Определение № 2326 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2326 гр. София, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 31.07.2024 г. на ищците Р. Г. П. и Н. Д. У. срещу определението от 3.07.2024 г. по гр. д. № 7465/2024 г. на Софийския градски съд, І-11 състав, с което делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – гр. Варна в частта по исковете на същите ищци.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че исковете на жалбоподателките не са му местно подсъдни. Твърди се, че подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК не е от категорията на абсолютно задължителните, както тези по чл. 109 и чл. 110 ГПК, а идеята на законодателят била да бъдат улеснени максимално ищците, пострадали от извършено ПТП. Тези ищци не били лишени от възможността да изберат общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108, ал. 1 ГПК.

Твърди се, че наличието на четирима ищци не би затруднило хода на делото, тъй като всичките имали общ процесуален представител, а и наведените в исковата молба факти били общи за всички ищци.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Г. П., Г. В. П., Н. В. Д. и Н. Д. У. с искова молба от 27.06.2024 г. срещу сдружение „Национално сдружение на българските автомобилни застрахователи“, а при евентуалност и срещу Гаранционен фонд.

В исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП от 26.04.2019 г., настъпило на път ІІ11, км. 81+593, между гр. Козлодуй и гр. Лом, е причинена смъртта на В. Б. П., управляващ собствения му мотоциклет „Сузуки Мародер 800“ с рег. № ********. Виновен за произшествието бил М. А. И. с управлявания от него л.а. марка „БМВ 330Д“ с рег. № ********, регистриран в Германия. За деянието водачът М. И. бил признат за виновен с присъда от 10.05.2023 г. по нохд № 383/2020 г. на ОС – Враца, потвърдена с решение от 9.05.2024 г. по внохд № 917/2023 г. на САС. Ищцата Р. П. била преживяла съпруга на починалия, ищците Г. П. и Н. Д. били негови деца, а ищцата Н. У. била негова майка. В качеството си на увредени лица по чл. 493а, ал. 3 КЗ те претърпели имуществени и 1 неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразявали в стойността на унищожения мотоциклет, който бил наследен от първите трима ищца при квоти – 4/6 ид. части за първата ищца и по 1/6 ид. част за всеки от следващите двама. Тъй като управляваното от виновния водач МПС не било регистрирано в България, а на ищците не било известно за него да е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, то единственият легитимиран ответник било сдружение „Национално сдружение на българските автомобилни застрахователи“ съобразно чл. 513, ал. 1 КЗ. Същевременно, по наказателното производство били събрани доказателства, че същият автомобил бил придобит от виновния водач чрез замяна срещу друг негов автомобил, за която замяна не били подписани нужните документи. Поради това за ищците съществувал интерес и от евентуална претенция срещу Гаранционния фонд на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „б“ КЗ. Ето защо са предявени следните главни искове срещу ответника сдружение „Национално сдружение на българските автомобилни застрахователи“: 1) от ищцата Р. П. – за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата 5 333,32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди; 2) от ищеца Г. П. – за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата 1 333,33 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди; 3) от ищцата Н. Д. – за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата 1 333,33 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди; и 4) от ищцата Н. У. – за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Срещу ответника Гаранционен фонд са предявени евентуални искове за същите суми.

В исковата молба е посочено, че ищците Г. П. и Н. Д. са с постоянни адреси в гр. ***, ищцата Р. П. е с постоянен адрес в гр. ***, а ищцата Н. У. – с постоянен адрес в с. ***, община ***. Същите адреси фигурират и в изготвените от СГС служебни справки от НБД „Население“, в които са проследени и предишните адресни регистрации на лицата.

С обжалваното определение от 3.07.2024 г. съдът е приел, че приложима за определяне на местната подсъдност е разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, която предвижда изборна подсъдност – по постоянен или настоящ адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие или по местонастъпването на същото. Приел е, че всеки от ищците е предявил самостоятелни искове, като ищците не са необходими другари, поради което подсъдността за всеки ищец следва да се определи съобразно чл. 115, ал. 2 ГПК. Тъй като само ищците Г. П. и Н. Д. имали адреси в гр. ***, то само за техните искове е компетентен СГС. Останалите ищци са с адреси в други съдебни райони, поради което не са подсъдни на СГС, но тъй като били в различни съдебни райони, то следвало да се приеме подсъдността по местонастъпването на застрахователното събитие, което било в района на ОС Враца.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Не е спорно по делото, че предявените искове са в приложното поле на чл. 115, ал. 2 ГПК, тъй като имат за предмет искове за обезщетения по КЗ на увредени лица срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а при евентуалност – и срещу Гаранционния фонд. Посочената разпоредба установява специална местна подсъдност за тези спорове с ограничен избор от страна на ищеца – по настоящия или постоянният адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие или по местонастъпване на застрахователното събитие. За тази подсъдност съдът има право да следи служебно до приключване на първото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК.

Не е спорно и, че основание за подсъдност по тази разпоредба за СГС има само спрямо предявените от част от ищците искове – за ищците Г. П. и Н. Д., които са имали регистрирани постоянни адреси в гр. *** към датата на застрахователното събитие 2

/26.04.2019 г./. Исковете на останалите ищци не са подсъдни на СГС съобразно чл. 115, ал. 2 ГПК – местонастъпването на застрахователното събитие е в района на гр. Враца, в който район и ищцата Р. П. е имала регистрирани постоянен и настоящ адреси към датата на събитието, а регистрираните към същия момент адреси на ищцата Н. У. са в района на Окръжен съд – Монтана.

Изложените в частната жалба доводи са ирелевантни за подсъдността по исковете и на ищците Р. П. и Н. У.. Подсъдността е уредена с императивни норми в ГПК и те не предвиждат, че наличието на общи факти по исковите претенции на отделните ищци обуславя единна подсъдност по исковете на всички ищци, особено ако те не са необходими другари – както е в случая. Законът предвижда хипотеза на единна подсъдност само при множество ответници /чл. 116/, но не и при множество ищци. При множество ищци подсъдността се определя по общите правила за претенцията на всеки ищец поотделно. В случая не е приложима и разпоредбата на чл. 213 ГПК за служебно съединяване на искове, доколкото тя предполага всички искове на всички ищци принципно да са подсъдни на един съд, което не е налице. Ето защо липсва основание за подсъдност на СГС и за исковете на ищците Р. П. и Н. У..

Следва да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че делото следва да се изпрати на ОС Враца, в чиято район е местонастъпването на процесното събитие, доколкото адресите на двете ищци са в различни съдебни райони, а не е в техен интерес допълнителното разделяне на производството и изпращането на две съдилища на техните искове.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 3.07.2024 г. по гр. д. № 7465/2024 г. на Софийския градски съд, І-11 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3