Акт от 22.11.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 3495

Номер

3495

Година

30.7.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

07.16

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надя Узунова

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Надя Узунова дело номер

20141200900028 по описа за

2014 година

Производството е по чл. 692, ал. 2 - 4 от ТЗ.

Постъпили са възражения от кредиторите на „Я.”, АД срещу приети от синдика вземания – от ”Ц. к.”, АД; от „П., О. и от адв. И. Ч..

Ц., АД оспорва приети вземания на П. О. в 2 бр. възражения.

Кредиторите „П.”, О. и адв. И. Ч. опорват част от приетите вземания на Ц., АД и на „Р. Л.”, О..

Синдикът е изразил становище по всяко едно от тях.

Съдът след като обсъди доводите на участниците в делото счита следното по всяко едно от подадените възражения, а именно:

По подаденото на 17.9.2014 г. възражение вх. № 3148/л. 717/ на ”Ц. к.”, АД срещу списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ на приетите и предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания на кредиторите на „Я.”, АД:

Оспорено е вземането на кредитора „П.”, О. в размер на 629 410,09 лв., от които 450 000 лв. главница, 138 077,13 лв. законна лихва върху главницата, 13 500 лв. съдебно разноски по заповедно производство, 27 832,96 лв. съдебни разноски по изпълнително дело, законна лихва, дължима след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на основание договор за цесия с цедент „К.”, Е. и анекс към договора за цесия от 17.11.2011 г.

Видно е, че вземането е предявено от кредитора на 15.8.2014 г. /л. 330/. Посочил е, че вземането е придобил на основание договор за цесия между него с цедента „К.”, Е. и анекс към договора от 17.11.2011 г., като длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането от цедента с писмо вх. № 062/18.2011 г. Цедираното му вземане е с основание запис на заповед от 20.2011 г. с падеж 8.7.2011 г., по която е издадена заповед за изпълнение № 1091/13.7.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1043 по описа на РС-Петрич. От цедента „К.”, Е. е образувано изп. д. № 262 по описа за 2011 г. на ЧСИ с рег. № 701 с район на действие – БОС, като след договора за цесия по изпълнителното дело взискателя е заместен от цесионера – „П.”, О.. За разноските по изпълнението общо от 27 832,96 лв., направени от тях в изпълнителното дело е издадено удостоверение № 15173/13.12.2011 г. от ЧСИ.

Възраженията на кредитора Ц., АД са за липса на каузални отношения и причина за задължаване с тази сума спрямо „К.”, О., с което дружество длъжникът няма никакви търговски взаимоотношения, което според Ц., АД сочи на злоупотреба и представлява накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съдът счита, че доказателствата не подкрепят тезата на банката за такъв извод. За целите на предявяването на вземането не е необходимо да се установява и основанието, при неоспорване от поелия задължението несъстоятелен понастоящем длъжник „Я.”, АД. Възраженията срещу каузалното правоотношение и записа на заповед не следва да се разглеждат в това производство. Позоваването на влязло в сила решение по т.д. № 55/13 г. по описа на БОС, за което се твърди, че не установява кауза, не е основание за друг извод. С посоченото влязло в сила решение е отхвърлена молбата на „П.”, О. за обявяване на „Я.”, АД в несъстоятелност респ. в свръхзадлъжнялост. Позоваването на молителя в приключилото производство е било въз основа на записите на заповеди, за които обаче решаващият съд е приел, не че липсва кауза, а че задълженията, за които са издадени не произтичат от търговски сделки т.е. не са с търговски характер. В тази връзка е посочил, че с издаването на запис на заповед от 20.1.2011 г. за сумата от 450 000 лв. е гарантирано задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 6 бр. недвижими имота при условията на сключен с „К.”, О. /с цедента/ предварителен договор от 12.11.2010 г. на обща стойност 154 420 лвд. с ДДС. По повод позоваването на СПН на решението по гр.д. № 55/13 г., касещо откриване на производство по несъстоятелност следва да се има предвид, че с решението не се установява със сила на пресъдено нещо съществуването или не на вземаниято по търговските сделки, а се установява със СПН състоянието или не на неплатежоспособност респ. свърхзадлъжнялост на дружеството спрямо което се иска откриване производтво по несъстоятелност. Освен това настоящият състав счита, че когато записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение е налице хипотезата, в която съществуват паралелно различни основания за едно и също вземане - поемателят на ценната книга има едно вземане срещу нейния издател, но може да го търси или с предявяването на менителничния ефект или с претенция, основана на задължението по договора, по който поемателя е кредитор на издателя. Изборът е на кредитора. Ето защо счита, че възражението предвид тезите на страните и представените доказателства следва да се остави без уважение. Съдът счита за неоснователно и направеното в с.з. оспорване от Ц., АД на поредността за удовлетворяване на тези вземания, с аргументите, че след като произтичат от записи на заповед, следва да е по реда на т.11 на чл. 722, ал. 1 ТЗ имаща предвид вземане по безвъзмездна сделка, а не по т. 8. Съдът намира становището за несъстоятелно.

Записът на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане и едностранна абстрактна правна сделка, от която се поражда задължение за издателя, като основанието за плащане (каузата) не е елемент от съдържанието на менителничния ефект, нито е условие за действителността на записа. Следователно не може да се направи извод при съществуване на записи на заповед и твърденията на оспорилия кредитор, че няма каузално правоотношение, което да обезпечават и целта им е увреждане на кредиторите по несъстоятелността, че същата е безвъзмездна.

Твърдението на Ц., АД че датата на издаването на записа на заповед – 20.1.2011 г. е недостоверна е неподкрепено с доказателства.

Оспорилият вземането кредитор сочи още, че вземането по запис на заповед се прехвърля чрез джиро върху ценната книга, което е предоставка за валидно прехвъряне на вземането, каквото в случая няма. Тезата е несъстоятелна. Съгл. чл. 466, ал. 1 ТЗ всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро. Правната норма намира приложение и по отношение на записа на заповед на основание препращащата разп. на чл. 537 ТЗ, регламентираща една възможност за прехвърляне на менителничния ефект, но не изключва и не забранява прехвърлянето на правата по менителничните ефекти в частност по записа за заповед чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията. Разликата при двата способа се изразяват във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците и различното им действие. При цесията за разлика от джирото цедентът прехвърля на цесионера само тези права, които има, а не правата съобразно текста на записа на заповед. Затова на приносителя на менителничния ефект по цесия могат да се правят всички възражения, които длъжникът има, както срещу цедента, така и срещу цесионера и може да противопостави на цесионера както абсолютните си възражение срещу ефекта, така и възраженията, основани на личните му отношения с цедента, независимо дили цесионерът е бил добросъвестен или не към момента на цедиране на вземането по записа на заповед. По въпроса за допустимостта правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия е постановено решение по чл. 290 от ГПК - Решение № 218/1.3.2013 г. на ВКС по т.д. № 1008/11 г., според което това може да стане или при спазване на изискванията на чл. 99 от ЗЗД и предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл. 466 и сл. от ТЗ.

Със същите доводи Ц., АД оспорва приетото вземане на „П., О. в размер на 324 024,81 лв., от които 250 000 лв. главница, 73 812, 41 лв. законна лихва върху главницата; 212,40 лв. съдебни разноски по изпълнително дело, законна лихва, дължима след датата на решениета за откриване производство по несътоянелсто, произтичащи от договор за цесия от 18.11.2011 г. с цедент „Т. С. Б., АД. С договора е цидирано вземане по запис на заповед от 15.7.2009 г., след като е издадена заповед за незабвно изпънение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1195/2011 г. по описа на ПРС. Тъй като доводите против приемане на вземанията са идентични, както спрямо вземането от 629 410,09 лв., то и съдът не намира за нужно да ги повтаря за извода си, че те не водят до изключването им от списъка на приетите от синдика вземания. Единственената разлика е, че по цитираното влязло в сила решение по гр.д. № 55 /2013 г. съдът е приел по отношение на записа на заповед издадена на 15.7.2009 г. от Я. АД в полза на [фирма], че е гарантирано изплащане на задължения по сключена спогодба по чл. 365 от ЗЗД, която сума не е предмет на търговски взаимоотношения между тях.

По възражението на Ц., АД спрямо приетото вземане на „П.”, О. с главница 21 000 лв. и 130 092,08 лв. неустойка за забава от 6.11.2012 г. до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност:

Същото е предявено с посоченото от кредитора П., О. основание - представено споразумение от 30.12.2012 г. с „Я.”, АД, уреждащо извънсъдебно отношенията помежду им, възникнали от договор за покупко-продажба от 20.09.2012 г. на товарен автомобил Скания, по силата на който след закупуването на автомобила от „П.О., купувача му е направил основен ремонт, който автомобил впоследствие е бил запориран от ЧСИ за дългове на „Я.”, АД и принудително иззет и продаден чрез публична продан от ЧСИ. Със споразумението „Я.”, АД е поел задължение да върне на „П.”, О. получената продажна цена в размер на 6000 лв., разноските по ремонта от 15 000 лв. в 7-дневен срок от подписване на споразумението т.е. до 6.7.2012 г. За неплатените суми в срок е предвидена неустойка в размер на 1% на ден до изплащане на задължението.

Оспорването на Ц. поради несъществуването на валиден договор за покупко-продажба на автомобил, сключен в изискуемата форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите е несъстоятелно. Видно е, че такъв договор е сключен на 20.09.2012г. с нотариална заверка на подписите, съвпадаща с датата на сключването му, представен от синдика по делото. Твърдението, че по него не е реално получена сума, за да подлежни на връщане, както и че ремонт не е извършван и оспорването на достоверността на датата на споразумението с твърдението, че е андитатирано, което има значение за неустойката не следва да се разглеждат в настоящото производство. Съдът съобрази, че поставената в частен документ дата, като ден на съставянето му има доказателствена сила, т. е. достоверна дата, само за страните, участващи в документа, както и за техните наследници и правоприемници. Частният документ никога не удостоверява датата на която е извършен, но обвързва страните, които са го съставили, лично или чрез пълномощник, с посочената в него дата, с която са обвързани и правоприемниците им. Лицето което може да оспорва достоверността на дата на частния документ съгл. чл. 181, ал. 1 ГПК е трето лице, което задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 177 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г. и Решение № 235 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о. и др.- приема, че е лице, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.

С оглед изложеното и представените писмени доказателства, които са редовни от външна страна и като такива са достатъчни за приемане на предявеното вземане от синдика в т.ч. и за неустойката, то възраженията срещу нея - за накърняване на добрите нрави, свърхпрекомерно висок размер и без краен предел; несъразмерна с действително претърпените от кредитора вреди и е с единствена цел за да увреди останалите кредитори на длъжника не следва да се разглеждат в настоящото производство. Възражението за нищожност, поради неуговорен краен пределна неустойката не я прави нищожна, противоречаща на добрите нрави освен ако се докаже, че размера й е извън пределите на нравствената допустимост, че е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции - ТР № 1/15.6.2010 г. на ВКС но ОСТК, каквато преценка единствено от писмените доказателства според настоящият състав не може да се направи.