Определение № 2453 от 05.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2453 гр. София, 04.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Д.а

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000502611 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – Г. Е. П., ЕГН **********, чрез адв. Д. срещу определение № 357 от 12.09.2023г., постановено по т.д. № 2023800900180 по описа на Софийски окръжен съд за 2023г., с което е прекратено производството/върната/ по исковата му молба срещу „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 130, изр. първо от ГПК.

Частният жалбоподател/ищецът – Г. Е. П. счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че извънсъдебната претенция до застрахователя е депозирана на 20.07.2023г., който е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни, на основание чл.

108, ал. 1 от Кодекс за застраховането/КЗ/. Застрахователят не се е произнесъл по претенцията, не е изискал допълнителни документи в 45-дневен срок, поради което срокът за произнасяне е 15 работни дни, а не 3 месеца. Според частния жалбоподател, това бил конклудентен отказ и е приравнен на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за това производство.

Препис от частната жалба не се връчва на ответника, който не е страна в това производство, на основание чл. 130, пр. второ ГПК.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на фактите по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Е. П. срещу ЗАД “Лев инс“, за присъждане на сумата от 100 000 лева за неимуществени вреди и 2 261,35 лева имуществени вреди, представляващи обезщетение в резултат на ПТП настъпило 03.07.2023 1 г.

За да прекрати като недопустимо производството по предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че ищецът не е ангажирал доказателства за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, да е определил неговия размер, с който ищецът не е съгласен и към 12.09.2023г. не е изтекъл тримесечния срок по чл. 496 вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ.

В разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, са въведени три специални положителни процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск – 1. застрахователят не е платил в тримесечен срок от предявяването на претенцията пред него; 2. застрахователят е отказал да заплати обезщетение; 3. увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От тези специални процесуално предпоставки, поне една трябва да е налице за надлежно/допустимо/ предявяване на иска.

По делото няма нито едно доказателствено средство, че ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция на 20.07.2023г., че застрахователят е отказал да заплати обезщетение, че застрахователят е определил или изплатил обезщетение, но увреденото лице не е съгласно с неговия размер. Твърдението на процесуалния представител на ищеца, че това е сторено на 20.07.2023г. представлява твърдение за изгоден факт, което няма доказателствена стойност. Дори и ищецът да е отправил такава претенция на горепосочената дата, към датата на постановяване на въззивното определение не е изтекъл определения от законодателя тримесечен срок по чл. 496 вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ.

Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че липсата на произнасяне по претенцията от застрахователя и липсата на изискани допълнителни документи в 45-дневен срок, имали за своя правна последица редуциране на срока за произнасяне до 15 работни дни, а не 3 месеца. Твърдението на частния жалбоподател, че това бил конклудентен отказ и е приравнен на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, не намира опора в закона и не може да бъде изведено по нито един от способите за неговото тълкуване.

Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че цитираната практика на ВКС била в подкрепа на неговите правни доводи.

В определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС, I т.о., определение № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/2018г. на ВКС, I т. о., определение № 352/26.06.2018г. по ч.т.д. № 1027/2018г. на ВКС, II т.о., определение № 629/01.12.2022 г. по ч.т.д. № 2362/2022 г. на ВКС, I т. о. е даденото разрешение, че дори при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки или да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, щом преди прекратяването на производството са налице процесуалните предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и е следвало да продължи. В определение № 224/15.05.2019 г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС, I т.о. са изложени съображения, че добросъвестното изпълнение на задължението на съда за служебен контрол относно допустимостта на иска и процесуалната икономия изискват съдът да извърши 2 предварително проверка за изпълнение на рекламационната процедура по чл. 498 КЗ, в качеството на процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, още на фаза подадена искова молба.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 357 от 12.09.2023г., постановено по т.д. № 2023800900180 по описа на Софийски окръжен съд за 2023г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3