Решение № 1557 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1557 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510240 по описа за 2023 година същия е намател в общинско жилище, представляващо процесния топлоснабден имот – ап.141 и дава съгласие за откриване на партидата на имота на негово име - л.30 от делото на СРС.Същото обстоятелство се установява и от представения и неоспорен от страните писмен договор – за наем № РМЛ19-0566-43/02.10.2019г. сключен между Столична община, като наемодател и ответника, като наемател, като договора изрично е уговорено, че е безсрочен. От протокол опис от 17.09.2019г., се установява, че на същата дата ответника М. е въведен във владение на процесния недвижим имот като наемател т.е. наемодателят е изпълнил задължението си за предаване на имота, предмет на договора за наем.

Предвид изложеното ответника като наемател следва да се счита обвързан с облигационно правоотношение с ищеца възникнало по реда на чл.150 ал.1 от ЗЕ регламентираща продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите го 1 обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318 ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110 ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лице.

Гореизложеното важи за периода от 02.10.2019г., от която дата се установява, че е възникнало облигацинното правоотношение между страните, съответно дадено е съгласие за откриване на партида на имота на името на ответника, съответно същия е подал заявлениедекларация – л.28 от делото на СРС и в съответствие с цитираните постановки на т.1 от ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

По делото са представени известия за фактури издадени на името на ответника за период от 2016г. , но липсват каквито и да са други доказателства, които да установяват както ползването, така и сключването на договора с тополфикационното дружество от страна на ответника като наемател на процесния имот /заявление-декларация, договор за наем със съгласие на собственика и т.н./.

Вярно е, че фактурите като частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178 ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти, притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател и при условие, че не са подписани от ответника не пртежават доказателствена сила спрямо него. Вписването във фактурата едностранно от ищеца на името на ответника като потребител и титуляр на абонатния номер съответстващ на процесния апартамент, не изпълнява изискванията по т.1 от ТРП 2/2017г. на ОСГТК на ВКС съответно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ. Освен това, същото е и в противоречие именно с представената от ищеца служебна бележка от Столична община, която считано от 20.07.2019г. даван съгласие партидата на собствения й имот в топлофикационното дружество да бъде открита на името на ответника, като наемател т.е. от аргумент на противното, преди този момент липсва дадено такова съгласие и партидата на имота очевидно не е била записана на името на ответника.

Индиция за това са и приложените множество известия към фактури за процесния период, от които е видно, че голяма част от същите са издавани на името на друго лице – А.Т. М., като ищецът по никакъв начин не е установил дали между посоченото лице и ответника е налице някаква роднинска връзка и каква, съответно липсват доказателства и твърдения за наличие на наследствени правоотношения, както и доказване, че именно А.Т.ов М. е имал качеството на потребител на топлинна енергия в период, предхождащ процесния.

2

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове в процесния период, тъй като ищецът при условията на пълно и главно доказване не установи съществуваща облигационна връзка между страните, съответно за процесния период ответника да има качеството на „потребител“ на топлинна енергия – да е носител на вещно право на собственост или ползване на посочения в исковата молба топлоснобден имот, като установеното качество на ползвател и потребител на топлинна енергия за същия имот за период извън процесния е ирелевантно.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част, следва да бъде отменено на основание чл.

271 ал.1 изр.1 хип.2 от ГПК и постановено друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.

Разноски

В първоинстанционното производство:

Предвид изхода на делото, изрично заявеното искане за присъждане на разноски и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят такива в размер на 500,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Тъй като с първоинстанционното решение в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 239,07 лв. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, то с настоящото следва да присъдят от 260,93 лв.

Във въззивното производство:

С оглед основателността на въззивната жалба и разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски, като по представения списък по чл.80 от ГПК се претендират общо 461,44 лв., от които 61,44 лв .- внесена държавна таккса и 400,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекмерност на адвокатското възнаграждение.

Според разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер /решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. - задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/.

Именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, в конкретния случай присъждане на възнаграждение от 1000,00 лв. не е съответно и противоречащо на чл.3 от ГПК / макар този размер да е съответен на материалния интерес по делото и правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ предвид извършените от адвоката действия по делото, включително при съобразяване на необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита. Тази преценка кореспондира с критериите по чл.78 ал.5 от ГПК за отчитане на фактическата и правна сложност на делото, 3 както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. В настоящият случай съдебният състав отчитайки горните критерии и конкретиката на случая счита, че адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. с ДДС не е прекомерно.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК предвид цената на исковете, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20073889/10.01.2023г постановено по гр.д. № 56350/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 64 състав, в частта, с което Б. А. М. с ЕГН: **** е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК: 831609046, както следва:

- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1821,78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 14.11.2017г. – 30.04.2019г, за имот, представляващ апартамент № 141, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен №120054, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.11.2020г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 115,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1821,78 лв. за периода от 14.11.2017г. – 19.12.2019г.

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 417,89 лв.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б срещу Б. А. М. с ЕГН: **** и с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап.141 осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1821,78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 14.11.2017г. – 30.04.2019г, за имот, представляващ апартамент № 141, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен №120054, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.11.2020г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 115,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1821,78 лв. за периода от 14.11.2017г. – 19.12.2019г.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да заплати на Б. А. М. с ЕГН: **** и с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап.141, както следва:

-на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по гр.д. № 56350/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 64 състав в размер на още 260,93 лв. /двеста и шестдесет лева и деветдесет и три стотинки/;

-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК разноски по в.гр.д. № 10240/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав в размер на 461,44 лв. /четиристотин 4 шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/.

РЕШЕНИЕ № 20073889/10.01.2023г постановено по гр.д. № 56350/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 64 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД ЕИК: 831609046 срещу Б. А. М. с ЕГН: **** осъдителни искове, както следва:

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 1821,78 лв. до пълния предявен размер от 3268,98 лв. и за периода 01.05.2016г. – 31.11.2017г. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, представляващ апартамент № 141, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен №120054;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата над 115,88 лв. до пълния предявен размер от 408,33 и за периода 15.09.2017г. – 13.11.2017г. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена в имота топлинна енергия в гореописания топлоснабден имот;

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 29,86 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.11.2016г. – 30.04.2019г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 29,86 лв. и за периоада 31.12.2016г. – 19.12.2019г., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.