Решение № 7796 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7796 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20221100512253 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20054166/22.08.2022 г. на СРС, 68-и с-в по гр. д. № 20465/20 г. са отхвърлени като изцяло неоснователни предявените от 1/ Д. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, 2/ К. Д. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, 3/ И. Д.

А., ЕГН ********** искове по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част на тяхната наследодателка Е.И. А. от наследството на нейната наследодателка М. Т.Я., чрез намаляване на извършеното от нея и съпруга й И. Я. И. с нотариален акт № 163 от 12.12.1997 г., том LLLLXXI, дело № 13406107/1997 г. на нотариус при НС на СРС дарствено разпореждане в полза на ответника С. И. Я. на недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. ****, в размер на 1/6 идеална част за посочените ищци.

Въззивната жалба е подадена от наследниците на Е.И. А. – Д. Т. А. (починал в хода на въззивнтото производсвто и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му), К. Д. А., И. Д. А.. В нея се излагат твърдения, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че СРС не отчел липпсата на оспорване на факта и неправилно е мотивирал крайният си извод за неоснователност на предявените искове, тъй като е приел, че в съдебното производсвто не било представено удостоверение за наследници на М. Т.Я., че не били представени доказателства, че Е.И. А. е наследник и 1 то по закон със запазена част на М. Т.Я., че не бил представен и друг официален удостоверителен документ, от който по безпорен начин да се установяват наследниците на М. Я.а, както и че наследодателката на ищците – Е. А. е сред тези наследници. Молят да бъде отменено решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Излага, че невярно било твърдението във въззивната жалба, че решаващият извод на съда е базиран на единствено на липсата на доказателство относно наследяването по закон на М. Т.Я.. Моли решението да бъде потвърдено.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението настоящият състав намира следното:

В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят предвижда възможността наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част. Когато наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е да е приел наследството по опис - чл. 30, ал. 2 ЗН.

С отговора на исковата молба ответникът С. Я. И. изрично признава, че наследодателят М. Т.Я. имала две деца – ответникът С. Я. И. – син и Е.И. А. – дъщеря.

Същото признато от ответника обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследниците на И. Я. И., видно от съдържанието на което С. Я. И. и Е.И. А. са негови деца, а М. Т.Я. – негова преживяла съпруга. По делото е представен и препис-извлечение от смъртен акт на М. Т.Я., от съдържанието на който се установява, че М. Т.Я. починала на 13.06.2015г. Представено е и удостоверение за наследниците на Е.И. А., видно от което същата починала след своята майка, а именно на 18.08.2017г., оставяйки за свои законни наследници ищците – Д. Т. А. – съпруг (починал в хода на въззивното производство, като негови правоприемници по чл. 227 ГПК са децата му К. Д. А. и И. Д. А., участващи в производството и на самостоятелно основание) и К. Д. А. и И. Д. А. – деца.

От направеното от ответника с отговора на исковата молба признание и обсъдените писмени доказателства въззивният съд приема, че към смъртта на М. Т.Я., настъпила на 13.06.2015г., същата оставила за свои наследници децата си С. Я. И. и 2

Е.И. А.. Същите били призованите към наследяване нейни законни наследници, предвид на което и за упражняване на правата по чл. 30 ЗН не е необходимо приемането на наследството на наследодателя М. Т.Я. по опис във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗН.

Правото по чл. 30 ЗН е имуществено и като такова - наследимо, съгласно трайната съдебна практика, в т.ч. т. 3, б. "б" от ППВС № 7/1973 г. Когато наследникът почине преди да е упражнил правото си да приеме наследството или да се откаже от него по надлежния ред, неговото право не се погасява и може да се упражни от наследниците му – чл. 57 ЗН. Разглежданият казус е именно такъв – правото се упражнява от наследниците на починалата Е.И. А.. С предявяване на процесните искове същите имплицитно извършват приемане на наследството на Е.И. А., респ. могат да упражнят правото й да приеме и наследството на майка си М. Я.а и да претендират възстановяване на запазената част на Е. А. от наследството на М. Я.а до размера на наследствените й права.

Наследодателката М. Т.Я. при смъртта си оставила две деца, предвид на което и на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството й е 2/3 идеални части, а разполагаемата съответно 1/3 идеална част. Страните по делото не спорят от представеното по делото писмено доказателсвто – н.а. за дарение на недвижим имот № 163 от 12.12.1997 г., том LLLLXXI, дело № 13406107/1997 г. на нотариус при НС на СРС, че на 12.12.1997 г. М. Я.а и И. И. дарили на ответника С. И. Я. процесния недвижим имот - представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. ****, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 85.34 кв.м. при съседи на апартамента: стълбище, Б.М., двор от три страни, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, Д. и С.Д., двор, Ц. и Й.Г.; допълнително подстълбищно помещение на вх. „А“, коридор, общо помещение, двор, стълбище, заедно с 4,28/ четири цяло и двадесет и осем стотни/ върху сто идеални части от общите части на сградата, което сграда е построена върху държавна земя и 28% ид.ч. от правото на строеж.

По делото са представени удостоверение за наследниците на И. Я. и преписизвлечение от смъртен акт на М. Я.а, от които се установява, че на 13.06.2015г., с настъпването на смъртта и на последния от тях учреденото в полза на дарителите с нотариален акт № 163/12.12.1997г. вещно право на ползване се погасило в полза на собственика – ответника С. И. Я..

Съгласно Решение № 229/2013 г. по гр. Д. 3663/2013 г. по описа на ВКС, I I ГО, Решение 25/2014 г. по гр. Д. 4215/2013 г. по описа на ВКС, I ГО и Решение 50/2014 г. по гр.д. 3614/2013 г., по описа на ВКС, I ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, когато завещаното или подарено имущество изчерпва изцяло наследството и не е налице принос за увеличаване на 3 наследсвтото, нито извършено в полза на предявилото иска по чл. 30, ал.1 ЗН лице дарение или завет, възстановяването на запазената част следва да бъде извършено с дробно число съгласно определения по чл. 29 ЗН размер на запазената част, без да бъде образувана наследствена маса по чл. 31 ЗН. Остойностяването на запазената и разполагемата част, както и н разпореденото имущество се извършва по реда на чл. 31 ЗН само, ако в наследтвеното са останали и други имущества, от които претендиращото възстановяването лице може да получи съответна част, с която да допълни запазената, както и ако се извършва приспадане на направени в негова полза дарения или завети, които допълват запазената му част.

Настоящата инстанция намира, че не се ангажирани доказателства, от които да се установява, че към момента на смъртта на М. Я.а е притежавала друго имущество.

Не се и установява да са извършение от наследодателката в полза на ищците дарения или завети.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че срез процесния договор за дарение М. Я.а се е разпоредила с цялото си наследствено имущество, което налага възстановяването на запазената част на ищеца от наследството и намалчването на дарението на ½ ид.ч. от апартамента да бъде направено с дробно число – 1/6 ид.ч. от целия недвижим имот.

В случая дарителите М. и И. Я.и са съпрузи и апартаментът бил притежаван от тях в СИО. В наследството на М. Я.а съдът съобразява притежаваната от нея ½ ид.ч., предмет на дарението й. По силата на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на детето, наследяващо заедно с още едно дете, е 1/3 от наследството. В случая наследството се изчерпва с дарената от М. Я.а ½ ид.ч. от апартамента. Доколкото ищците предявяват правото на своя наследодател Е. А. на възстановяване на запазената й част поради накърнението с направеното дарение, за възстановяване запазената част на Е. А. от наследството на М. Я.а, направеното в полза на ответника С. Я. И. дарение следва да се намали с 1/3 идеална част от наследството, респ. 1/6 идеална част от целия апартамент.

В обобщение по делото се установява, че наследодателят на ищците Е.И. А. била наследник с право на запазена част от наследството на починалата й майка М.

Я.а, като с извършеното от последната дарение на ½ ид.ч. от процесния имот, обективирано в н.а. за дарение на недвижим имот № 163/12.12.1997г., том LLLLXXI, дело № 13406107/1997 г. на нотариус при НС на СРС,била накърнена запазената на Е.И. А. 1/3 ид.ч. от наследството на М. Я.а. За възстановяване запазената част на Е.И.

А. от наследството на М. Я.а съобразно правата на ищците, направеното в полза на С.

Я. И. дарение на ½ ид.ч. от процесния имот с горния нотариален акт следва да се намали с 1/3 идеална част от наследството, респ. 1/6 идеална част от целия апартамент.

Ето защо искът по чл. 30 ЗН се явява основателен и следва да бъде уважен като 4 дарението на ½ ид.ч. от апартамент № 15, находящ се в гр. ****, извършено от М. Т.Я., починала на 13.06.2015г., направено в полза на С. И. Я., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № № 163 от 12.12.1997 г., том LLLLXXI, дело № 13406107/1997 г. на нотариус при НС на СРС, бъде намалено и бъде възстановена запазената част на починалата на 18.08.2017 г. Е. Е.И. А., в размер на 1/6 ид.ч. от целия имот, по предявения от наследниците й – ищците К. Д. А., И. Д. А. и Д. Т. А. – починал в хода на въззивното производство и на мястото му конституирани по чл. 227 ГПК наследниците му по закон К. Д. А. и И. Д. А., участващи в производствотокато ищци и на самостоятелно основание.

По разноските:

С оглед изхода на в.спора въззивниците имат право на разноски. Същите претендират такива и доказват сторени разноски пред СГС за държавна такса в размер на сумата 1 207.90 лева – заплатена държавна такса, която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да им бъде присъдена.

Следва да им бъдат присъдени и разноските направени пред първата инстанция, в размер на 2415, 81 лева, представляваща заплатена държавна такса.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20054166/22.08.2022 г. на СРС, 68-и с-в по гр. д.

№ 20465/20 г., като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, дарението, извършено от М. Т.Я., починала на 13.06.2015 г. в полза на С. Я. И., ЕГН **********, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163 от 12.12.1997 г., том LLLLXXI, дело № 13406107/1997 г. на нотариус при НС на СРС - с което дарителката се разпоредила с ½ идеална част от апартамент № 15, находящ се в гр. ****, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 85.34 кв.м. при съседи на апартамента: стълбище, Б.М., двор от три страни, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, Д. и С.Д., двор, Ц. и Й.Г.; допълнително подстълбищно помещение на вх. „А“, коридор, общо помещение, двор, стълбище, заедно с 4,28/ четири цяло и двадесет и осем стотни/ върху сто идеални части от общите части на сградата, което сграда е построена върху държавна земя и 28% ид.ч. от правото на строеж., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на 5 починалата на 18.08.2017 г.Е.И. А., в размер на 1/6 ид.ч. от целия имот, по предявения от наследниците й – ищците К. Д. А. ЕГН **********, И. Д. А. ЕГН ********** и Д.