Решение № 12214 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12214 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20251110104254 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от Н. Н. Н.: за сумата от 52.69 евро, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м.

04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 28, находящ се в гр. София, ул.

„***“ № 29, за сумата от 10.35 евро, представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 13.03.2024г., за сумата от 0.62 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 08.12.2023г. върху заплатената цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2020г. до м. 04.2021г. в размер на 7.22 лева, за сумата от 7.57 евро, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2022г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, за сумата от 1.05 евро, представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за времето от 01.12.2021 г. до 13.03.2024 г., както и за сумата от 1.77 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 08.12.2023г. върху заплатената цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2021г. до м. 06.2022г. в размер на 20.10 лева, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 05.04.2024г., до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 20661/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с разпореждане от 03.06.2025г.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че 1 резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.

86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който исковете се оспорват с довод, че ответникът не бил уведомяван за процесните задължения, вкл. не му били връчвани издаваните за исковия период фактури, поради което не било възникнало задължението за заплащане на сумите по тях, респ. потребителят не бил надлежно поставен в забава. Оспорва се ответникът да е приемал изрично общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия, както и доставката, отчитането и разпределянето на същата да са извършени в съответствие с изискванията на закона. Независимо от това, ответникът поддържа, че е погасил задълженията за имота за исковия период чрез плащане, а в условията на евентуалност релевира възражение за погасяването им по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Между страните не е спорно, поради което на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот, представляващ гараж № 28, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 29, 2 който факт с правно значение, освен това, се установява въз основа на приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Нотариален акт № 97 за собственост върху гараж, построен върху държавна земя от ЖСК „Акустика“ и удостоверения за идентичност на адреси, издадени от Столична община, район „Слатина“.

С оглед на това и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът като собственик на имота през исковия период е потребител на доставяната до и във връзка с него топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателствадоговор от 10.12.2001г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Термокомплект“ ООД.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлинна енергия, както и стойността на същата се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от името на ответника документи, касаещи извършеното за имота дялово разпределение.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот не е имало радиатори, поради което и не е начислявана топлинна енергия за отопление, като това е така и по отношение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, каквато експертът е констатирал, че не е била потребявана през този период, което е установено и при извършените в края на всеки от включените в процесния отчетни периоди, за което са съставени документи за главен отчет, носещи подпис за потребител- в този смисъл са констатациите на експерта, а и данните в представените от подпомагащата ищеца страна протоколи за извършен главен отчет. Същевременно, на потребителя е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на 3 потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 172.59 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответника, а и се установява от представените от подпомагащата ищеца страна документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 07.2022г. до м. 04.2023г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 14.80 лева.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ищецът е материално легитимиран да претендира и получи плащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът е носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.