Решение № 50 от 31.03.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Търговище, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

СТЕЛА ИВ. И. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263500600055 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК, образувано по постъпила въззивна жалба от частния тъжителя Ю. С. Р. от гр.Шумен, чрез неговия повереник адв.З. И. от АК-Разград, срещу присъда № 44/29.08.2025 г. постановена по НЧХД № 339/2024 г. по описа на Районен съд Разград. Със същата, съдът е признал подсъдимия Т. М. Т. за невинен в това, че „в периода 06.11.2023 г. – 07.11.2023 г., в условията на продължавано престъпление, при използване на електронно устройство посредством осъществена връзка с Интернет, се е заканил на тъжителя Ю. С. Р. с престъпления против неговата личност в процеса на общуването им по електронен път, осъществено чрез приложението „Facebook Messenger“, изпращайки електронни текстови съобщения с латински букви от профила си до профила на тъжителя в посочения сайт в Интернет с електронен адрес: https: //www.facebook.сom във време, когато последният бил в обитаваното от него жилище в гр. Шумен, а именно:

- на 06.11.2023 г.: „mlakvai ve kopele“; „shte te namerq i togava shte vidish“, „kainar“, „ave ti zashto me karash da te namerq i da mlaknesh zavinagi“, „ave mlakval ve“, „ave ti mai si go prosish i shte si go namerish pederasche. nai takivackato teb obicham i shte mi go lapash pomni mi dumata“, „da ama sega spri men. kazah ti veche shte tecizbasilq pedalche“, „znam te kade hodish s kogo se sabirash kade jiveesh nqma da secotarvesh“, „shte te chukam dravo“, „kopelence neshtasno“, ti znaesh li izobshto s kogo se zakachav ve neshtasnik“;

- на 07.11.2023 г.: „ei pedalche“, iskash li da mi lapashcmaljo taq vecher ili napravo da teciznasilq kopele gadno kajo ve bokluk kaji ve“, „tvoq red toi e na red“, „nqmam tarpenie da se vidim“, „kurvichke“, shtecsabuvash razboinici vqrvai mi“, „ei sega shte otida pri oniq vuicho ti 1 dr nenormalen da go vidq i posle i teb“, plamen mexikoto nali go zbaesh“, „urod“, „shte te pobarkam“, „eii neshtasnici shte meta s vas“, и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Бил е отхвърлен и предявеният от тъжителя граждански иск за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди изразяващи се в стрес, напрежение, уплаха, умисленост, загриженост, неспокойно спане, уронване честта и достойнството в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Предвид изхода на делото, на основание чл.190, ал.1 НК съдът е постановил направените от тъжителя разноски да останат за негова сметка.

В жалбата се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като за да оправдае подсъдимия съдът погрешно и неправилно е възприел фактическата обстановка и от правна страна е достигнал до погрешни изводи, досежно обективното деяние на подсъдимия и неговата вина. В срока по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в което подробно се анализират мотивите на районния съд и се навеждат доводи за неправилност за направените изводи. Прави се преглед на съдебната практика на ВКС за престъплението по чл.144, ал.1 от НК и отново се заявява, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, при което от правна страна е достигнал до погрешни изводи, досежно обективното деяние извършено на подсъдимия и неговата вина. С оглед на подробно изложените съображения, моли въззивният съд да отмени изцяло оправдателната присъда постановена по НЧХД № 339/2024 г. на Районен съд гр.Разград и постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като уважи и гражданския иск, приет за съвместно разглеждане по делото. Претендира за присъждане на разноските направени пред двете инстанции.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с адв.И., която поддържа жалбата, не се ангажират допълнителни доказателства. В хода по същество адв.И. подробно развива съображенията си, поради които счита, че присъдата е неправилна. Моли за повторен анализ на събраните доказателства пред първата инстанция, като счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по обвинението. От своя страна, частният тъжител акцентира върху разпоредбата на чл. 13 от ЕКПЧ, чието приложение според него неправилно е изключено от районния съд. Моли съда да постанови нова присъда, с която да осъди подсъдимия.

Въззиваемата страна – подсъдимия Т. Т., нередовно призован, не се явява. С оглед характера на обвинението, съдът прие, че присъствието му в с.з. не е задължително, поради което даде ход на делото в негово отсъствие. Подсъдимият се представлява в с.з. от служебния си защитник адв.М. Е. от АК-Разград, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

2

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Районен съд Разград е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Т. М. Т. бил неосъждан, освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с влязло в сила на 23.12.2024 г. споразумение по АНД № 2284/2024 г. на РС-Шумен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.2 НК, за което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Докато бил в дома си и използвал приложението „Facebook Messenger“ тъжителят Р. отправил към друго лице с профил с имена „Т. М. Т.“ следното съобщение: „Нещо много си ме коментирал. (нов ред) Не знам какво общо с имал с определен гражданин в Шумен, че да го намесваш по някакъв начин и да го коментираш. Става на въпрос по твоите думи за Р.М.. Както и наследниците му да ги коментираш. (нов ред) Гледай си твоето семейство.

Разгласявай на шуменската общественост твоите деца, жена, родители и роднини, за да ги знаят щом считаш, че е необходимо шуменската общественост да знае за определени и непознати за теб граждани на Шумен на кого са наследници, но не е твоя работа да се месиш в обясненията си да коментираш кои са наследниците на Руси и по твои твърдения М. Ти видял ли си да е бил Руси в държавата Мексико и от там да го назоваваш така Р.М.? Първи виж и след това твърди с категоричност“. На това съобщение получил следното съобщение като отговор: „ti dobre li si (нов ред) izobshro necmi puka za nikoi ot vas ama ako iskash moga da ri obqsna na jivo che necmi puka“. От страна на тъжителя било изпратено ново съобщение със следния текст: „Знаеш ли на кого си говорил. В Тракията имаш ли познат?“. На това съобщение получил следния отговор:

„avecei muhlio“.

Тъжителят Р. продължил кореспонденцията и на получените по-горе съобщения, конкретно това започващо с „izobshro necmi puka...“, отправил следното питане: „Като не ти пука. Не говори тогава защото теб сочат не мен“. На съобщението от другото лице, с което осъществявал комуникацията, с текст: „avecei muhlio“, той отговорил: „Мухльо си ти“. Кореспонденцията продължила и от отсрещната страна получил следното съобщение:

„ne drazni da ne te namerq i da te napraviq truden za risuvane qsno li ti e ve“. Тъжителят отговорил: „Не е твоя работа да се месиш в чужд живот. Гледай си твоя.“. Отсреща получил съобщение: „ti mai nne me razbra“. Тъжителят продължил кореспонденцията и на получените по-горе съобщения, конкретно това започващо с „ne drazni da ne te namerq...“, отправил следното: „Ти дразниш хората и повече не се занимавай с мен. Аз не се занимавам с теб.“. Отсреща получил отговор: „mlakvai ve kopele“. Получавайки последното съобщение тъжителят реагирал по следния начин: „Продължаваш (нов ред) Мисля че спрях“. След това отсреща получил следното съобщение: „shte te nametq i togava shte vidish (нов ред) kainar“.

Тъжителят продължил кореспонденцията по този начин: „Всичко се чува в този град. Разбра ли“. Отсреща пък получил следното съобщение: „ave ti zashto me karash da te namerq i da mlaknesh zavinagi“. Тъжителят продължил кореспонденцията със следното съобщение:

„Имам един въпрос към теб. Ще спреш ли вече да се занимаваш с мен и да ме коментираш без да се познаваме с теб? Аз никъде не съм говорил за теб лоши неща. Защото Аз спирам 3 да се занимавам с теб“. Кореспонденцията продължила и той получил следното съобщение в отговор: „ei carvul shte doida na toq shel i togava shte se razberem dovechera iskash li (нов ред) nqma da te bavq izobshto qsno lo ti e (нов ред) kazvai ve (нов ред) dovechera kolko chasa“.

Тъжителят също отговорил с: „Отиди в Тракията и там си реши проблемите. Аз проблем нямам. Очевидно ти имаш нещо против мен и не знам защо без да съм ти направил нещо?“.

Отсреща получил: „ne me zanimavai poveche ako ne iskash da ti nachupq krata (нов ред) qsen li bqh bokluk“. Тъжителят продължил кореспонденцията с: „Очаквам също и от теб да не се занимаваш повече с мен. Ясен ли съм? (нов ред) Каквото е било, било. До тук. (нов ред) Не желая да те виждам“. Отсреща получил съобщение със следния текст: „che mai si mn tap i ne me razbra“. Тъжителят отговорил така: „Ами ти като си умен защо не прекрати вече разговора?“. После отсреща му отговорили с „ave mlakvai ve“. След това тъжителят написал следното в отговор: „Купи ми хляб и тогава с твоите съвети“. След това съобщение получил следното в отговор отсреща: „ave ti mai si go prosish (нов ред) i shte si go namerish pederastche. Nai takivackato teb obicham (нов ред) i shte mi go lapash pomni mi dumata“.

Тъжителят продължил кореспонденцията, изпращайки следното съобщение: „Аз спрях, а ти ще спреш ли вече каквато е твоята молба към мен?“. След това на тъжителя били изпратени следните съобщения в този чат: „da ama sega spri men. kazah ti veche shte tecizbasilq pedalche (нов ред) znam te kade hodish s kogo se sabirash kade jiveesh nqma da secotarvesh (нов ред) shte te chukam dravo (нов ред) kopelence neshtasno (нов ред) ti znaesh li izobshto s kogo se zakachav ve neshtasnik“. Тъжителят отговорил с: „В Прокуратурата ще потвърдиш ли това написаното от теб? (нов ред) И в Полицията?“. На това съобщение се чете от отсрещната страна: „i pred maika ti sashto (нов ред) ei sega veche me qdosa (нов ред) a ti pak mai nqmashe maika (нов ред) ti izobshto roditeli ilash li (нов ред) ili sirak li beshe (нов ред) kopele bqkvo mai beshechali (нов ред) prisqk li beshe skitnik li si ili samo pederastche (нов ред) kvo beshe ti nqkakav parazid (нов ред) neshtasnik (нов ред) bolen (нов ред) hodi da se shibash nqkade qsni li tia be spermo (нов ред) toq pat iztegli huq (нов ред) ei pedalche (нов ред) iskash li da mi lapashcmaljo taq vecher (нов ред) ili napravo da teciznasilq (нов ред) kopele gadno (нов ред) kajo ve bokluk (нов ред) kaji ve (нов ред) iskash li da go lapash maljo (нов ред) izrod mrasen (нов ред) ei gnido, pomiqr mrasen povrashta mi se to teb znaesh ki (нов ред) li“.

Тъжителят след тези съобщения, отговорил с: „Ти луд ли си?“. Отсреща продължили кореспонденцията с: „ti kvo si mislish checs tvoite eftini jalbichki shte me uplashish li ve. nikoi ne te vzema ba seriozno be bokluk takav“. Тъжителят отговорил на последното съобщение със следното: „Да те пратя ли в Царев брод на лечение?“. Отсреща получил съобщена:

„da (нов ред) kade da doida da me pratish (нов ред) idvam kaji kafe (нов ред) checedva edva tetarpq (нов ред) parazit takav (нов ред) shte te izqm“. Тъжителят изпратил съобщение в следния смисъл: „Теб никой не те търпи“. Отсреща му отговорили с: „samo gledai (нов ред) ot parvia red“. Тъжителят попитал: „Кой първи ред?“. Отговорили му по следния начин:

„tvoq red toi e na red (нов ред) nqmam tarpenie da se vidim (нов ред) kurvichke (нов ред) shtecsabuvash razboinici vqrvai mi“. Тъжителят продължил кореспонденцията, изпращайки: