Решение № 677 от 22.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. В., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20251420101697 по описа за 2025 година

М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж. к. Д. **, чрез адв. Д. Г., вписан в АК- Л. с №**, служебен адрес: гр. Т., ул. З.С., ** е предявила против „Н.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Л.С. (Л.Т.), ** установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит № ** от 14.09.2024 г. поради неточно посоченото в него ГПР.

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, пр.1 във вр.с чл.10, ал.1, т.11 вр с чл.22 ЗПК.

М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж. к. Д. **, чрез адв. Д. Г., вписан в АК- Л. с №**, служебен адрес: гр. Т., ул. З.С., ** е предявила против К.Г.БГ“ ООД, ЕИК ** установителен иск за нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № ** от 14.09.2024 г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Предявения иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, пр.3 във вр.с чл.22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 14.09.2024 г. между М. С. Д., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател от една страна и „Н.“ ООД, ЕИК ** в качеството му на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ** като по силата на сключения договор, кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер 4,000.00 лв., при следните условия: лихвен процент - 41.04%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.71%, срок на погасяване - 24 месеца и обща сума за връщане 5,928 лева Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора за заем в срок до края на 1 следващия ден от сключване на договора, крелитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало да бъде за сума в размер на 5,928.00 лева със срок на валидност до 16.09.2026. Твърди се, че в процесния случай едновременно със сключването на договора за заем ищеца е сключил и Договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора дружество - „К.Г.БГ“ ООД, ЕИК **, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 6,504 лв. Поддържа се, че в действителност ищецът за използването на заем от 4,000.00 лв. трябва да върне не описаните по договор 5.928 лв., а значително по-висока сума - 12,432 лв. Счита се, че възнаграждението за поръчителя, избран от кредитора е по същество скрита лихва по заема, маскирана като възнаграждение към друго, трето лице, но свързано с кредитора за да не бъде включен този разход по кредита в ГПР. Твърди се, че т. нар.

„възнаграждение за предоставяне на гаранция“ е разход, който следва да бъде включен в ГПР по кредита и процесният договор за заем е недействителен поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Относно задължението за предоставяне на обезпечение се твърди, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция, поръчители при изключително завишени изисквания или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от кредитора. Поддържа се, че тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до 2 услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие било формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на кредитополучателя пред кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство. Твърди се, че в случая се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна - заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум и правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит. Твърди се, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение 2 има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. Твърди се, че договорът за заем е нищожен. Поддържа се, че в договора, заемателят се задължава в кратък срок да предостави обезпечение при крайно завишени изисквания, описани по-горе като тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първите условието за банкова гаранция е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие било формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на заемателя пред заемодателя и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция.

Твърди се, че седалището на двете дружества - кредитор и поръчител е на един и същи адрес, макар и формално двете дружества да се помещават на ** и ет. 11 в сградата.

Твърди се, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за 3 потребителски кредит.

Поддържа се, че заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението и възнаграждението по договора за гаранция е било предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Твърди се, че така нареченото възнаграждение всъщност представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не водело до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение водело до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция било установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Счита се, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в 3 гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че сумата определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 6,504 лева, разсрочена на вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем като с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараствал значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция.

Твърди се, че посоченото ГПР в договора е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния договор за заем. Поддържа се, че в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 846 лева и този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не бил включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния договор за заем. При тези съображения се счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По отношение на договора за предоставяне на гаранция №** от 14.09.2024 г. се твърди, че същият е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите. Поддържа се, че възнаграждението в общ размер от 6,504 лв. се дължи без насрещна престация като в процесния случай, съгласно чл. 4, ал. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, възнаграждението се дължи по изброените сметки или като наредителят преведе дължимата сума по сметка на Бенефициента "Н." ООД. Отбелязва се и взаимната свързаност на договора за предоставяне на поръчителство и договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за поръчителство като се изтъква, че дружеството заемодател и дружеството - гарант са с едно и също седалище, договорите за заем и предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден; налице е еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с един и същи начален период и краен срок на погасяване, една и съща главница, възнаграждението за поръчителя и за кредитора се дължат практически заедно, при което двата договора са взаимно свързани. Твърди се, че сключването на договор с точно този гарант, при тези условия е било задължително условие за сключване на договора за заем, което съставлява неравноправно третиране на потребител. Счита се също така, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - поръчител, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява 4 уговорка, която нарушава добрите нрави. С тази уговорка се достигало до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически послабата страна. В процесния случай това увеличение било в размер на 6,504 лв. при главница на договора за заем от 4,000.00 лв., отделно от договорната лихва по заема. С оглед на тези съображения се счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост. Всички съобщения между страните свързани с изпълнението на този договор се правят в писмена.

В законоустановения срок от ответника „Н.”ООД е депозира писмен отговор,с който заявява, че исковите претенции са допустими, но неоснователни по съображения подробно изложени в отговора,заявява,че в ГПР не е включвано възнаграждение за поръчител, защото не е сключван договор за поръчителство. Желае съдът да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването на процесния договор с описаните от ищеца съдържание и параметри.