЗМИП.

По подаденото заявление е бил постановен на 04.11.2024г. отказ с мотиви, идентични на тези, изложени в обжалвания отказ от 28.11.2024 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. С него се транспонира Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В съответствие с изискванията и целите, заложени в директивата, националният законодател е въвел изисквания /чл.

59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1/ за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и 3 регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. В чл. 63, ал. 4 ЗМИП са посочени всички обстоятелства, които подлежат на вписване, които са данни за действителните собственици, за юридическите лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, за физическото лице за контакт, както и за вида и обема на притежаваните от съответните лица права /чл. 63, ал. 4, т. 1 , 2, 3 и 4 ЗМИП/. Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 5 ЗМИП на вписване в регистрите подлежат и всички промени в подлежащите на вписване обстоятелства.

Вписването се извършва въз основа на заявление Б7 (съгласно Наредба № 1/2007 г.), като всяко от обстоятелствата се вписва в определено поле; полетата се обединяват в групи, а групите в раздели - чл. 66, ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 66, ал. 3, т. 8а от Наредба № 1/2007 г. раздел „Действителни собственици“ обединява полета, съдържащи обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП, в няколко групи, между които: група „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“, в които се посочват идентификационните данни за юридическото лице или правно образувание и данни за неговите представители и начин на представляване; група „Действителни собственицифизически лица“, в което се вписват съответно идентификационните данни на съответното физическо лице, посочени в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП , и група „лице за контакт“, както и др. Към заявлението се прилага декларация по образец, съгласно приложение № 3 към ППЗМИП, съдържаща данни за същите обстоятелства. Проверката, която длъжностното лице извършва, е формална и се заключава в установяване дали подадените декларация и заявление са по образец, дали съдържат съответните данни по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и дали заявените и декларирани обстоятелства подлежат на вписване.

При невярно деклариране на заявените за вписване обстоятелства, законният представител на заявителя носи наказателна отговорност по чл. 313 НК, а на представляваното от него дружество се налага имуществена санкция по реда на глава 10 от ЗМИП.

Легално определение на понятието „действителен собственик“, употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП , е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП , като същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б. "а", т. "i" от Директива (ЕС) 2015/849. Според текста им, действителният собственик на юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в 4 търговския регистър със съответните идентификационни данни, е физическо лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическото лице или друго правно образувание. По отношение на корпоративните юридически лица от лицата, които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик-физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Въвеждането на това изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху капитала на тези дружества /чл. 145 - чл. 148е ЗППЦК и чл. 38 - чл. 43 ЗПФИ/. Наличието на изрично въведено от европейския и националния законодател изключение, касаещо публичните дружества, освобождава заявителя, пряко или непряко контролиран от такова дружество, от задължението да посочи за вписване по партидата му в търговския регистър конкретно физическо лице – акционер в публичното дружество, като негов действителен собственик. Необходимо и достатъчно е същият да декларира и заяви, съгласно изискването на чл. 63, ал.

4 ЗМИП, обстоятелствата по група „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се осъществява контрол“, където да се посочат идентификационните данни на публичното дружество, за да се постигне в достатъчна степен прозрачност по отношение собствеността на капитала на заявителя. Въведеното с т. 1 на параграф 2 уточнение, досежно случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар сочи на липса от необходимост в последната хипотеза да се вписват физическите лица, собственици на капитала на тези дружества, доколкото по отношение на последните е налице уредба, преценена като даваща достатъчна прозрачност 5 за собственика на капитала им. Разрешението е в унисон с нормата на чл. 59, ал. 4 ЗМИП, съобразно която за юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България. Последните достъпни регистри са счетени и за достатъчна база данни за собствеността на юридическото лице, по която причина и с нормата на параграф 2 от ДР на ЗМИП, е въведено изключение по отношение на същите субекти.