Решение № 3264 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100502454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 20103020 от 15.09.2023 г. на СРС, 52 състав по гр. д. № 64671/2020 г., са частично уважени предявените искове с правно основание по чл.493, ал.1, т.1, във връзка с чл. 432 КЗ, предявени от К. Р. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.

К. Г., ЕГН ********** чрез процесуалния представител адв. Х.З. от САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. **** срещу Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД , ЕИК 121130788, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумите, както следва: 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 19.12.2019 г., в гр. София, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя-ответник на 26.03.2020 г. до окончателното изплащане, искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 20 000 лева ; 281.35 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 19.12.2019 г., в гр. София, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя-ответника на 26.03.2020 г. до окончателното плащане. Отговорността е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, внасяне на такси и разноски по делото.

В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която оспорва първоинстанционното решение в частта, с която исковите претенции са отхвърлени. Излага съображения за неправилност, противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява срещу извода на съда, че е налице 1 съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че неправилно се вменява виновно нарушение на разпоредбите за движение по пътищата от страна на малолетен. Твърди, че неправилно е кредитирано защитното възражение, че детето внезапно е изскочило на пътното платно. Изводите на съда относно доказаните вреди, които е претърпял пострадалия и липсата на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и заболяването на пострадалия от диабет тип 1 са направени при непълна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Според въззивника, първоинстанционният съд фрагемнтарно и избирателно цени заключенията на вещите лица по двете експертизи, като по този начин стига единствено до изводи, ползващи защитата на ответника. Моли съда да отмени решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца, като постанови ново, с което изцяло да уважи предявените срещу дружеството искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответника е подал отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. Счита, че въззивната жалба е недоказана и неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Правилно са преценени по делото вида, характера и интензитета на претърпените от пострадалия вреди, както и кои от тях действително са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Оспорва по делото да е установена необходимост от присъждане на обезщетение в по – висок размер, доколкото продължителността на лечението и възстановяването не налагат такава, както и обстоятелството, че самото лечение не е изисквало оперативна намеса или друг вид по – сериозно лечение. Счита, че критериите за справедливост, установени в задължителната съдебна практика са правилно оценени и съотнесени към случая от първоинстанционния съд. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, доколкото не се установява нужда от ревизиране на присъдения размер на обезщетението. Претендира разноски.

Насрещната въззивна жалба е насочена срещу решението в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди за сумата над 140,68 лева до пълния уважен размер от 281,35 лева. Ответното дружество смята, че съдът е следвало да прецени процента съпричиняване и при присъждане на сумата за имуществени вреди, поради което съобразно установения размер на съпричиняване 50 %, същата следва да се намали наполовина. Моли съда да отмени решението в тази част, като постанови ново, с което да намали претенцията до посочения размер.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба също са предявени в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание по чл.493, ал.1, т.1, във връзка с чл. 432 КЗ.

Ищецът К. Р. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. К. Г., ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адв. Х.З. от САК, със съдебен адрес: гр.

2

София, ул. ****, твърди, че на 19.12.2019 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. София по вина на водача на автомобил „Фиат К.“, с рег.№ СА **** ТК, деликтната отговорност при който е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД , ЕИК 121130788. Заявява, че е блъснат от процесното МПС, в резултат на ПТП-то са му причинени телесни увреждания и след извършената рентгенография е поставена диагноза: сътресение на мозъка, контузия на главата и разкъсно-контузни рани във фронталната област на главата. Поддържа, че е бил хоспитализиран в клиниката по Неврохирургия към УМБАЛСМ Пирогов, откъдето е изписан на 23.12.2019 г.,като на 20.02.2020 г., поради продължаващо главоболие е посетил специалист-детски невролог в МЦ“Детско здраве“ ЕООД. Твърди, че сътресението на мозъка и контузията на главата с разкъсни рани във фронталната област е състояние предизвикало силни болки и страдания с периода на възстановяване от около един месец. Заявява, че претърпяното ПТП оказва силно влияние върху психиката му, причинило остра стресова реакция, довела да нощно напикаване, повръщане като К. Р. Г. е станал отпуснат и сънлив.

Поддържа, че впоследствие е потърсена специализирана медицинска помощ в СБАЛ по Детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ ЕАД, като на 15.05.2020 г. е хоспитализиран, като при проведените изследвания е установен Инсулинозависим захарен диабет, отразен в Протокол №506/22.05.2020г. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпилото застрахователно събитие, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото на 19.12.2019 г. събитие; сумата от 281.35 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатени медицински услуги в размер на 50 лева, болничен престой в размер на 200 лева и медикаменти в размер на 31.35 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на писмената претенция-26.03.2020 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът ЗК Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД , ЕИК 121130788 е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Прави искане на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството до приключване на наказателното такова. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за частично основателна. Съображенията за това са следните:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени и неимуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходеца, което да е допринесло за настъпване на вредите.

Съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и позицията на въззиваемия в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК , не се спори 3 по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка "ГО на автомобилистите" при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното събитие; б) ищецът е претърпял вреди от процесното ПТП; в) не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ , като не се спори, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ , а се спори само по това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и по това дали е правилно определен процента съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на 50% за ищеца.

По възраженията на въззивника относно съпричиняване от малолетен пострадал, настоящият състав на въззивния съд намира следното. Трайно е възприето в съдебната практика разбирането, че за да е налице принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо наличие на негова вина. Достатъчно е вредоносният резултат да бъде в причинна връзка с поведение на пострадалия – действие или бездействие – ППВС № 17/18.11.1963 г. Според съдържащите се в постановлението задължителни указания, когато малолетно дете или невменяемо лице допринася за настъпването на резултата, съобразно с обстоятелствата по случая, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да формира правновалидна воля, както и да действа виновно. В аналогичен смисъл е и постановеното Решение № 64/16.05.2019 г. по т.д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т.о., според което „вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това, способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно“. По – нататък, с Тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС е прието, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, когато пострадало при злополука малолетно дете или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен контрол на родителите му. Поведението на пострадалия и упражняващия надзор, когато пострадалият е неспособен е от значение при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на делинквента и причинените на пострадалия вреди. Съпричиняването, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД има обективен характер и затова такова е налице винаги, когато пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия не е необходимо той да е допуснал нарушение на законова разпоредба.