Решение № 52 от 20.03.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Разлог, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №

20211240101256 по описа за 2021 година

Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Р.И.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61, Ю.В.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61 и И.В.А., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61, против ГФ, БУЛСТАТ*, с адрес: г.С., у.„Г.И.“№2, е.4.

Първоначално делото е било инициирано като гр.д. №2150 от 2021 г. по описа на Бл.РС, но същото е изпратено по подсъдност на Рг.РС.

Твърди се, че на 16.08.2017 г., около 16:00 ч., в г.Р., о.Р., на у.„Г.ш.“, по посока сервиз „Ю.“ООД, е реализирано ПТП с участието на строителна машина „Ф.“, марка „Ф.“, без рег. номера и мотоциклет ,,M..“ с peг. №*. В резултат на реализираното ПТП, водачът на мотоциклет „M..” - В.М. е получил множество травматични увреждания, вследствие на което на 19.08.2017 г. е настъпила смъртта му.

Сочи се, че от страна на ОП-Б. е повдигнато обвинение срещу Т.З. /водача на строителна машина „Ф.“, марка „Ф.“/ за престъпление по чл.343, ал.3, пр.7, б.„б“, пр.1, вр. с ал.1, б.„в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Твърди се, че с Присъда №4973 от 18.11.2019 г. по НОХД №214/2019 г. по описа на Бл.ОС, изменена с Решение №10266/30.07.2020 г. по ВНОХД №282/2020 г. на Ап.С-С., подсъдимият е бил признат за виновен и бил осъден да заплати обезщетения от по 100`000.00 лева на н-ците на починалия М. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, в резултат на настъпилото на 16.08.2017 г.

ПТП. Присъдата според ищците е влязла в законна сила на 05.02.2021 г.

Сочи се, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на увреждащото МПС - пътно-строителна машина – „Ф.“, марка „Ф.“ без рег. номера, не е била застрахована по застраховка „ГО на автомобилистите“, вследствие на което застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на ищците е била предявена към ГФ и че на 30.06.2021 г. дружеството е извършило плащания от 300`000.00 лева – по 100`000.00 на всеки от н-ците. Допълва се и че ищците по делото преди да получат плащане от ГФ, на няколко пъти сезирали същия с претенцията си посредством молби, входирани на 18.02.2019 г, 25.02.2019 г и 11.06.2021 г.

Въз основа на горното се иска съда да постанови решение, с което да осъди ГФ да заплати: сумата от 21`668,40 лева - законна лихва за забава за периода от 13.05.2019 г. до 30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от ответната страна обезщетение за неимуществени вреди на Р.И.М., ЕГН*, за изпитани болки и страдания от загубата на съпруга й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г.,

1 сумата от 21`668,40 лева - законна лихва за забава за периода от 13.05.2019 г. до 30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от ответната страна обезщетение за неимуществени вреди на Ю.В.М., ЕГН*, за изпитани болки и страдания от загубата на баща й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г., сумата от 21`668,40 лева - законна лихва за забава за периода от 13.05.2019 г. до 30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от ответната страна обезщетение за неимуществени вреди на И.В.А., ЕГН*, за изпитани болки и страдания от загубата на баща й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г.

Исковата молба е връчена на ответника, като в указания му срок има подаден писмен отговор.

Ответника навежда доводи, че искът е недопустим, тъй като липсва сезиране на ГФ, предхождащо съдебния процес.

На следващо място се оспорва изцяло исковата претенция за лихва и правното основание, тъй като за ГФ не е налице задължение, при това парично задължение. Също така са наведени доводи и че от представените от ищците документи на ГФ не ставало ясно дали водачът, причинил произшествието, е виновен. Според ответника ищците не попадат в нито една от хипотезите на чл.497, ал.1 от КЗ и затова на същите не се дължи законна лихва върху изплатената им главница.

С отговора на исковата молба и с нарочна молба, приложена към нея, е направено искане за конституиране, в качеството на трето лице-помагач на страната ГФ, на виновния за процесното ПТП водач – Т.Н.З., ЕГН*, с адрес: г.Разлог, у.“Т.И.”№13. Съдът е счел направеното искане за основателно, тъй като ответникът има интерес от това и с крайния съдебен акт на съда той може да обвърже третото лице-помагач. Поради това Т.Н.З., ЕГН*, е конституиран по делото като трето лице помагач на страната на ответника.

В проведеното открито съдебно заседание, ищците се представляват от адв. Д., преупълномощен от адв. Д., който поддържа исковата претенция и настоява същата да бъде уважена изцяло.

Ответникът се представлява от адв. И., която сочи че предявеният иск е неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

Третото лице-помагач е било уведомено за датата и часа на съдебното заседание, но същото не се е явило и не е изпратило свой представител.

Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:

С исковата молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл.558, ал.5, във вр. чл.380, ал.1, във вр. чл.497, ал.1, във вр. чл.558, ал.2 от КЗ.

От приложения от ищците препис от удостоверение за наследници е видно, че Р.И.М., Ю.В.М. и И.В.А. са н-ци на починалия на 19.08.2017 г. В.И.М.

По делото не се спори между страните, че на на 16.08.2017 г., около 16:00 ч., в г.Р., о.Разлог, на у.„Г.ш.“, по посока сервиз „Ю.“ООД, е реализирано ПТП с участието на строителна машина „Ф.“, марка „Ф.“ без рег. номера и мотоциклет ,,M..“ с per. №* и че в резултат на реализираното ПТП водачът на мотоциклет „M.” В.М. е получил множество травматични увреждания, вследствие на което на 19.08.2017 г. е настъпила смъртта му. Не е спорно и това, че по отношение на машината „Ф.“ не е имало сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ Страните изрично признават и че след като н-ците на починалия /ищците по делото/ са подали отправили няколко претенции до ГФ, след последната такава, получила вх.№ от 11.06.2021 г., към която е била приложена и влязла в сила присъда, фондът на 30.06.2021 г. е изплатил на всеки от н-ците по 100`000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че горепосочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

В открито съдебно процесуалният представител на ищеца изрично заявява, че не оспорва 2 размера на законната лихва, която всеки един от ищците претендира, но оспорва основанието за нейната дължимост.

В тази връзка следва да се посочи, че неизяснен и спорен между страните е единствено въпросът дали ответникът е трябвало да заплати претендираните от него суми още след отправените до него молби, предхождащи молбата от 11.06.2021 г. или това е трябвало да стане след представянето на присъда/споразумение, каквито документи са били поискани от н-ците на В.М.

Съгласно разпоредбата на чл.558, ал.1 от КЗ, размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497.

В текста на чл.558, ал.2 от КЗ е разписано, че за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ съответно се прилагат глава 46-та и глава 47-ма.

В ал.5 на чл.558 от КЗ, е регламентирано че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако ГФ не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380.

Според нормите на чл.496 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, не може да е по-дълъг от 3 месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от същия закон пред застрахователя, сключил застраховката "ГО" на автомобилистите или пред неговия представител за уреждане на претенции. В този срок лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на обезщетението или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен някой от следните документи: 1. констативен протокол за ПТП, 2. протокол за ПТП, 3. протокол за ПТП, непосетено на място от органите на МВР, 4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на МВР, 5. двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от ПТП са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и има съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване. Когато документите са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.

В чл.497, ал.1 от КЗ е отразено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.

Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ, лицето което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.

Безспорно е, че влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение за приключване на наказателно производство, или пък заключителен акт на прокурора за прекратяване на досъдебното производство срещу причинителя на вредите имат отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя /ГФ/. Изискването на чл.497, вр. с чл.106, ал.3 от КЗ 3 обаче, следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на застрахователната претенция и задължителни за произнасянето на застрахователя по същата. В настоящия случай към 18.02.2019 г. и към 25.02.2019 г., датите на завеждане на първите претенции от страна на тримата ищци /н-ци на починалия В.М./ срещу застрахователя, не е имало постановена присъда. Видно от съдържанието на приложената по делото присъда №4973 от 18.11.2019 г., постановено по НОХД №214 ОТ 2019 г. по описа на Бл.ОС, същата е влязла в сила на 05.02.2021 г., като с Решение №10266 от 30.07.2020 г., постановено по ВНОХД №282 от 18.11.2019 г. по описа на АпС-С. присъдата е била частично изменена, като подсъдимият З. е бил частично оправдан деянието да е осъществено в резултат на нарушение на правилата по чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 и ал.3, т.2, чл.20, ал.1, чл.25, ал.1, чл.37, ал.2, чл.140, ал.1 и ал.6 от ЗДвП и същото е преквалифицирано по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.„г“ от НК, като е намален и размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от 3 на 2 години. Върху присъдата е отразено и че въззивното решение е потвърдено с Решение №4 от 05.02.2021 г., постановено по КНОХД №923 от 2020 г. по описа на ВКС.

Следва да се посочи и че търсещият обезщетение в подобни случаи не би могла да бъде отговорна за непредставяне на доказателства, които не съществуват към момента на отправеното искане. В случай че застрахователят /ГФ има основателни съмнения относно наличието на деликт, той разполага с правото да откаже застрахователно обезщетение.