Определение № 19127 от 22.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19127 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110104347 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 01.07.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Д..“ ООД, ЕИК: ...... със седалище и адрес на управление: с. Гърмен, срещу М.. с адрес: гр. София, ул. „Т...“ № 8, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 355,15 лева с еврова равностойност 692,88 евро, представляваща платена при изначална липса на основание сума по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. в находището „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“, разположени в землището на с. Гърмен, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.02.2026г. до окончателното плащане.

Ищецът навежда твърдения, че въз основа на решение на М.. № 975 от 31.12.2020г. е сключил с М.. чрез Министъра на енергетиката, Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. – скалнооблицовъчни материали – гнайси от находище „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“, разположени в землището на с. Гърмен. В чл. 33, ал. 4 от концесионния договор било предвидено, че при пълно, забавено или неточно изпълнение на задължението за внасяне на парична вноска по финансовото обезпечение – доверителна сметка за рекултивация и околна среда, била дължима неустойка за забава в размер на 0,5 % от стойността на съответната гаранция/вноска за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на вноската по финансовото обезпечение. Сочи, че на 21.01.2026г. получил покана за доброволно изпълнение на сумата от 1 355,15 лв., представляваща начислена неустойка за неточно изпълнение на задължението за годишна 1 вноска за 2023г. по доверителната сметка за околна среда, тъй като вноската за рекултивация за 2023г.била внесена в непълен размер. Излага, че под заплаха от спиране действието на сделката на 26.01.2026г. заплатила претендираната неустойка, макар че още към 21.02.2024г. по доверителната сметка била заплатена сумата от 19,45 лв., с което било отстранено неточното изпълнение на задължението за финансово обезпечение, за което обстоятелство ответникът бил уведомен на 01.03.2024г. Поддържа, че клаузата на чл. 33, ал. 4 от концесионния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави с аргументи, че неустойката обезпечава изпълнението на акцесорно задължение за вноска за рекултивация, както и че изпълнението на това задължение е обезпечено и с други правни средства – чрез предоставяне на годишна банкова гаранция, възможност за спиране и прекратяване действието на сделката. Навежда доводи, че уговореният размер на неустойката не отчита количественото неизпълнение на задължението, както и че не държи сметка за вредите от неизпълнението, като по този начин същата се явява средство за неоснователно обогатяване на концендента. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало кондикционно притезание за сумата от 1 355,15 лв., която се явява платена при изначална липса на основание. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. в находището „Раденка“, че както и че вноската за рекултивация за 2023г. със сумата от 19,45 лв. е извършена. Релевира възражение, че по начина, по който е уговорена и с оглед останалото съдържание на договора, неустойката по чл. 33, ал. 4 от концесионния договор отговаря на изискванията за валидност, отчита императивните разпоредби на ЗПБ за правото на контрол на концедента върху изпълнението на задълженията на концесионера и не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Доказателствена тежест:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване предаването на процесната сума от 1 355,15 лв. на ответника.

В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за задържане на платената сума – т.е. да установи наличието на основание за имуществено разместване.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на решение на М.. № 975 от 31.12.2020г. между „Д..“ ООД и М.. чрез Министъра на енергетиката, е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. – скалнооблицовъчни материали – гнайси от находище „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“, разположени в землището на с. Гърмен, както и че вноската за рекултивация за 2023г. със сумата от 19,45 лв. е извършена на 21.02.2024г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СКЛЮЧВАНЕ НА

СЪДЕБНА ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНА СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно 2 признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3